Решение № 9876 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2010 г.

Решение № 9876 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6613/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ватия Холдинг" АД със седалище София, представлявано от изпълнителния директор Георги Симеонов, срещу решение № 3251 от 12 март 2010 г., постановено по адм. д. № 8549/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против разрешение № 604/03 април 2009 г. на министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От министъра на околната среда и водите, чрез юрк. Петьо Петков и юрк. Мерин Кючукова, е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание се поддържат същите съображения. Другият ответник - "Рьопке" АД със седалище София, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Ватия Холдинг" АД срещу разрешение № 604/03 април 2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което на "Рьопке" АД - София е разрешено да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Нова Надежда", разположена на територията на община Дулово, обл. Силистра, община Каолиново, обл. Шумен и община Тервел, обл. Добрич. Съдът е приел, че оспореното разрешение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалнопровните изисквания на ЗПБ и с целта на закона, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Те подкрепят направения от съда извод, че при провеждането на процедурата по определяне на титуляр на оспореното разрешение не са допуснати нарушения. Установено е, че заповедта за провеждане на неприсъствен конкурс съдържа всички задължителни реквизити съобразно чл. 43, ал. 3 от ЗПБ и е разгласена по предвидения за това ред. Компетентният орган е назначил комисия, която да организира и проведе конкурса. Последната е приела условията и реда за провеждане на конкурса, одобрила е конкурсните книжа, критериите и показателите за оценяване и формиране на крайната комплексна оценка на предложенията, подредени по реда на техния приоритет, при което са спазени изискванията на чл. 43, ал. 5 и 6 от ЗПБ. Комисията съобразно компетентността си е приела решение по чл. 47, ал. 1 от ЗПБ, допуснала е кандидатите до участие в конкурса и е класирала участниците в съответствие с представените предложения и конкурсните изисквания. Министърът на околната среда и водите, при спазване изискванията на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.), е внесъл в Министерския съвет проект на разрешението, което е одобрено - както изисква разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗПБ, след което съответният министър, който в случая е този на околната среда и водите, е издал оспореното разрешение. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден при спазване на обявените конкурсни критерии. В тази връзка неоснователно е възражение на касатора относно това, че дружеството, на което е издадено разрешението за търсене и проучване, е следвало да бъде отстранено от участие в конкурса, тъй като не е изпълнило императивното изискване на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ. Цитираната разпоредба сочи, че към заявлението за участие в конкурс за придобиване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства се прилага извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. В случая дружеството - спечелило конкурса, не е представило такива отчети, тъй като е регистрирано една година преди откриването на процедурата. При това положение това дружество обективно не би могло да разполага със счетоводни отчети за времето преди вписването си като търговец. Това обстоятелство е отчетено от комисията, а и в заповедта на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да се проведе неприсъствен конкурс изрично е отбелязано, че изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ не се прилага за новорегистрираните търговци. С това административният орган не е изменил закона, както се сочи в касационната жалба, а само е уточнил едно и без това безспорно обстоятелство, тъй като в закона не е изрично предписано, че в конкурсите могат да участват само търговски дружества, регистрирани преди повече от три години. Изложените в тази връзка доводи относно опита на спечелилото конкурса дружество са били отчетени от членовете на комисията при класиране на участниците. Неоснователно е възражението на касатора и относно това, че "Рьопке" АД е следвало да бъде отстранен като участник и на друго основание - поради неизпълнение на изискването на чл. 46, ал. 2, т. 4 от ЗПБ. В посочения текст е записано, че към конкурсните документи следва да бъде представена декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация. Такава декларация е представена, но не от изпълнителния директор на дружеството, а от неговия пълномощник. По принцип това нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на издаденото разрешение. Следва да се отбележи, че в закона не е посочено кой следва да представи декларация за опазване тайната на сведенията. Логично е това да е лицето, което ще има достъп до такава информация. В случая, видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно, изпълнителният директор на "Рьопке" АД е упълномощил с такива и други права Станислава Иванова Иванова, която именно е подала изискваната от чл. 46, ал. 2, т. 4 от ЗПБ декларация. В касационната жалба се навеждат доводи и за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 6 от ЗПБ, която изисква представянето на декларация, че кандидатът няма просрочени парични задължения към българската държава или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията. Такава декларация действително не е представена от "Рьопке" АД, но това не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както твърди касатора. Това е така, защото спечелилото конкурса дружество е представило удостоверение, издадено от НАП за посочените обстоятелства. Всички останали доводи, направени в касационната жалба, са такива, които са правени и пред тричленния състав на Върховния административен съд. Тези доводи са били подробно обсъдени, като настоящата инстанция споделя направените в обжалваното решение изводи. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд