Решение № 16794 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2012 г.

Решение № 16794 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 250 и следващите от ГПК. Образувано е по касационните жалби на "Гларус - Р" ООД със седалище в град Бургас и на Съвета за електронни медии против решение № 15154 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 1982/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Касаторът "Гларус - Р" ООД със седалище в град Бургас атакува съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии. Прави доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. От обстоятелствената част на жалбата се установяват и възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Касаторът Съвета за електронни медии атакува съдебното решение в частта, в която е уважена жалбата на дружеството и е отменен частично Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13 от 13.01.2011 г. на СЕМ. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. От обстоятелствената част на жалбата се установяват и възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на жалбата. С Решение № 6015/26.04.2012 г. на ВАС, четвърто отделение се отменя Решение № 15154 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 1982/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение в частта му, в която е отхвърлена жалбата, подадена от "Гларус-Р" ООД със седалище в град Бургас против акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии и се връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С молба, депозирана във ВАС с вх. № 1426/25.01.2013 г. СЕМ е поискал допълване на съдебното Решение, тъй като липсва произнасяне по неговата жалба. По тази молба "Гларус-Р" ООД със седалище в град Бургас не взема становище. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата за допълване на Решението и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба на СЕМ е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалбата и на СЕМ, наред с тази на "Гларус-Р" ООД, против Решение № 15154 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 1982/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е уважена жалбата на дружеството и е отменен частично акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че на дружеството - жалбоподател са издадени от Държавната комисия по далекосъобщения две индивидуални лицензии за радиодейност: лицензия № 441-00362 от 5.07.2001 г. и лицензия № 441-00403 от 26.07.2001 г. - и двете за създаване на радиопрограма "Скай радио". Не е било спорно между страните обстоятелството, че лицензиантът не е осъществявал радиодейност по смисъла на ЗРТ и не е разпространявал радиопрограми. Въпреки това му е определена на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност годишна такса за надзор по спазване на условията за радио-дейност за периода от 16.06.2006 г. до 30.09.2010 г. по първата лицензия и за периода от 1.01.2009 г. до 30.09.2010 г. за втората лицензия общо в размер на 18123.29 лева. При тези данни по делото, съдът е счел за неоснователни възраженията за нищожност на оспорения акт. Посочил е, че редът за издаване на акта е този, предвиден за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Оспореният акт е постановен от СЕМ в качеството му на колегиален, независим специализиран орган, свикан на заседание от неговия председател. Взетото решение е в обхвата на материалната му компетентност. В останалата част от мотивите, съдът е разгледал измененията на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и на чл. 1 от ЗРТ в периода от 2001 г. до 2010 г. На тази основа е обосновал извод за законосъобразност на определената такса до изменението на чл. 1 от закона при действието на неговата алинея втора и е отхвърлил жалбата. На последно място е приел, че след отпадане на ал. 2 на чл. 1 вече не се дължи такса за създаването на радио-програмата. Поради това е отхвърлил жалбата за остатъка над 14391.41 лева - такса формирана за периода от 15.02.2010 г. до 31.1.2.2010 г. Именно в отменената част, решението е обжалвано от СЕМ. Основателно дружеството поддържа, че годишна регистрационна такса по Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ не се дължи при безспорно не упражняване на телевизионна дейност за създаване на програми. Процесната програмна регистрация е извършена с посоченото по-горе Решение на СЕМ. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса: за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. При не упражняване на дейността от страна на оператора, противоречи на житейската и правна логика, че регулаторният орган е осъществявал надзор върху тази дейност, срещу което операторът дължи такса, тъй като с нея не се покриват разходи за осъществяване на надзор. Освен годишната такса, ал. 3, т. 2 на чл. 102 ЗРТ, предвижда първоначална регистрационна такса, която в случая не е спорна. Именно тя се дължи за проверка на редовността на документите; за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение, поради което представлява такса за самата регистрация като форма на държавно регулиране на радио и телевизионната дейност. За разлика от нея, годишната такса е за надзор върху осъществявана реално дейност т. е формалното извършване на регистрация не е основание за събирането й. Съгласно мотивите на Решение № 11 от 01.07.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 9/2003 г. и Решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 12/2003 г., "в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие в полза на платеца или за оказана му някаква услуга от такъв орган. Основание за плащане на таксата следователно е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата. ". При не упражняване на дейност по процесната регистрация, титулярът й нито е получил услуга, нито е предизвикал действия по надзор. На плоскостта на доказателствената тежест регулаторният орган, издал акта за установяване на публично вземане, следва да докаже дължимостта на таксата, установена с административния акт, а в случая не е спорно, че дейност не е осъществявана. Доводите, че операторът е следвало да поиска прекратяване /или изменение/ на регистрацията и едва след това не дължи такса съдът не споделя, тъй като регистрацията се извършва за правото на оператора да осъществява определена дейност, а обсъжданата годишна такса се дължи за упражняване на надзор върху реално осъществявана дейност. Предвид изложеното, решението на ВАС, I отделение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,