Решение № 5312 от 2.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/ срещу решение 2206/02.04.2021 г. по адм. дело 10712/2020 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Ю. Стефанова е отменена Заповед АС 03 18 / 30.09.2020г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на служителя, считано от 01.10.2020 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че при постановяването му не са съобразени всички представени по делото писмени доказателства. Не се претендират разноски. Ответникът - Ю. Стефанова, чрез адв. Личева оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред компетентния Върховен административен съд. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна съдът е приел, че със заповед АС 03 18 / 30.09.2020 г. касаторът е прекратил служебното правоотношение с ответната страна в настоящето производство на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е посочено, че към момента на издаването й, Стефанова е имала общо прослужени години като държавен служител 35г. 11м. и 13 дни. За да постанови решението си, АССГ взел предвид данните от писмо на Националния осигурителен институт /НОИ/, Териториално поделение /ТП/ София, от което е видно, че зачетеният осигурителен трудов стаж към 01.04.2020 г. на Стефанова бил 34 г., 2 м. и 11 дни. Респективно към датата на отменената с оспореното решение заповед и с оглед непрекъснатото служебно правоотношение на Стефанова с касатора в този период, прослуженото време следва да бъде 34 г., 7 м. и 11 дни към 01.10.2020г. / датата, от която служебното правоотношение е прекратено/. Към последната дата, съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, необходимото време осигурителен стаж било 35г. и 10м. При тези фактически данни Административен съд София - град е постановил обжалваното решение. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В разглеждания случай, за да достигне до постановяване на обжалваното решение АССГ е взел предвид единствено данните от писмо на НОИ, като не е уважил исканията на касатора за представяне на допълнителни документи от страна на Стефанова, в това число описаните по-горе по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС, удостоверяващи достигането на осигурителен стаж, включително и искането за назначаване на смесена експертиза с вещо лице по човешки ресурси и вещо лице счетоводител с подробно посочени задачи в молбата на юрк. Монова, процесуален представител на изпълнителния директор на ИАНМСП от 30.10.2020г., които доказателства според административния орган биха могли да установят по безспорен начин продължителността на осигурителния стаж. Съдът не е извършил и дължимите съдопроизводствени действия по отношение на искането на касатора да бъдат представени от служителката относимите към спора оригинали на документи, съхранявани от нея. При спазване на принципа на служебното начало съдът е следвало да събере поисканите доказателства от издателя на оспорената заповед, както и да укаже на Стефанова, че за някои обстоятелства от значение за делото не е представила доказателства. Посочените и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изводите на съда са пряко относими към законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Допуснатите процесуални нарушения са довели до непопълване на делото с относими доказателства, които не могат да бъдат събрани в настоящото производство /арг. чл.220 от АПК/. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените в настоящото решение указания по приложението на материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,