Решение № 7807 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2015 г.

Решение № 7807 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 153/30.01.2015 г., постановено по адм. д. № 2260/2014 г. по описа на Административен съд Варна. Първата жалба е от "Алпинвайс" ЕООД, гр. Варна, чрез проц. представител адв. Галина Живкова Георгиева, против решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031304034/13.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 185 от 10.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказан данъчен кредит за м. 07, 08, 09. 10, 11, 12.2012 г. и м. 01 и 03.2013 г. в размер на 7445,91 лв. ведно със съответните лихви - 849,75 лв. по фактури с издател "Източна компания" ЕООД, "Билд плюс" ЕООД и "Космо България мобайл" ЕАД, както и са начислени задължения по ЗКПО за 2010 г. и 2012 г. в общ размер на 875,34 лв. и лихви 17,16 лв. Втората жалба е от директора на Дирекция ОДОП, Варна, при ЦУ на НАП, София, против решението на АС Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 031304034/13.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 185 от 10.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2013 г. е начислен допълнителен данъчен кредит в размер на 112,66 лв. и 7,59 лв. лихви по непризнат ВОД до "Balgan Lesbaeva" РКазахстан. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на решението. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата жалбата и оставяне на решението в сила в обжалваната му част и за основателност на втората жалба като предлага отмяна на решението в тази част. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. По съществото им намира следното. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от " "Алпинвайс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от Надежда Георгиева Начкова, против ревизионен акт /РА/ № 031304034/13.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 185 от 10.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказан данъчен кредит за м. 07, 08, 09. 10, 11, 12.2012 г. и м. 01 и 03.2013 г. в размер 7558,57 лв. ведно със съответните лихви по фактури с издател "Източна компания" ЕООД, "Билд плюс" ЕООД и "Космо България мобайл" ЕАД, непризнат ВОД до "Balgan Lesbaeva", както и задължения по ЗКПО за 2010 г. и 2012 г. в общ размер на 875,34 лв. и лихви 17,16 лв. Съдът е уважил жалбата в частта, с която е отменен ревизионен акт № 031304034/13.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 185 от 10.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 03.2013 г. е начислен допълнителен данъчен кредит в размер на 112,66 лв. и 7,59 лв. лихви по непризнат ВОД до "Balgan Lesbaeva" Казахстан и е отхвърлил оспорването в останалата част на РА. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е отменен РА. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена ССЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до неверни правни изводи в тази част. Обосновани са изводите на решаващия съд за неоснователност на жалбата против РА № 031304034/13.12.2013 г., потвърден с Решение № 185/10.05.2014 г. на Директора на Дирекция"ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП. "Алпинвайс" ЕООД не е представил надлежни доказателства, както по време на ревизионното производство, така и в съдебната фаза, които по безспорен начин да установяват реалността на доставените от "Източна компания"ЕООД, "Билд Плюс" ЕООД и "Космо България Мобайл" ЕАД стоки, по чиито фактури е отказан претендираният данъчен кредит за процесните данъчни периоди. По време на административното и съдебно производства се установява, че по спорните сделки за доставка не се доказва реално престиране и доставяне на стоките и услугите, а е налице само формалното им префактуриране. За да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е необходимо да бъде категорично установена реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за касатора факт не е доказан по делото, въпреки дадените от страна на съда указания по реда на чл. 17, ал. 4 от АПК и предоставената му за това възможност. Мотивите на съда относно липсата на реални доставки от страна на преките доставчици "Източна компания"ЕООД и "Билд Плюс"ЕООД на процесните стоки - рокли, ботуши, якета и блузи, се базират на изведен и обоснован извод въз основа на цялостна оценка и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Предвид гореизложеното, правилно съдът е потвърдил РА и в частта, с която са начислени задължения по ЗКПО за 2010 г. и 2012 г. в общ размер на 875,34 лв. и лихви 17,16 лв. По тези съображения, решението, в обжалваната от "Алпинвайс" ЕООД част следва да бъде оставено в сила. Втората касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП, Варна, при ЦУ на НАП за частта на решението, с което съдът е отменил РА № 031304034/13.12.2013г, с който за данъчен период м. 03.2013 г. е начислен допълнителен данъчен кредит в размер на 112,66 лв. и 7,59 лв. лихви по непризнат ВОД до "Balgan Lesbaeva" РКазахстан, е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 - 4 ЗДДС, за да е приложим режимът, установен за ВОД за доставката е нужно наличието на следните кумулативни условия - доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната; получателят да е е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка; предмет на доставката да са стоки; доставката да е възмездна; стоките да са транспортирани от територията на страната до другата държава-членка. Съгл. чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 на същия закон, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2. В случая се изисква представянето на документи, удостоверяващи извършването на ВОД, определени в чл. 45 ППЗДДС. В съдебното производство е представено кредитно известие № 29/13.06.2013 г. касаещо процесната фактура за данъчен период м. 03.2013 г. Съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС - при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, както и известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Няма данни и не се представят доказателства за развалена сделка и изменение на данъчната основа. От експертизата е видно, че информация за развалянето на сделката е почерпена единствено от твърдения на жалбоподателя. Настоящият съд споделя доводите на касатора, съобразно които според заведените счетоводни регистри на дружеството, стоката, предмет на въпросната доставка, декларирана като ВОД е реализирана. В хода на ревизионното и съдебно производства е доказана фактическа обстановка на неосъществена реално ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, но на извършена облагаема доставка на територията на страната по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което законосъобразно органът по приходите е начислил за данъчен период м. 03.2013 г. данък в размер на 112.66 лв. и лихви в размер на 7.59 лв. при данъчна ставка 20 на сто, на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а не е приел нулева данъчна ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Непредставянето от страна на "Алпинвайс"ЕООД на задължителния по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС документ, доказващ фактически елементи на ВОД по изпращане или транспортиране на стоките от територията на страната до територията на другата държава не означава, че доставката на стоките не е се е извършила реално единствено на територията на страната. Предвид изложените мотиви, предявената от данъчния орган жалба настоящият съд намира за основателна и като такава следва да бъде уважена, а решението в обжалваната му част бъде отменено. С оглед изхода на делото на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1021.24 лв Воден от изложените съображения Върховен административен съд, второ отделение, в настоящия състав