Решение № 1603 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2014 г.

Решение № 1603 от 13.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7100/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 44 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 142/2014 г. на Административен съд - Добрич, в частта, в която е отменена заповед № РД-15-0014/22.01.2014 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Зорница Иванова Георгиева на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като оценяването на служителката е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена, като на дирекцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението в оспорената част, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Добрич в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, при спазване на предвидените в същия текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанцонния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Служителката Георгиева е оценявана за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г., през който заема длъжността "юрисконсулт" в регионален отдел "Национален строителен контрол" при Регионална дирекция за национален строителен контрол североизточен район. Определената от оценяващия ръководител в края на периода годишна оценка "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", е намалена на "неприемливо изпълнение" от контролиращия ръководител. Правилно съдът приема, че етапите от процедурата по атестиране са изпълнени само формално, а съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА индивидуалният работен план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителката. Правилно е преценено, че посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Възраженията на касатора свързани с обстоятелството, че работният план се съставя съвместно с оценявания служител, не обосновават различен извод, тъй като не променят характера на изискванията на чл. 9 от наредбата. Освен това съставянето на индивидуален работен план съгласно изискванията на наредбата е отговорност на оценяващия ръководител, който следва да оцени изпълнението на служителя в края на атестационния период именно въз основа на изпълнението на целите на този план. Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата за формиране на крайната оценка е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Оценката на служителката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/ или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от обща констатация, че "целите на работния план не са постигнати изцяло", тъй като в качеството на юрисконсулт Георгиева не се е явила като процесуален представител на дирекцията по 8 съдебни производства, без да е направена оценка на работата служителката, извършена при изпълнение на задълженията по представяне на правни консултации, становища и осъществяване на процесуална защита на дирекцията със средства, различни от личното явяване в съдебно заседание. Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА при изготвяне на годишната оценка на оценяващия ръководител опорочават и поставената въз основа на нея от контролиращия ръководител оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата контролиращият ръководител има право да изисква допълнителна информация и мнения, да направи коментар и да потвърди поставената оценка или да я промени с една оценка. Правилно е преценено, че при упражняване на посочените правомощия в случаите, когато променя оценката контролиращият ръководител следва да изложи съображения за това. Този извод следва от необходимостта оценката на изпълнението на длъжността да отразява показателите в чл. 14, ал. 1 от наредбата и да бъде мотивирана (чл. 18, ал. 1 от наредбата). В случая правилно е преценено, че оценката на контролиращия ръководител не съдържа мотиви, които да я обосновават. Отбелязано е, че от постъпване на работа служителката "системно" не се явява по съдебни дела и е изказано предположение за възможностите негативни последици за дирекцията, без фактически да е установен такъв ефект и без да е извършен анализ на цялостното изпълнение на служебните задължения на Георгиева, постигане целите на работния план и показаните от служителката компетентности за периода на оценяване. Освен това, неизпълнението на служебните задължения, ако бъде констатирано, следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на най-ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Правилно е прието, че допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и при оценяването опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за периода на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителката обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - Добрич постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период. Ето защо касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - Добрич в оспорената част е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,