Решение № 10391 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сити Инвест Пропърти ЕООД против решение 7293 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. 5735/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, като в касационната жалба е направено искане и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Сити Инвест Пропърти ЕООД против заповед РА-30-884/10.11.2021 г. на главния архитект на Столична община (номерът на заповедта е изписан погрешно от първоинстанционния съд), с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж метална бариера, захранена с електроенергия и дистанционно управление, преграждаща улица тупик от о.т. 116 до о.т. 116а", находяща се в терен публична общинска собственост, кв. 582, м. ГГЦ-14, зона Г-13-юг по плана на гр. София, парк Ген. Владимир Заимов. За да постанови този резултат, предвид отмяна на предходното решение постановено по делото, съдът констатира, че основният спорен въпрос е относно вида на процесният обект, а именно дали същият е строеж или преместваем обект. Позовава се на легалното определение на строеж съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ и на нормата на чл. 148, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и прави извод, че след като процесният обект е поставен в началото на улица тупик и ограничава достъпа до автомобили по нея, то същият представлява съоръжение на транспорта, поради което прави заключение, че е налице строеж, а не преместваем обект. По тези съображения съдът достига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е, че процесният обект е автоматична бариера с фотоклетка, захранена с електроенергия и дистанционно управление. Състои се от метална кутия с размери 0.2 м/0.3 м. в план, в която е монтиран контролен блок и височина 1.00 м. Рамото на бариерата е алуминиево с дължина 4.40 м. Кутията е захваната посредством 4 бр. гайки към метална планка, която е захваната чрез анкерни болтове за бетонна основа. Липсва трайна връзка на конструкцията на бариерата със земята, като е налице възможност за демонтиране със запазване индивидуализацията на бариерата. При тези конструктивни и технически характеристики се налага извод, че процесният обект е преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл.225а ЗУТ. Без значение за определянето на вида на обекта е съществуването на металната планка, захваната за бетонова основа, тъй като правно-релевантна е липсата на трайна връзка на конструкцията със земята. Планката осигурява закрепване към повърхността, без да е част от обекта и без да препятства възможността за демонтирането на бариерата при запазване на индивидуализацията й. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд решение по адм.д. 7295/2019 г., решение по адм.д. 3679/2020 г. и др. Незаконосъобразен е изводът на съда, че процесната бариера е съоръжение на техническата инфраструктура. Същата не е елемент на последната, тъй като служи за преграда и възпрепятства достъпа до определен поземлен имот или част от него. Фактът, че е поставена на улица тупик, както и дали е налице разрешение за поставянето й е неотносим към настоящия правен спор. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,