Решение № 10142 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2011 г.

Решение № 10142 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-София против решение № 3612 от 19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 7779/2010 г. от АССГ. С обжалваното решение, по жалба на Вергиния Кирилова Сапунджиева в качеството й на ЕТ "Алвиса-Вергиния Сапунджиева" е отменен РА № 2001003020 от 29.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП София град, в частта му, в която не е признато правото на данъчен кредит в размер на 9 348,48 лева за данъчни периоди месеци ноември и декември 2009 г. по фактури № № № № 0181/07.12.09 г.; 0181/10.12.2010 г.; 0171/29.11.2010 г. и 0171/29.11.2009 г., издадени от "Теди-Де" ЕООД, потвърден с решение № 1282/27.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 650 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - ЕТ "Алвиса-Вергиния Сапунджиева" оспорва жалбата чрез процесуалния си представител по делото по съображения в писмени бележки. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на първо отделение преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд е променен резултатът по ЗДДС, деклариран от жалбоподателя през м. 11 и м. 12.2009 г. Декларираният кредит за възстановяване за периода е намален с размера на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени през тези месеци от "Теди-Де" ЕООД. Фактурите са с предмет на доставката-продажба на пшеница и ечемик. Фактическите основания за отказа на данъчен кредит, изтъкнати от приходния орган са, че в хода на ревизията са правени насрещни проверки на доставчика, който не е намерен на адреса му за кореспонденция. В резултат на неоткриването на доставчика на адреса, органът по приходите е направил извод, че ревизираното лице не представя безспорни доказателства за наличие на облагаеми доставки по фактурите, за които да възникне задължение за начисляване на данъка по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и свързаното с него право на приспадане на данъчен кредит. Приходният орган не е възприел като достатъчни доказателства, представените с възражението срещу РД - декларации за произход на стоката, фактури от предходни доставчици, банкови извлечения за извършени плащания към доставчика, справка от доставчика за транспортните средства, с които е извършен транспорта на стоката, договор за наем на склад, лиценз за зърно, транспортни документи, международни товарителници за превоз на зърното до Гърция, договор за наем на склад. Приходният орган е посочил, че липсват доказателства за действителното ползване на склада от доставчика, доказателства за плащането на наем, договор между жалбоподателя и доставчика за покупко-продажба на зърно, а съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ, разпоредбата изисква форма за действителност на сделката за прехвърляне на собствеността върху зърното. В решението на директора на дирекция "ОУИ" е посочено, че липсват доказателства, че транспортираното до Гърция зърно е същото, описано във процесните фактури. Посочена е и липсата на доказателства за това, къде и кога процесната стока е предадена от доставчика на купувача. Административният съд, за да уважи жалбата срещу РА се е позовал на указания на самия ответник, в които е посочено, че при изискване на информация от трети лица, следва да се има предвид, че ако третото лице не е намерено на адреса и органът по приходите прецени, че не е необходимо по-нататъшно търсене на лицето, органите по приходите следва внимателно да преценят доколко е изпълнен принципът на обективност и дали по преписката са събрани достатъчно доказателства, които да позволят законосъобразното установяване на задълженията на ревизираното лице. В подобни случаи, ревизираният субект следва да бъде уведомен за невъзможността да се получи информация и от него да бъде поискано съдействие за установяване на контакт с лицето, от което се иска предоставяне на информация. Съдът е посочил, че в конкретния случай, органът по приходите е направил извод, който не кореспондира с фактическата обстановка, тъй като се е позовал само на косвени, но не и преки доказателства за данъчния кредит. Преценено е, че по време на ревизията не е извършено задълбочено разглеждане на доказателствата в тяхната съвкупност, а органът по приходите само се е задоволил да приеме сделките за нереални поради ненамирането на адреса на предходния доставчик. Съдът е кредитирал представените в хода на оспорването, но неоспорени от ответника четири броя договори за покупко-продажба, сключени съгласно изискванията на чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ, приемо-предавателни протоколи към всеки договор, кантарни бележки и др. удостоверяващи предаването на стоката, четири броя договори за превоз на товари от същите дати с придружаващите ги международни товарителници и пътни листа. Установено е съответствие между стойността по фактурите и стойността по представените договори и приемо-предавателните протоколи. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че се обосновава изводът за наличие на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури с издател "Теди-Де" ЕООД. Въз основа на събраната по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че ДДС по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика. Съдът е приел, че са налице всички законоустановени предпоставки за признаване на данъчен кредит по процесните фактури. Решението е правилно. Съдът е направил обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства. Съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното производство и при обжалването доказателства сочи на реалност на фактурираните доставки. По-голяма част от документите са представени с възражението срещу РД, поради което приходният орган е имал възможността да провери отразените в тях обстоятелства, което обаче не е направено. Документите не са и оспорени, поради което съдът не е имал процесуални пречки да ги кредитира. Доставчикът има разрешение за търговия със зърно към периода, в който са издадени фактурите, налице са договори за покупко-продажба, протоколи за предаването на стоката, както и кантарни бележки за измерването на стоката, а и за превоза й, който е бил за сметка на купувача. Правилна е преценката на съда, че събраните доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за реалността на доставките по процесните фактури. Решението като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав