Решение № 347 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5634/2007 г.

Решение № 347 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5634/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. К., К. К. и Е. К. и на ЗК "Лев инс"АД срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /АС/ по гр. д. № 142/2007 г. в различни негови части. Ищците К. обжалват въззивното решение в частта, с която да отхвърлени до пълния предявен размер исковете им за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на техния съответно съпруг и баща И, с оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, искане за отмяната му и постановяване на ново за пълното уважаване на исковете. Третото лице - помагач на ответника З инс" АД обжалва въззивното решение в частта, с която исковете са уважени с оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, и искане за отмяната му. Ответникът по жалби / и по иска/ Ф. С. не изразява становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането им е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбите по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение са уважени до размер на по 20 000 лв. /от предявените съответно 40 000 и 30 000 лв./ исковете на Н. К. и Е. К. за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на И. К. - съпруг на първата и баща на втория, настъпила при ПТП на 22.10.2005 г. Искът на дъщерята на пострадалия К. К. е уважен до размер на 15 000 лв. / от предявените 30 000 лв./. Прието е, че тези суми обезщетяват ищците за неимуществените вреди - прискърбие и душевна болка от смъртта на техния съпруг и баща, който в средна и трудоспособна възраст- 49 г. и с проявяваната грижовност към тях, им бил морална и материална опора.. Размерът на обезщетението за първите двама ищци е по-висок поради това, че те са живели в едно домакинство с починалия, радвали се непосредствено на вниманието и обичта му, докато последната ищца била омъжена и далеч в чужбина при смъртта му, не я е възприела непосредствено и не е изпитала така силни като на първите двама душевна болка и страдание. По предпоставките за отговорността по чл. 45 от ЗЗД е прието, че противоправното деяние на ответника С/представил полица за застраховка "гражданска отговорност" при третото лице - помагач/ в пряка причинна връзка с вредите е установено със споразумението по наказателното дело. То е задължително за гражданския съд на осн. чл. 222 от ГПК относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Не се установява пострадалият да е съпричинил вредоносния резултат, като предпоставка за намаляване на обезщетенията. По жалбата на третото лице - помагач ЗК "Лев инс" АД срещу решението, с което исковете са уважени: жалбата е неоснователна. Причинната връзка между деянието на ответника С настъпилата смърт на Ис. К. е установена със споразумението по наказателното дело, като елемент от състава на престъплението по чл. 343а, б. "б", вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Обосновани са изводите на АС, че пострадалият с поведението си не е съпричинил вредоносния резултат. Намирал се е на външния край на насрещното спрямо посоката на движение на автомобила на ответника пътно платно с лице към идващите в това платно автомобили; автомобилът, след като водачът С. загубил управление, се завъртял, преминал през разделителната зелена ивица между двете платна и движейки се назад, ударил пострадалия в гръб /закл. на в. л. и скица на л. 63 и 64./. Последният не е могъл и в най-малка степен да съобрази поведението си с конкретната необичайна пътна обстановка, създадена от автомобила, поради което съпричиняване на резултата от негова страна няма, както е приел и АС. Доводите на касатора относно валидността на застраховката на водача са неотносими към настоящия спор, тъй като не влияят на изхода му - с тях застрахователят може да възрази по пряк иск срещу него, основан на застрахователното правоотношение. При наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД исковете законосъобразно са уважени. Обезщетението е присъдено след преценка на изброените по-горе обстоятелства, от значение за определяне размера му по справедливост - чл. 52 от ЗЗД, ППВС № 4/68 г. Въззивното решение в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на ищците К срещу въззивното решение, с което исковете са отхвърлени до пълния предявен размер: жалбата е основателна. Обстоятелствата във връзка с обезщетяването, макар установени вярно, не са преценени пълно и точно от въззивния съд, при прилагане критерия за справедливост при обезщетяването на неимуществени вреди. Ранната смърт на пострадалия лишила семейството му от присъствието и подкрепата на съпруг и баща. Загубата е настъпила внезапно и има шоков характер за ищците; тя се преживява тежко и продължително, както от преживялата съпруга, така и от двете деца на пострадалия, като по отношение на душевното им страдание според ВКС не може да се прави разлика, основана на живеенето в едно домакинство с пострадалия и прякото възприемане на смъртта му. От значение е най-близката родствената връзка с починалия, която обуславя негативни изживявания/ мъка, страдание, покруса/ с най-голяма тежест и интензитет за ищците. Затова според ВКС обезвредата следва да се определи в пълния предявен от всеки от тях размер. Въззивното решение в отхвърлителната за исковете част е неправилно, следва да се отмени и да се постанови ново, за уважаването им в пълния предявен размер. Поради изложеното, ВКС на РБ, трето гр. отд.