Решение № 9145 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба, подадена от М. В. К., чрез адв. П. Белчев, против решение 42/03.01.2024 г., постановено по адм. дело 9925/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Твърди се неправилност на оспорвания акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Неправилно е приетото от съда, че в процесния случай така предявените осем иска са неоснователни, поради което подробно посочва основателността на всеки един от исковете. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател редовно призован, се явява лично и с адв. Велчев.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив /ОДМВР Пловдив/, чрез юрк. И. Пенкова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на М. В. К. против ОДМВР Пловдив, с която са предявени няколко обективно съединени иска за присъждане на неимуществени вреди както следва:

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, създаване на усещане за несигурност и недоверие в органите на МВР поради произвол, вследствие на незаконосъобразна проверка за наличието на наркотични вещества или техните аналози, извършена на 18.02.2022 г. в гр. Пловдив. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. (датата на увреждане) до момента на разглеждане на делото;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване, загуба на време, причинено неудобство от поставени белезници, вследствие на незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 18.02.2022 г. (от около 17.00 ч. до 18.00 ч.) в гр. Пловдив. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до момента на разглеждане на делото;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразна проверка на МПС, осъществена на 18.02.2022 г. (от около 17.00 ч. до 18.00 ч.) в гр. Пловдив по време на фактическо задържане. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до момента на разглеждане на делото;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване, загуба на време, причинено неудобство от поставени белезници, изгубено време за престой в помещение за задържане в продължение на 19 часа, вследствие на нищожно юридическо задържане, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, осъществено на 18.02.2022 г. от около 18.00 ч. до около 13.00 ч. на 19.02.2022 г. в гр. Пловдив. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до момента на разглеждане на делото;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, осъществен на 18.02.2022 г. в гр. Пловдив. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до момента на разглеждане на делото;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразна проверка на МПС, осъществена на 18.02.2022 г. в 22.20 ч. в гр. Пловдив. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до момента на разглеждане на делото;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение и причинено неудобство поради оставане без шофьорска книжка за период от четири месеца и двадесет и седем дни (от 18.02.2022 г. до 15.07.2022 г.), вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ, с която се отнема СУМПС. При условията на евентуалност - 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение и причинено неудобство поради оставане без шофьорска книжка за период от четири месеца и двадесет и седем дни (от 18.02.20222 г. до 15.07.2022 г.), вследствие на незаконосъобразно отнемане на СУМПС, като незаконосъобразно действие на администрацията. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до 15.07.2022 г.;

1. 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение и причинено неудобство поради оставане без автомобил за период от пет месеца и три дни (от 18.02.20222 г. до 21.07.2022 г.), вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ за прекратяване на регистрацията на МПС. При условията на евентуалност - 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, нервно напрежение и причинено неудобство поради оставане без автомобил за период от пет месеца и три дни (от 18.02.20222 г. до 21.07.2022 г.), вследствие на незаконосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, като незаконосъобразно действие на администрацията. Вредите се претендират за периода от 18.02.2022 г. до 21.07.2022 г.

От фактическа страна административният съд е установил, че на 18.02.2022 г., около 17.50 ч., в гр. Пловдив е спрян за проверка лек автомобил, управляван от М. В. К., като органите на ОДМВР Пловдив посочили в докладните записки и протоколите за разпит, че автомобилът е криволичил по пътното платно, а К. била видимо притеснена, треперела и очите й били зачервени. Съответно ѝ е бил извършен тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози, които е дал положителна проба, поради което на ищцата ѝ е съставен АУАН 227836/18.02.2022 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. К. е била отведена в УМБАЛ Св. Георги за вземане на проба за биологично изследване, но тя отказала да даде такава.

Установено е още, че в 18.00 ч. е издадена заповед за задържане 3389зз-31/18.02.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като същата е мотивирана с установено управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради и което на К. е извършен личен обиск, за което е издаден Протокол за обиск на лице 3389р-2463/2022 г. Издадени са заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000271/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 2а, б. Б ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000270/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. Б ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На 19.02.2022 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по БП 85/2022 г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради и което административно наказателното производство в частта му по т. 1 по АУАН 227836/18.02.2022 г. против К. е прекратено. Ицщата е освободена от ареста на 19.02.2022 г. в 11.45 ч.

От материалите по представената пр. пр. 2026/2022 г. по описа на РП-Пловдив АССГ установил, че М. К. представила протокол за резултати от изследвания, извършени от Рамус ООД от 20.02.2022 г., като извършеният тест за наркотични вещества е отрицателен. Отделно от това, в хода на производството по БП 85/2022 г. по описа на 06 РУ- Пловдив, пр. пр. 2026/2022 г. по описа на РП-Пловдив е изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза, в чието заключение е посочено, че извършените изследвания на предоставените биологични проби не се е установило наличие на наркотични вещества. Поради това, наказателното производство, водено против М. В. К. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е прекратено.

За доказване на неимуществените вреди по делото са събрани множество писмени доказателства, психологическо изследване, проведено от Център по психология и психотерапия Промяна на 23.02.2022 г. по отношение на емоционалното състояние на К., както и гласни доказателства от трима свидетели.

Съдът е приел, че така предявената искова молба е недоказана и неоснователна. Изложил е подробни мотиви, че ицщата не е успала да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата си претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР Пловдив за вреди. Прието е, че по делото не е доказано наличието на незаконосъобразни действия или нищожни актове на длъжностни лица на ОДМВР Пловдив при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на такива актове или действия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях.

Административният съд посочил, че незаконосъобразните действия, на които К. основава исковата си молба, са незаконосъобразно извършени действия за проверка на употреба на наркотични вещества, незаконно фактическо задържане, изразяващо се в поставяне на белезници и незаконосъобразно претърсване на автомобила. По отношение на твърдението за незаконосъобразно извършени действия от страна на служители на ОДМВР-Пловдив за проверка на употреба на наркотични вещества от страна на К. първоинстанционният съд се позовал на показанията на полицейските служители и посочил, че причина за извършената проверка на автомобила е криволиченето му по пътното платно, а причина за извършения тест на М. В. К. е посоченото видимото притеснение, треперене и зачервяване на очите. Така позовавайки се на чл. 5, ал. 1 от Наредба 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, където е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, съдът приел, че твърденията на К. за незаконосъобразност на действията на полицейските органи за извършената проверка за употреба на наркотични вещества са неоснователни.

Като недоказани са отхвърлени и доводите на ищцата за извършено незаконно фактическо задържане, изразяващо се в поставяне на белезници и незаконосъобразно претърсване на автомобила. Посочено е, че по делото няма събрани доказателства за това, въпреки че единият свидетел твърди за такива действия. Същият свидетел, присъствал на проверката, не е посочила на К. да са били поставени белезници от органите към ОДМВР Пловдив, в предходен момент, когато е давала показания по ДП 85/2022 г. Отделно от това, по делото няма данни за съставен писмен доклад за използване на помощни средства, изискуем се по чл. 5 от Наредба 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. За законосъобразен е приет и извършения обиск на ищцата, като съдът се е позовал на чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

По отношение на твърденията на М. К. за претърпени неимуществени вреди през времето на отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на МПС, АССГ приел, че ОДМВР Пловдив не носи отговорност, защото е било налице образувано досъдебно производство от РП Пловдив.

По отношение на твърдяната от К. нищожност на следните административни актове: заповед за задържане 3389зз-31/18.02.2022 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000271/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000270/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, АССГ приел, че исковата молба е неоснователна и недоказана и в тази ѝ част. Прието е, че горепосочените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, с посочване на материално-правното основание за издаването на актовете.

С тези мотиви АССГ е отхвърлил като неоснователна предявената от М. В. К. искова молба с осем обективно съединени иска против ОДМВР Пловдив.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Не са налице сочените касационни основания. Настоящият състав споделя мотивите на съда, поради и което не счита за нужно да го приповтаря, а следва да направи препращане към тях.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив.

В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на първия елемент от фактическия състав на основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - не е доказано наличието на незаконосъобразни действия или нищожни актове на длъжностни лица на ОДМВР Пловдив при или по повод на административна дейност. Съответно не са доказани и настъпили в резултат на такива актове или действия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат

Правилно административният съд е приел, че недоказани доводите на ищцата за незаконосъобразно извършени действия за проверка за употреба на наркотични вещества, незаконно фактическо задържане, изразяващо се в поставяне на белезници и незаконосъобразно претърсване на автомобила. При преценката за незаконосъобразност на извършени действия при проверка за употреба на наркотични вещества от К., правилно административният съд се е позовал на чл. 5, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, където е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Тук следва да се посочи още, че преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол в производството по ЗОДОВ. Следва да се посочи само, че при извършване на проверката на ищцата, са спазени административно-производствените правила, като същата е проведена от дежурните полицейски служители при упражняване на предвидено в закон правомощие.

Правилно е отхвърлена исковата молба и по отношение на твърденията за извършено от страна на органи към ОДМВР Пловдив незаконно фактическо задържане, изразяващо се в поставяне на белезници, и незаконосъобразно претърсване на автомобила. Както правилно е прието, за тези действия се споменава едва сега, в производството по ЗОДОВ, като свидетелката, даваща такива показания е заинтересована страна. Същата свидетелка Д., е била заедно с К. в момента на извършване на проверката, но при последвалия след това разпит тя не е споменала нито за поставяне на белезници на М. В. К., нито за претърсване на колата. А тези действия са такива, че при извършването им, органът следва да състави съответен документ за дадените действия (протокол), където да опише станалото. Такива доказателства по делото липсват и не се твърди да са изготвяни нито в административното производство, нито в последвалото го дознание.

Споделя се становището на съда за неоснователност на иска относно изложените твърдения за нищожност на следните административни актове: заповед за задържане 3389зз-31/18.02.2022 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000271/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000270/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Правилен е изводът на административния съд, че въпросната заповед за задържане не е нищожен административен акт. При формирането му, административният съд е приложил правилно материалния закон - чл.72 и сл. ЗМВР спрямо установеното по делото. Изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган е обоснован и е в съответствие с приложимата правна норма. Административният съд обосновано е преценил, че при задържането на К., чието правно основание е издадената заповед, не са допуснати такива нарушения, които да опорочават акта, респективно изпълнението му до степен на нищожност. Посоченото се отнася и по отношение на твърденията за нищожност на заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000271/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1030-000270/18.02.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, с посочване на материално-правното основание за издаването им.

Липсата на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ вр. с чл. 204, ал. 3, хипотеза първа АПК- нищожен акт, е достатъчна за отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение, както правилно е посочил и първоинстанционният съд.

Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на М. В. К. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив за присъждане на неимуществени вреди, причинени ѝ от незаконосъобразни действия и нищожни актове на длъжностни лица към ответника. Следователно, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение