Решение № 10983 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 436/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Иванов , чрез адв. Димитрова и адв. Георгиева, срещу Решение 5885 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 5775/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, в частта с която е отхвърлена жалбата му против Решение ППН-01-1572 от 04.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ и същият е осъден да заплати на Комисията разноски в размер на 200 лв. и разноски в полза на ПИ ЕМ СТУДИО ЕООД в размер на 1400 лева. Решението, в частта с която е изменено решение ППН-01-1572/2019 от 04.02.2021 г. на КЗЛД в частта, с която е обявена жалба рег. ППН-01-1572/26.09.2019 г., подадена от И. Иванов за недопустима спрямо Д. Върбанов и С. Мечев и вместо това АССГ обявява същата жалба в тази й част за неоснователна, не е обжалвано. Поради необжалването му, съдебното решение в тази част е влязло в сила. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение в обжалваната му част поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че при публикуването на видеоматериала към репортажа, заснет от журналистите на предаването Господари на ефира, продуцирано от ГЛОБАЛ ФРЕЙМ ООД обработването на личните данни на лице- негови имена, ЕГН, адрес, месторабота и длъжност, не са надхвърлили пределите на журналистическата дейност. Счита, че обществения интерес не би бил накърнен и обществеността не би била лишена от правото да бъде информирана за съществуването на дадени обстоятелства, ако в излъчения репортаж е бил заличен неговият образ и глас, респективно личните му данни са били обработени по съответния начин. Сочи, че при постановяване на съдебното решение, съдът е формирал противоречиви изводи. Позовавайки се на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ жалбоподателят счита, че следва да е налице баланс между свободата на изразяване с правото на зачитане на личния живот, което съда не е съобразил. Моли да се отмени първоинстанционното съдебно решение в оспорената му част и да се постанови ново, с което се отмени Решение ППН-01-157/2019 от 04.02.2021 г. на КЗЛД в частта, в която жалбата му е отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния представител К. Първанова, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя, като същият да бъде присъден в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответниците НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП ЕООД, ГЛОБАЛ ФРЕЙМ ООД, ПИ ЕМ СТУДИО ЕООД, Д. Върбанов и С. Мечев, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на Решение 6051/20.06.2022 г. по адм. дело 9370/2021 г. на ВАС, Пето отделение, с което е отменено Решение 3648 от 07.06.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело 2714/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд, след извършена повторна проверка за законосъобразност на оспореното Решение ППН-01-1572/2019 от 04.02.2021 г. на КЗЛД приема, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Изложил е мотиви, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на участниците. Посочил е, че решението е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че съгласно нормата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК са основателни претенциите за разноски, които съдът е определил общо в размер на 200 лева в полза на КЗЛД и в размер на 1400 лева в полза на ПИ ЕМ СТУДИО ЕООД. Решението е правилно при следните допълващи мотиви. С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Целта е да се защитят основни права и свободи на физическите лица, по-специално тяхното право на защита на личните данни. Съгласно съображение 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права, съгласно принципа за пропорционалност. Регламентът е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Харта на основните права на Европейския съюз, и по-специално зачитането на свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията. В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса /пропорционалността/ на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. С разпоредбата на чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД законодателят е приел, че обработването на лични данни за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване свободата на изразяване и правото на информация при зачитане неприкосновеността на личния живот. В настоящия случай в излъчения репортаж на 27.09.2019 г. в предаването Господари на Ефира в Нова телевизия са посочени двете имена, лицево изображение и месторабота на касатора във връзка с направено разследване относно храни с изтекъл срок на годност, за които е имало твърдения, че се продават вместо да се унищожат. Вярно е, че използваните данни в своята съвкупност представляват лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламент2016/679 и тяхното разпространение представлява операция по обработването им, но предвид вида и обема на разпространената информация се касае за обработване на лични данни във връзка с журналистически цели, което по своята същност е законосъобразно и пропорционално за информираност на обществото. Противно на изложените в касационната жалба доводи следва да се отбележи, че в процесния случай е налице спазване на условията на чл. 5, параграф 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679, като публикуваните лични данни на Иванов се ограничават единствено до посочване на неговото лично име, фамилия и месторабота, които с оглед данните в Търговския регистър за фирма ЕЛИС- 163 ЕООД, същите са известни на неограничен кръг субекти. Следователно балансът между свободата на изразяване и правото на информация, и зачитането на неприкосновеността на личния живот са спазени при изпълнение на чл. 5, параграф 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 за свеждане на данните до минимум. Според чл. 4, т. 1 от Регламента лични данни означава всякаква информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /субект на данни/. Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице. В редица решения на Европейския съд по правата на човека свободата на разпространение на информация се свързва от Съда с правото на всеки и обществото като цяло на информираност чрез медиите по въпроси от публичен интерес. Такъв публичен обществен интерес в настоящия случай безспорно е налице с оглед складиране и продажба на хранителни стоки с изтекъл срок на годност, съхранявани с в склада на фирма ЕЛИС - 163 ЕООД, чиито управител към момента на заснемане и разпространение на репортажа в предаването Господари на Ефира по Нова телевизия е касатора. Съдът правилно е определил размера на дължимите разноски съобразно изхода делото в съотвествие с оказаната правна защита и съдействие на страните. Присъденото юрисконсултско възнаграждение е определено за всяка инстанция в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Адвокатското възнаграждение също е определено правилно съгласно представените доказателства за реално извършени разходи в провелите се две съдебни производства договор за правна защита и съдействие от 11.05.2021 г. за процесуално представителство пред АССГ и договор за правна защита и съдействие от 07.03.2022 г. за процесуално представителство пред ВАС. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение