Решение № 6552 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2015 г.

Решение № 6552 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, против Решение № 3173 от 07.05.2015 г., постановено по адм. д. № 119/2015 г., по описа на Административен съд София град, с което е отменено негово решение от 27.11.2014 г. в частта му, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 9 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отказал предоставянето на хуманитарен статут на Х. Д. Х., гражданин на Ирак и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се основават касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Х. Д. Х., взема становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и предлага да бъде отменено в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил решение № 8656/27.11.2014 г. на заместник председателя на ДАБ в частта му, с която е отхвърлена молбата на Х. Д. Х. за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, жалбата на К. е отхвърлена като неоснователна, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната му част съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че Х. Д. Х. е със страна на произход Ирак, където обстановката, тълкувана в смисъла на понятията, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. постановено по дело № С-465/2007 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателят бъде върнат в страната си по произход ще претърпи тежки посегателства, като съществува реален риск за неговия живот и сигурност поради самото си присъствие на територията и. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите на административния съд за наличие в случая на материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. В случая не се установява, че търсещият убежище е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение в Ирак, при което спрямо него не е налице "безогледно насилие", което от своя страна е условие за търсенето на субсидиарна закрила. Приложената по делото актуална справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, касаеща Република Ирак не основава наличие на бойни действия в провинция Наджаф, от където е ответника по делото. Ако и да се установява извършване на терористични актове, то те са спорадични актове на насилие и като такива не представляват въоръжен конфликт. В случая не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива не обуславят извод за съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, основаващи субсидиарна закрила. Вярно е, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Но в конкретния случай насилието в страната по произход не е достатъчно основание и не презюмира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Ситуацията в Ирак не разкрива наличие на основания за предоставяне на субсидиарна закрила на молителя. Настоящата инстанция намира, че оценката на ситуацията показва, че въпреки наличието на военен конфликт в Ирак, характерът му, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката по данните от приложената справка не разкрива само по себе си и в контекста на твърденията на касатора да е основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в държавата. Налице се региони, части от държавата по произход в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Действително има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директивата. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество, като се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт и в частта му, съдържаща отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение