Решение № 851 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2018 г.

Решение № 851 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8248/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия пълномощник срещу решение № 2055/27.03.2018 г. по адм. д. № 9347/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Т. Венков чрез своите пълномощници намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Венков срещу мълчалив отказ на главния архитект на община София за изработване на проект за ПУП-план за регулация за имот с идентификатор по ККР № 68134.802.1485, кв. 65 по плана на гр. София с искане за регулирането му в два УПИ-та: УПИ XII-1485 и УПИ XIII-1485 и обслужваща алея за собствения му имот. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е процесуално допустима, като не е налице идентичност с адм. д. № 5431/2017 г. по описа на АССГ. Мълчаливият отказ противоречи на материалноправните разпоредби. Съгласно заключението на вещото лице с мотивираното предложение за план за регулация и образуване на УПИ XII-1485-за комплексно застрояване и УПИ XIII-1485- за озеленяване и обслужваща алея няма противоречие с предвижданията на ОУП, като искането не обхваща и план за застрояване. Така постановеното решение е обосновано и в съответствие с материалния закон и процесуалните норми. В случая жалбата е процесуално допустима, тъй като образуваното адм. д. №№ 5431/2017 г. по описа на АССГ е със същите страни, но различен предмет. Съгласно чл. 135 ЗУТ компетентният орган със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Така формулирана, нормата сочи, че отказът следва да се извърши с изрична заповед при налична мотивировка за това. Искане като процесното се разглежда в специално административно производство, в което се представят определени документи и изискването за произнасяне с изрична заповед за отказ е с оглед осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При проверката на постановена заповед за разрешаване или заповед за отказ да се изработи проект за изменение на плана следва да се изходи от изразената воля на административния орган. В случая такава няма материализирана в определена заповед за отказ и само на това основание мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за постановяване на изричен акт с определени съображения съобразно изискванията на закона. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че в случая се иска само разрешаване на план за регулация, но не и план за застрояване. В този смисъл възраженията на касатора, че не следва да се изработи само план за регулация за конкретен имот, са неоснователни. Дали са налице условията на чл. 22 ЗУТ за комплексно застрояване и/ или преструктуриране на квартал, е ирелевантно, тъй като в случая се претендира само план за регулация, а условията за ново строителство, дори в съществуващи жилищни комплекси се осъществяват при условията на на чл. 22, ал. 5, 6 и 7 ЗУТ и съобразяване на ОУП на София и разпоредбите на ЗУЗСО. В настоящия случай решаващият съд е обосновал изводите си и съобразно заключението на вещото лице, според което разделянето на имота на два урегулирани поземлени такива попада в две зони-за комплексно застрояване и за озеленяване, в какъвто смисъл е и предявеното искане. Според представената графична част УПИ XII-1485-за комплексно застрояване попада според ОУП в устройствена зона за "Жк", а УПИ XIII-1485 попада в устройствена зона "Тзв". Предложението е изработено върху комбинирана скица, съдържаща информация от кадастралната карта, действащия подробен устройствен план и предвижданията на ОУП на гр. София, на които не противоречи. Предвид изложеното, като е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне с изричен акт, съдът е постановил решение в съотвествие с приложимия материален закон. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като е обосновал своите фактически констатации с доказателствата по делото. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в размер на 700 /седемстотин/ лв. Присъждане на разноски за двама адвокати според цитираната процесуална норма е недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,