Решение № 13553 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2014 г.

ВАСIII отделение12.11.2014 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ по жалба на Румен Петров Кръстев, чрез адв. Й. Панчовска, решение № 815 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0 +000 до км 0+780, на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), в ЧАСТТА относно определеното обезщетение за отчуждената част от 255 кв. м. от поземлен имот № 2808.1935, ЕКАТТЕ 68134, целият с обща площ 2353 кв. м., намиращ се в землището на гр. София, район Връбница, Столична община, като: УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 14 331 лв. на 15 067 лв. (петнадесет хиляди шестдесет и седем лева ). ОСЪЖДА Министерски съвет да заплати на Румен Петров Кръстев от гр. София разноски по делото в размера на 200 лв. (двеста лева). Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13553 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Румен Петров Кръстев, чрез адв. Й. Панчовска, против Решение № 815 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0 +000 до км 0+780, на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр с чл. 34б от ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 2808.1935, ЕКАТТЕ 68134 с обща площ 2353 кв. м., от които отчуждени 255 кв. м., намиращ се в землището на гр. София, район Връбница, Столична община, с начин на трайно ползване за друг вид застояване, комплекс, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение и на основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Поискал е да бъде определена оценка и за ограда, която жалбоподателят е направил, както и за поставения в имота преместваем обект - фургон. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБългария и заинтересованите страни, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Оценката е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3 от ЗДС и е съобразена с изискванията на закона. Не следва да се акредитира оценката на вещото лице относно изградената ограда поради това, че няма декларирани данни в общината за данъчна оценка Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 815/21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 2808.1935, ЕКАТТЕ 68134 с обща площ 2353 кв. м., от които отчуждени 255 кв. м. и определена стойност на паричното обезщетение 14 331 лв., земеделска територия, намиращ се в землището на гр. София, район Връбница, Столична община, с начин на трайно ползване за друг вид застояване, комплекс По искане на жалбоподателя с определение от 26.02.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото на 19.09.2014 г. е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя в два варианта. Първият вариант на експертизата е на база вписани сделки с имоти урбанизирана територия - урегулирани поземлени имоти. Вторият вариант е на база двойна данъчна оценка, заедно с определеното обезщетение за оградата. Съдът намира, че първият вариант на оценката, предложен от вещото лице не може да бъде приложен. Това е така поради факта, че ползваните "пазарни аналози" се отнасят за имоти, които са с различни характеристики от процесния. Използваните сделки са за урегулирани поземлени имоти, а съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение за отчуждения имот се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Настоящият състав възприема втори вариант на съдебната експертиза, в която към определената оценка на имота е включена и стойността на оградата. По делото е представено строително - конструктивно становище относно обект: ограда на поземлен имот № 1935 (№ 2808.1935), изготвено съгласно изискванията на ЗУТ, който документ настоящият състав възприема като доказателство, че оградата е законна. Относно искането на жалбоподателя за определяне на обезщетение за разположения в имота фургон съдът намира същото за неоснователно. Касае се до преместваем обект, който не е трайно прикрепен към терена, поради което може да бъде преместен и няма да бъде засегнат от отчуждаването. По изложените съображения съдът възприема втория вариант на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е обективно и изготвено в съответствие със закона Съобразно това заключение дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот № 2808.1935 следва да се увеличи на 15 067 лв. От жалбоподателя са направени разноски по делото за вещо лице в размер на 200 лв. (двеста лв.), които следва да се заплатят от ответната страна - Министерски съвет. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1