Решение № 13291 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 882/2019 г.

Решение № 13291 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 882/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Т. Симонян, Л. Симонян и И. Йорданов от [населено място], подадена чрез адвокат Д. Илиева, против Решение № 2007/25.10.2018 г., постановено по административно дело № 128/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № Г-330/7.11.2017 г. на Заместник – кмета на Община Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, като се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложение при относимите норми от ЗУТ, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна – Заместник – кмета на Община Варна, посредством писмен отговор, депозиран от процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на общината. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна е Заповед № Г-330/7.11.2017 г., издадена от Заместник – кмета на Община Варна, с която е постановен отказ да одобряване на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ III-942 "за жил. стр. ", кв. 315, ул. "Беласица" № 11 А и улична регулация от о. т. 972 до о. т. 973 по плана на 9-ти м. р. на гр. Варна, представляващ изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-35/30.03.1993 г. на Кмета на Община Варна, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по съдебно-технически експертизи, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за това, че заповедта е постановена от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия на основание § 1, т. 3 ДР ЗУТ. Спазена е и законоустановената форма, като констатирания от съда пропуск действително не е съществен и не се отразява на крайния му извод. Не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, както и нарушения на материалния закон, както правилно е установил административния съд. Основният мотив, послужил на административния орган да откаже да одобри исканото изменение на плана, респективно на съда да потвърди оспорената заповед, е несъответствието на проекта с разпоредбата на чл. 21 ЗУТ. По приложението на този текст, съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, като е установил, че проектът предвижда свързано застрояване на ПИ № 942 /предмет на плана/, със съседните му ПИ № 941 и ПИ № 943, които имоти нямат самостоятелна предходна регулация, тоест са неурегулирани. Същевременно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗУТ изисква, когато се предвижда свързано застрояване между съседни имоти, същите да са урегулирани, в който смисъл е и нормата на чл. 113, ал. 2 ЗУТ. На следващо място, съдът е констатирал несъответствие на проекта в графичната му част с едно от изискванията, разписани в Приложение № 1 към чл. 68, ал. 1 от Наредба № 8 от 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, а именно не е посочен броя на етажите и височината на застрояването. Обосновани са изводите и за допуснатото с РУП нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ относно минималното разстояние от сградата на основното застрояване до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, което е установено, че не е спазено в случая. Допуснатите с проекта на ПУП – ПРЗ и РУП нарушения на материалния закон, правилно са преценени от съда като достатъчни да обусловят законосъобразност на процесния отказ да бъде одобрен същия в неговата цялост. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да са в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,