Решение № 7815 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2015 г.

Решение № 7815 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на "Л. Н. Б." АД против решение № 1287 от 23.07.2015 г., постановено по адм. дело № 665/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на преценката на съда относно съобразяване на административния акт с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени изцяло оспорения административен акт, а в условията на евентуалност - само в частта, налагаща ефективно внасяне на ДДС. П. се разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на митница Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "Л. Н. Б." АД против решение № 32-24983/11.02.2015 г. на началника на М. Б.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните разпоредби и при спазване на материалноправните изисквания и целта на закона. Обосновал е извод, че ДДС не е дължим самостоятелно по трите спорни фактури, тъй като разходите по тях са елемент от данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос. Н. е заключение за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за двойно събиране на ДДС за внесените стоки по ЕАД и за нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е правилно. С оспорения в първоинстанционното производство административен акт № 32-24983/11.02.2015 г. на началника на митница Б. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС е определена данъчната основа при внос на стоките, поставени под митнически режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз" (код 4500) по ЕАД 14BG001013Н000026; ЕАД 14BG001013Н000077; ЕАД 14BG001013Н000085; ЕАД 14BG001013Н000117; ЕАД 14BG001013Н000125 и ЕАД 14BG001013Н000141. На основание чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС и чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 г. е определена обща стойност на ДДС при внос на стоките по тези ЕАД, дължимия за вземане под отчет по реда на чл. 220, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и за досъбиране ДДС в размер на 10 242,42 лева. В хода на последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ е установено, че част от общата стойност на представените фактури № 665/30.06.2014 г. и № 675/31.07.2014 г., издадени от ПАЛМАЛИ ГХВА-клон България и фактура № 423/31.07.2014 г., издадена от "К. и. с." ООД с получател "Л. Н. Б." АД, относно разходите, направени по тях, са относими към стоките, поставени под митнически режим по процесните ЕАД, касаещи услугите за извършената обработка и инспекция на кораби. Установено е, че сумите за извършените разходи за посочените услуги съставляват разходи, свързани с международния транспорт на стоките до първо местоназначение на територията на страната, не са включени от получателя в данъчната основа при вноса на стоката по чл. 16 ЗДДС, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС със стойността на тези доставки е увеличена данъчната основа и съответно е определен ДДС за довнасяне. При правилно установени факти, които се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи. Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове. Обосновано съдът е приел, че оспореното решение на началника на митница Б. е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е направил разграничение между двете отделни производства за осъществяване на "последващ контрол на декларирането" по чл. 84 и по чл. 84а - 84л ЗМ, като е достигнал до законосъобразен извод, че в случая е извършена повторна проверка на декларацията по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ, за която процедура законът не поставя изискване за издаване на заповед за възлагане.