Решение № 15176 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2012 г.

Решение № 15176 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10309/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е образувано по жалба на Копринка Иванова Иванова, Димитър Иванов Бонев и Георги Иванов Бонев отс. Големо Бучино, против Решение на Министерския съвет на Република България № 650 от 30.07.2012 г., обн. Д. В. бр. 60/07.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, вона територията на областите София и Перник, в частта по т. 4 и т. 16 и т. 7 от Приложението към т. 1 относно определения размер за парично обезщетeние. Предмет на съдебен контрол е оценката на имоти както следва: 1. имот КВС. 39.10,; т. 2. имот КВС 39.33 и 3. имот КВС 39.149 в землището на с. Големо Бучино. Видно от представеното, след образуване на съдебното производство по настоящото дело, Решение № 883/25.10.2012 г. на МС, с него се изменя Решение № 650/2012 г. на МС, като се отменя: т. 2 - част "Имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод - отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, пресичане при км 15 +242,5 землище Големо Бучино ЕКТТЕ 15504.С това Решение № 883 от 25.10.2012 г. на МС, (обн. ДВ, бр. 84 от 02.11.2012 г.) за изменение на Решение № 650/2012 г. на МС, с което се отменят: част "Имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод - отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5, землище с. Големо Бучино, ЕКАТТЕ 15504" са засегнати два имота № 39.10 по КВС записан под № 4 и имот 39.33 по КВС записан под № 16 от Приложение към т. 1 от Решение 650 собственост на жалбоподателите. Не засегнат остава имот 39,149 записан под № 7, от Приложението В Приложението по т. 1 на Решение № 650, под № 4и под № 16, като имоти, засегнати от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - Главна разпределителна станция, ЕКАТТЕ 15504, са описани само имоти под № 4 с КВС 39.10 с обща площ 0.991 кв. м. и отчуждавана площ0,870 кв. м и № 16 с КВС 39.33 с обща площ 0.833 и отчуждавана част със същата площ . Същите имоти попадат изцяло в т. 2 на Решение № 883 на МС. От това следва, че с Решение № 883 на МС е отменено изцяло провеждането на отчуждаване на посочените имоти. Пред вид изложеното настоящият състав намира, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателите от оспорване на административния акт в частта за оценката на имоти по КВС № 39.10 и 39.33 в землището на с. Големо Бучино. На това основание съдът намира, че производството по адм. дело № 10309/2012 г. на ВАС следва да бъде прекратено в частта, с която се оспорва Решение № 650/30.07.2012 г. на МС в частта относно определеното парично обезщетение за отчуждаване на посочените два недвижими имота. Частично основателна е жалбата обаче по отношение на имот КВС 39.149 представляващ селскостопанска ливада и записан под № 7 на приложението който попада в - "Имоти отчуждени от сервитутна зона реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - Главна разпределителна станция - пресичане при км 15 242,5 в землището на с. Големо Бучино", който имот не е засегнат от отменителното Решение № 883 от 25.10. 2012 г. Както се посочи с т. 1 на подлежащото на съдебен контрол за законосъобразност Решение № 650 от 30.07.2012 г. се отчуждават за държавна нужда, съгласно парцеларен план, одобрен със Заповед № 02-14-1174 от 03.05.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти и части от имоти - частна собственост подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В самото приложение, в графа № 7 изрично е посочена площта на отчуждаване- 0.981 квм., без никакви допълнителни забележки. С оглед на това основателно е възражението на процесуалния представител жалбоподателите изразено в писмените становища, че в случая се касае за обезщетяване на собствениците за отчужден имот, така както е посочено в решението на МС. По своята същност сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот. За да има сервитут е необходимо да има два недвижими имота: единият - обременен със сервитута (служещ имот), а другият - за чиято изгода е учреден сервитутът (господстващ имот) като, за се учреди сервитут, е достатъчно имотите да са в такова положение, че единият да може да бъде използван за нуждите на другия. Като вещно право върху служещия имот, сервитутът следва имота, в чиито и ръце да се намира той и винаги е свързан със собствеността на господстващия имот, т. е. принадлежи винаги на собственика на този имот (ако собственикът на господстващия имот го прехвърли на друго лице, заедно с правото на собственост се прехвърля по право и сервитутът). Съдържанието на сервитутите може да бъде най-различно в зависимост от волята на страните при учредяването им, като единственото ограничение, поставено от закона е, че сервитутът трябва да представлява пряка изгода за използването на господстващия имот. Делението на серивтутите е на установени чрез действието на човека и законни такива; на положителни и отрицателни; видими и невидими; прекъсвани и непрекъсвани. Законни са сервитутите, чието учредяване може да бъде поискано и постигнато едностранно от собственика на господстващия имот, независимо от волята на собственика на служещия имот, т. е. той е учреден по силата на разпореждането на закона, който овластява собственика на господстващия имот да осъществи учредяването му. Сервитутът се учредява срещу обезщетение на собственика на служещия имот, което се определя с оглед на вредите, които той търпи. Веднъж определено обезщетението не търпи изменение, макар вредите да се увеличават или намаляват. С подписването на договор пред Нотариуса и с вписването му в нарочен регистър или с влизане в сила на решението на административния орган (кмета), сервитутът се счита учреден, без значение дали обезщетението е платено на собственика на служещия имот (вж. "Система на българското вещно право " от проф. Петко Венедиков, изд. 1947 г.; с. 213-238) Действащия към момента в Закон за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на ("законни", т. е. без съгласието на собствениците) сервитути. Такава процедура е налице по редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. В конкретния случай въобще не се представят доказателства имали учредено ограничено право на ползване и на какво основание. Представеният регистър на имотите от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод отклонение - Перник ГРС не променя този извод. Не на последно място съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител бъде преведено по сметка на правоимащите, за разлика от учредяването на сервитут, което възниква с подписването на договор или с влизане в сила на решението на административния орган. Волята на административния орган е недвусмислено изявена в оспорвания административен акт и тя е да отчужди посочените изчерпателно и засегнати от съответните мероприятия частни имоти, като обезщети собствениците, като след изплащане на обезщетението на правоимащите тези имоти придобиват статут на публична държавна собственост. В конкретния случай обаче обезщетението на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот е определено правилно съгласно вещото лице по назначената експертиза. Оценката е правилна тъй като няма установени сделки за този район което се установява и от приложеното писмо на службата по вписвания. Видно от представените три броя нотариални актове - НА № 155, т. || дело 0313/2010 г. се отнася за поземлен имот който е включен в плана за регулация със заповед № 224281993 г.; НА 134/2008 г. и № 143/2008 г. са извън 12 месечния срок от възлагане на оценката. видно от приложеното писмо № 53-00-3750 (л. 90) оценката е възложена 19.03.2012 г. С оглед на това и жалбата се явява неоснователна и недоказана и ще следва в тази част да се отхвърли. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение