Решение № 1563 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2011 г.

Решение № 1563 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 463 от 4.02.2011 г. по адм. дело № 6719 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Никола Мушанов ПНС" ООД е изменен ревизионен акт № 2000905797 от 15.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1116 от 29.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, като се признава право на данъчен кредит в посочения размер и се коригира декларирания резултат за м. 08.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Никола Мушанов ПНС" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Симеон Симеонов и със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2000905797 от 15.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1116 от 29.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София относно отказаното му право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2008 г. и м. 08.2008 г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 26., ал. 5, т. 4 от ЗДДС в размер на 26 426.09 лв. Поради това отказано право е извършена корекция на декларирания от дружеството резултат за данъчен период м. 08.2008 г. Претендираното право е във връзка с три броя фактури с предмет на доставката разходи за квартирни, пътни и дневни на физически лица по договор за предоставяне на проектантски услуги от 1.11.2007 г. и договор за местни проектантски услуги от 12.11.2007 г., издадени на ревизираното дружество "Никола Мушанов ПНС" ООД (предишно име "Софийски Агрополис" ЕООД) от "Асерплан Планунгеселшафт" МБХ и "Студио 17.5" ООД. Прието е, че посочените разходи не следва да бъдат част от данъчната основа по доставката на услуги, а е следвало да се квалифицират като разходи, които не се включват като част от дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение, а по-скоро да се квалифицират като изключени разходи, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, още повече, че не са представени от страните по доставките доказателства, че те са свързани с проектантските услуги. Административният орган се е позовал на направеното от него тълкуване на посочените по-горе два договора и конкретно на клаузите относно характера на услугите, на клаузите за координация, взаимодействие, взаимопомощ, оказване на съдействие между всички изпълнители по договори. Административният съд е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт относно отказаното право на данъчен кредит, като за да се обоснове е обсъдил подробно клаузи от цитираните договори. Според него, с цел изпълнението им, в тях е заложено проектантите да извършват координация, съгласуване и взаимодействие. За последното е необходимо осъществяване на срещи, което води до възникване на разходи за пътуване. Също така, след като такива разходи са предвидени от страните по договорите и те ще възникнат в хода на тяхното изпълнение, то те не представляват част от възнаграждението по договорите. Няма пречка същите да бъдат поети от възложителя, ревизираното дружество, а след като са платени от него в конкретен размер, то това означава, че са приети. Съдът се позовава на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която разпоредба в данъчната основа се включват и съпътствуващи разходи, начислени от доставчика на получателя, като комисионна, опаковка, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката. Изброяването според съда в тази норма не е изчерпателно, поради което данъчната основа включва и направените от доставчика (проектантите по договорите) разходи във връзка с доставките. След като между страните по договорите за услуги е договорено, че при тяхното изпълнение е възможно да възникнат изключителни разходи, които не са част от възнаграждението, но възстановяването им на доставчика не е невъзможно, а има и регламентиран график за извършване на всички плащания, следва да се приеме, че те не се изчерпват само с възнаграждението по тях. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, като според него позоваването на същата от страна на административния орган е неправилно и неточно. Това е така, защото тя засяга само едно специфично изключение, при което определени разходи не се включват в данъчната основа и върху тях не се начислява ДДС, а именно суми платени на доставчика за покриване на разходи, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. В процесния спор разходите са направени от изпълнителите, доставчици, те са префактурирани на възложителя, в качеството на получател, и той трябва да им ги възстанови. Според съда не е установено наличие на основание за прилагане на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а именно, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В случая данъкът е начислен върху данъчна основа, представляваща съпътствуващи изпълнението на доставката разходи, което е в съответствие с чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото се свежда до това дали процесните разходи, квалифицирани от приходния орган като извънредни разходи според направеното от него тълкуване на договорите за проектантски услуги, представлява част от данъчната основа по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС или са изключени от нея, с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗДДС. От направеното по-горе изложение на фактически установеното в административното производство и преди всичко от съдържанието на посочените договори следва да се приеме, че тези разходи не са включени във възнаграждението по тях. Не може да бъде споделен аргумента на касатора, че поради определяне на последното по двата договора като фиксирана сума се изключва възможността да бъдат договорени и други разходи, свързани с предмета на същите тези две сделки. По делото се установява, че е постигнато съгласие за осъществяване на такива разходи, те са направени, признати са от ревизирания и задължен субект, получател, като същите са и платени от него. По тези съображения следва да се приеме, че няма пречки страните да договорят плащане на такива извънредни разходи, като същите не се приемат като такива, изключени от данъчната основа по смисъла на цитираните разпоредби. За данъчни цели и с оглед хипотезите, уредени в чл. 26 от ЗДДС, следва да се приеме, че тези разходи са неделим елемент от самите доставки. Не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, приложена от административния орган, според която се изключват от данъчната основа суми, платени от доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя. Правилен е изводът на съда, че след като не са изпълнени изискванията на посочената разпоредба, няма основание за прилагане на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а именно, че е начислен неправомерно данък добавена стойност, поради което не е налице и право на данъчен кредит. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора следва да се присъдят на ответната страна по касационната жалба направените съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 3 348.10 лв., за което са представени фактури № ... 8737 от 2.05.2011 г., фактура № ... 8970 от 7.06.2011 г. и фактура № ... 9829 от 1.11.2011 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,