Решение № 11589 от 14.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) - гр. София, подадена чрез гл. юрк. Н. Драгинова и ст. юрк. Б. Ненкова-Савчева срещу Решение 763 от 11.02.2022 г. по адм. дело 7110/2017 г. на Административен съд София-град (АССГ), в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Д. Русанова, обезщетение за имуществени вреди в размер на 3973,43 лева, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената срещу БНБ искова претенция със законните последици. Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез гл. юрк. Н. Драгинова и ст. юрк. Б. Ненкова-Савчева срещу Определение 2569/30.03.2022 г. по адм. дело 7110/2017 г. на Административен съд София-град, с което е изменено Решение 763 от 11.02.2022 г. по адм. дело 7110/2017 г. на Административен съд София-град в частта за разноските. Ответникът Д. Русанова, в съдебно заседание, чрез адв. Иванов оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. В представен писмен отговор по частната жалба, подаден чрез адв. Иванов, моли да се остави без уважение подадената от БНБ частна жалба. Моли да се присъдят разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно, поради което следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за тяхната валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административен съд София-град е бил сезиран с искова молба, предявена от Д. Русанова, с която е предявен иск срещу Българска народна банка /БНБ/, гр. София за присъждане на сумата в размер на 7827,20 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на гарантирани вземания по два депозита в Корпоративна търговска банка /КТБ/ в общ размер на 177 809,03 лв.: Безсрочен депозит Плюс главница в размер на 106 048,09 лв. и Преференциален безсрочен депозит главница в размер на 71 760,94 лв. /36 690,79 евро по фиксиран курс от 1,95583 лв./, вследствие на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да приложи право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Претендира се и законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане. С Решение 763 от 11.02.2022 г. по адм. дело 7110/2017 г. АССГ е осъдил БНБ да заплати на Д. Русанова сума в размер от 3973,43 лв., претърпени вреди в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Наред с това е отхвърлил иска в останалата част за разликата над 3973,43 лв. до сумата от 7827,20 лв. В производство по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК с Определение 2569 от 30.03.2022 г. по адм. дело 7110/2017 г. на Административен съд София-град е изменено решението в частта за разноските, като БНБ е осъдена да заплати на Д. Русанова сумата от 518,14 лв. разноски по делото. Решението от 11.02.2022 г. в неговата отхвърлителна част за разликата над 3973,43 лв. до сумата от 7827, 20 лв. не е обжалвано от ищеца, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови решението АССГ е установил, че ищецът по спора Д. Русанова на 10.07.2013 г. е сключил с КТБ АД рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). Между същите страни са подписани два анекса 111160 и 123607 към рамков договор, удостоверяващи два депозита в общ размер на 177 809,03 лв.: Безсрочен депозит Плюс главница в размер на 106 048,09 лв. и Преференциален безсрочен депозит главница в размер на 71 760,94 лв.(36 690,79 евро по фиксиран курс от 1,95583 лв.). Изложил е доводи, че с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността на банката, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас. С Решение 138/ 06.11.2014 г., БНБ отнела лиценза на КТБ АД издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. С решение 61 от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ е приет проектът на тристранния договор между ФГВБ, квесторите на КТБ АД и обслужващите банки; определени са девет обслужващи банки и начална дата за изплащане на гарантираните влогове в КТБ АД 04.12.2014 г. Квесторите на КТБ АД са предоставили на фонда в законовия срок, съгласно изискванията на чл. 4 от Наредба 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер, информация относно размера на влога, с уточняване на размера на главница и лихви, начислени към 06.11.2014 г. По същество съдът е приел искът за частично основателен. Посочил е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на член 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на КТБ АД. Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, §. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, §. 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Сметнал е, че БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало от съда, като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата. Съдът е приел, че ищеца доказа наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Изложил мотиви, в които приел за неоснователни доводите на ответника за липсата на вреда и причинно следствена връзка. Решаващият съд е посочил, за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Само за този период е налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Преценил е, че размерът на обезщетението следва да се определи за периода 25.07.2014 г. 06.11.2015 г., като този размер е сумата от 3973,43 лв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. В Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4.) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство. От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1./ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2./ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3./ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно-следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилно съдът е приел, че са налице и трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице. Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С-571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година - от една страна, и от друга - че това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Предвид заключението на ССчЕ, правилно административният съд е приел, че размерът на законната лихва за забава върху сумата от 177 809,03 лв. за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е 5201,66 лв. Начислената и изплатена договорна лихва за същия период е в размер на 1322,23 лв. Разликата между законната лихва и изплатената договорна лихва по депозита на Русанова за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е в размер на 3979,43 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен. Частната жалба на БНБ е неоснователна. Определението на съда, с което е осъдил БНБ за сумата от 518,14 лв., представляващи направените разноски по делото е правилно. Обосновано съдът е приел за основателно съображението на ищеца, предвид материалния интерес по делото и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, съгласно който същото възлиза на 508,14 лева - при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Русинова е внесла държавна такса в размер на 20,00 лв., като дължимата е в размер на 10,00 лв. и именно в този размер следва да бъде присъдена. Или общо ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 518,14 лева. С оглед изхода на спора пред настоящия съд, на касационния жалбоподател БНБ разноски не се дължат. Основателна обаче е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските пред Върховния административен съд в размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира за основателно. Ето защо, на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на Русинова сума в размер на 500 лв., която представлява разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,