Решение № 455 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 928/2012 г.

Решение № 455 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 928/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на Ц. И. Ц., А. Ц. Ц. и М. Ц. Б., последните две като правоприемници по наследяване на починалата след подаване на молбата Л. Л. К., с искане да бъде отменено решението на Софийския РС от 25.VI.2010 г. по гр. д. № 47931/2009 г., потвърдено с решение на СГС от 7.ХI.2011 г. по гр. д. № 3912/2011 г. Молбата се основава на твърдения, че Ц. Ц. и Л. К. са в режим на семейна имуществена общност въз основа на сключен помежду им на 1.Х.1961 г. граждански брак, че в заповедното и исковото производства като длъжник е посочен само Ц. Ц., като не са представени доказателства за собственост или за ползване на сочения в заявлението апартамент с абонатен номер към [фирма], че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към процесния период Ц. е ползвател на имота наравно със съпругата си, че тя по силата на чл. 216 ГПК е необходим другар в производствата, но не е била уведомена за заповедта и е била лишена от възможността да участва в исковото производство, както и не е била надлежно представлявана, заповедта и решението на съда имат сила спрямо К. и имуществените й интереси, поради което се иска обезсилване на решението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от момента на подаване на заявлението от ищеца. Представя се удостоверение за сключен през 1961 г. между Ц. Ц. и Л. К. граждански брак. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] и [фирма] трето лице - помагач/ не са заели становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна, подадена от Ц. Ив. Ц., е недопустима. Това е така, тъй като той, като участвал в инстанционното производство по гр. д. № 47931/2009 г. на СРС и по гр. д. № 3912/2011 г. на СГС, не е лице по смисъла на чл. 304 ГПК, имащо право да иска отмяна, и тъй като по отношение на него не се твърди наличието на нито едно от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. С оглед на това молбата на Ц. следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата за отмяна, подадена от А. Ц. Ц. и М. Ц. Б. на основание чл. 304 ГПК, е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С решение № 11-52-117/25.VI. 2010 г. по гр. д. № 47931/2009 г. на СРС, потвърдено с решение на СГС от 7.ХI.2011 г. по гр. д. № 3912/2011 г., е признато за установено, че Ц. Ив. Ц. дължи на [фирма] 2196.79 лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №, находящ се, [жк]бл. вх., за периода м. май 2006 г. - м. април 2008 г., ведно със законната лихва от 16.VI. 2009 г., както и мораторна лихва за периода 1.VII.2006 г. - 13.III.2009 г., както и съдебни разноски, като исковете до пълните предявени размери са отхвърлени поради погасяването им по давност. Съгласно чл. 304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство. Следователно, отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват. Не е налице такова другарство по иск, предявен срещу един от съпрузите за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди на обект, представляващ съпружеска имуществена общност, ползван и от двамата. В такъв случай отговорността на съпрузите е солидарна по силата на чл. 32, ал. 1 СК във вр. с § 4, ал. 1 от ПЗРСК, но солидарната им отговорност ги е определяла като обикновени, а не необходими другари, и е давала възможност на кредитора да иска престация изцяло от който и да било от тях. За пълнота следва да се отбележи, че молителите не са представили доказателства и за твърдението, че отопляемият обект /апартамент/ е представлявал съпружеска имуществена общност на Ц. Ц. и Л. К. /преди смъртта на последната/. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,