Решение № 2106 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 2596 от 26.07.2024 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело 77/2024 г., с което е отменено негово Решение РД-02-36-66 от 12.01.2024 г. за определяне на финансова корекция на община Плевен в обжалваната част. В касационната жалба се сочат касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага подробно фактите по делото, като оспорва изводите на съда като неправилни. Поддържа аргументите, изложени в оспорения административен акт. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение, в случай че надхвърля нормативно определения минимум. Ответникът община Плевен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения по релевираните от касатора доводи. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на община Плевен Решение РД-02-36-66 от 12.01.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., с която е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по договор BG16RFOP001-1.007-0003-C01-D-01 от 14.09.2017 г. с изпълнител СОЛАРИС БУС ЕНД КОУЧ С.А. Полша, на стойност 10 706 049,20 лв. без ДДС. Финансовата корекция е определена след проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). В обжалваната част актът е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и е мотивиран с констатация, че при възлагането на обществена поръчка с предмет Доставка на 14 броя нови тролейбуси в изпълнение на проект Развитие на интегриран градски транспорт- гр. Плевен е допуснато нарушение на чл. 49 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) ограничителна техническа спецификация. Нарушението е квалифицирано по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидена финансова корекция в размер на 10 % от разходите по засегнатия договор. Конкретните съображения на административния орган са, че в техническата спецификация в табличен вид са определени минимални технически характеристики в 20 точки, като допълнително в текстовата част са посочени още изисквания, номерирани в 30 точки. Голяма част от тези 30 допълнителни точки съдържат подточки и булети, като общият брой на изискванията в тези допълнителни точки е 170. Допълнително са налице изисквания, свързани с гаранцията и сервизното обслужване, техническа документация и обучение. Към документацията е приложен и образец 6 Техническо предложение, неразделна част от офертата, в който в табличен вид са посочени 46 бр. технически изисквания, като повечето от тези изисквания съдържат допълнителни елементи 96 бр. При проверка на отделните части от документацията (техническа спецификация и образец 6 Техническо предложение) е установено, че не е налице идентичност в изискванията някои изисквания се съдържат само в техническата спецификация, а други само в образец 6 Техническо предложение. Така общият брой на определените от възложителя изисквания към тролейбусите от предмета на доставка надхвърля 300. За участие в процедурата е постъпила една оферта при удължен срок за получаване на офертите. Офертата е за доставка на тролейбуси Skoda 26 Tr Solaris/Solaris Trollino 12. Представляват 12-метрови нископодови тролейбуси, произвеждани съвместно от Skoda Electric (дъщерно дружество на марката Skoda) и Solaris Bus & Coach, като каросериите са на Solaris Полша, а в Skoda Electric се извършва монтиране на електрооборудването и окончателното сглобяване. При проверката е поискана информация за това дали на характеристиките от документацията за поръчката отговаря продукт на поне още един производител, или да бъдат посочени основателни доводи за специфичност на изискванията. От възложителя е предоставена информация за съвместимост с техническите параметри и изискванията на друго превозно средство, което е произведено от производителя на същата марка Skoda. Съответствието е разгледано в табличен вид за 20 от изискванията, описани в документацията като минимални технически изисквания. При преглед на посочените интернет адреси административният орган е установил, че производителят на електрическите двигатели е един и същ Skoda. Посоченото превозно средство е Skoda 32Tr с електрически двигател, който е изработен от същия производител като на доставените тролеи https://www.skodagroup.com/reference/trolleybus-32tr. Следователно информацията не удостоверява наличието на артикул от друг производител. Освен това предоставената информация не се отнася до всички изисквания от техническата спецификация към документацията, които са над 300. Според административния орган от предоставена във връзка с проверката информация не се установява, че друго превозно средство, извън конкретно предложеното от избрания изпълнител, отговаря на изискванията от спецификацията и останалите части от документацията и че други участници биха могли да участват в процедурата, като предложат превозно средство с идентични или сходни параметри. Не са представени също така доказателства, че доставените в резултат на процедурата превозни средства са единствените предлагани на пазара, които могат да изпълнят и задоволят потребностите на възложителя, без да са налични продукти със сходни или различни характеристики, които биха могли да изпълняват същите функции и работни задачи. Следователно поставените от възложителя минимални технически изисквания към електрическите тролейбуси необосновано ограничават конкуренцията и насочват към конкретни продукти. В съдебното производство е допусната съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е кредитирано от съда. Съгласно заключението към 2017 г. съществуват други пазарни аналози на марки тролейбуси, които отговарят на изискванията, заложени в техническа спецификация и техническото предложение, изготвена от възложителя на обществената поръчка. Изследвани са техническите спецификации на посочените в първоинстанционната жалба тролейбуси: Тролза-5265 Мегаполис; ЛАЗ-Е183; Skoda 24 Tr Iribus; Белкомунмаш модели 321 и 42003; Соларис Тролино 12; МАЗ 103Т; Шкода 26ТР; Богдан Т 601.11. От всички марки само Богдан T601.11 не отговаря на изискванията на възложителя, който иска минимум 160 kW. В техническата спецификация е зададена дължина на тролейбуса до 12 м, което е продиктувано от ширината на уличната мрежа в Плевен, която на места в периферията на града е от порядъка на 2,5 - 3 м. Вещото лице сочи, че техническата спецификация отговаря на техническите изисквания за един безопасен и модерен тролейбус. SOLARIS-TROLLINO 12 има европейски Сертификат за типовото одобрение на ЕО, е9*2007/46*6245*03. В раздел II, т. 1 от сертификата е записано: Типът на превозното средство отговаря на техническите изисквания на всички свързани с него нормативни актове, както е предписано в Анекс IV към Директива 2007/46/ЕО. Заложените изисквания са типични за този вид превозно средство, предназначено за обществен транспорт. Тролейбусите возят над 70 пътници и техническите изисквания към тях трябва да гарантират безопасността на движение. Не е без значение себестойността на пропътуван километър и екологичните изисквания за движение в градска среда. Тези два показателя са решени изключително положително. Според вещото лице в техническа спецификация не са поставени технически изисквания, които да утежняват предмета на обществената поръчка. Вещото лице уточнява, че две от поставените изисквания правят впечатление изискването за тягова батерия и изискването за видео наблюдение. Тези изисквания са извън минималните, но впоследствие във всички поръчки - във Враца и Монтана, които са закупили след Плевен тролейбуси, същите са с тягови батерии и видео наблюдение. Тези две изисквания не са в задължителната част, а всеки възложител си ги поръчва като екстра. Относно изискването за допълнителна тягова батерия за аварийно предвижване вещото лице пояснява, че ако има повреда по мрежата или спре токът, тролейбусът продължава да се движи до отстраняване на повредата. Според вещото лице това е изключително полезно техническо решение. Има решения, където вместо тягови батерии могат да се ползват дизелови двигатели, но дизеловите двигатели трябва да отговарят на определени изисквания - Евро 4, Евро 5, Евро 6, тъй като замърсяват околната среда, а и не могат да се зареждат чрез слънчеви колектори. Дизеловите двигатели, които изпълняват същата роля като ефикасност, опазване на околната среда, като по-евтино техническо решение, не са по-удачни от тяговите батерии. По-евтин вариант е с тягови батерии, защото тяговата батерия се зарежда със слънчеви колектори. Изискването за спомагателна система за аварийно придвижване с тягова батерия осигурява електрическа енергия за независима тяга, така че да позволи тролейбусът да се движи и маневрира, без да има ток в преносната мрежа. Изискването е тяговата батерия да има мощност минимум 40 kW. В България няма друго такова автономно задвижване с батерия към момента на изготвяне на експертизата. От екологична страна вещото лице отбелязва, че възложителят има слънчеви колектори с мощност 351 kW мощност. Това са иновативни неща, които са изключително важни за съвременното развитите на техниката. Тези тролейбуси, които са закупени от полския доставчик, са в изключително съответствие между цена и качество. Относно изискването за видеонаблюдение вещото лице посочва, че то обхваща както пътя на водача на тролея, така също и поведението на пътниците в салона на тролейбуса. Не контролира поведението на водача. Видеонаблюдението дава информация, която се анализира, и ако се установят грешки, с тях се запознават всички водачи, за да не се допускат за в бъдеще. От правна страна съдът е приел, че административният акт в обжалваната част е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Изводът за материална незаконосъобразност е основан на приетото по делото експертно заключение. Съдът е посочил, че вещото лице е обсъдило осем различни модела тролейбуса на осем различни производители, един от които е доставеният, като сочи, че само един от тях - Богдан Т601.11 не отговаря на изискванията на техническата спецификация по отношение мощността на двигателя. Според вещото лице заложените в техническото предложение изисквания са типични за този вид превозно средство за обществен транспорт. Заключението на вещото лице е, че не са налице технически изисквания, които необичайно да утежняват предмета на обществената поръчка. Единствено изискването за спомагателна система за аварийно придвижване с тягова батерия може да се приеме като утежнение. Вещото лице е посочило обаче, че това е едно модерно техническо решение, което се прилага за първи път в България. Въпреки че същата тягова батерия представлява значителна част от цената на тролейбусите, същите не са значително по-скъпи от доставени такива без тягова батерия в единствената сходна обществена поръчка в същия период. По изложените съображения съдът е достигнал до извод, че не е извършено описаното в административния акт нарушение на чл. 49 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Касационната инстанция приема, че въпросът относно законосъобразността на техническата спецификация е решен още с Решение РД-02-36-560/29.05.2018 г. на същия административен орган по сигнал рег. 232 по същата обществена поръчка. Посоченото решение е представено от бенефициера като доказателство по делото пред първата инстанция и едно от основните възражения в първоинстанционната жалба срещу процесния акт за финансова корекция се основава именно на него. Посоченото доказателство и изложените във връзка с него аргументи не са обсъдени от съда, с което съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Това нарушение обаче не се е отразило на правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част, който касационната инстанция споделя, но по различни съображения. В сигнал рег. 232 едно от нарушенията е описано като незаконосъобразна техническа спецификация. Като нарушени са посочените същите разпоредби като тези в настоящия случай - чл. 49 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Аргументите от сигнала са, че техническата спецификация е изготвена твърде подробно и насочва към един-единствен доставчик. Минималните технически изисквания са приблизително или с точност като заложените в техническия каталог на избрания изпълнител. Дадени са следните примери: 1. Относно дължината и височината на тролейбуса; 2. Относно минималната мощност на тяговия двигател. След обсъждане на мотивите от сигнала и възраженията на бенефициера административният орган е приел, че не е налице нарушение, изпълняващо състава на нередност и сигналът е прекратен с Решение РД-02-36-560/29.05.2018 г. Предвид това, че процесната техническа спецификация е била предмет на проверка, която е приключила с Решение РД-02-36-560/29.05.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., то издаденото впоследствие Решение РД-02-36-66 от 12.01.2024 г. в обжалваната част е в нарушение на чл. 74, изр. 2 ЗУСЕФСУ. Посочената разпоредба предвижда, че за възобновяването на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от Административнопроцесуалния кодекс. Доказателства за спазване на правилата за възобновяване на производството по чл. 99 и сл. АПК не са налице. Нито има твърдения в тази насока. С оглед неспазване на правилата за възобновяване на производството, касационната инстанция не следва да обсъжда останалите доводи на страните и мотивите на съда. Съгласно изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Доколкото възражението за прекомерност е направено под условие в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля нормативно определения минимум, то и проверката на касационната инстанция е обвързана от този размер. В случая адвокатското възнаграждение не надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение