Решение № 14560 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2010 г.

Решение № 14560 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 205 от АПК. Образувано е по касационната жалба на РУ "Социално осигуряване" и Георги Димитров Кралев против решение по адм. д. № 259/2009 г. по описа на Административен съд-Кюстендил. Георги Димитров Кралев обжалва решението в отхвърлителната част с искане за присъждане над уважената част от 2000 лв. до предявения размер от 5000 лв, за уважаване на изцяло отхвърления иск в размер на 4000 лв. и разглеждане на иска в размер на 1000 лв., който е оставен без разглеждане. Твърди, че решението е необосновано. Касационният жалбоподател РУ "Социално осигуряване" Кюстендил обжалва решението в осъдителната част като неправилно и иска отмяната му. Развива подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. При спазване на служебното начало по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение, при извършената проверка за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира същият за недопустим в частта, в която има произнасяне по същество на спора, поради което следва да бъде обезсилен по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от три незаконосъобразни административни актове за изменение на пенсия, издадени от ръководителя на пенсионно осигуряване "РУСО" и директора на РУСО- Кюстендил, изразяващи се в "преживян психически и морален тормоз" от писане на жалби и ходене по съдилищата. С решение № 11/13.01.2010 г. по адм. д. № 259/2009 г. по описа на Административен съд- Кюстендил, РУСО Кюстендил е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, настъпили от отменено разпореждане № 4111122845/29.10.2004 г., като до пълния размер от 5000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е искът за вреди от решение № 22/22.03.2005 г. на Директора на РУСО и е прекратено съдебното производство за обезщетение на вреди от разпореждане № 4111122845/10.03.2004 г. на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, поради липсата на доказателства за предварителната му отмяна. Правилно е решението в частта, в която е оставен без разглеждане иска за присъждане на обезщетение за вреди от разпореждане № 4111122845/10.03.2004 г. Съдът е спазил чл. 204, ал. 1 от АПК, съгласно който иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Косвен контрол за законосъобразност е недопустим, поради което в тази част решението следва да се остави в сила. Решението е недопустимо и следва да се обезсили в частта, в която съдът се произнесъл по същество по исковете за присъждане на обезщетение от 5000 лв. за неимуществени вреди от разпореждане № 4111122845/29.10.2004 г., както и в частта, в която е отхвърлен иск за обезщетение за вреди от Решение № 22/22.03.2005 г. на Директора на РУСО Кюстендил. В останалата част решението следва да се остави в сила. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелство неотносимо към законосъобразността на процесуалните действие на съда, но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Районно управление "Социално осигуряване" Кюстендил не е юридическо лице, а съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО такова е Националният осигурителен институт. РУСО е териториално поделение на НОИ без да има правосубектност. Предявяването на иск срещу териториалното поделение, а не срещу юридическото лице НОИ има за последица недопустимост на съдебното решение, предвид нарушение на чл. 205 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение