Решение № 7294 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 и чл. 129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. М. К. от [населено място], Община Враца, чрез процесуален представител, срещу Решение 402/28.11.2023г. по адм. д. 679/2022г. на Административен съд Враца / АС- Враца/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по жалба срещу Акт за прихващане или възстановяване 92/ 03.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил представен официален документ писмо с признание от Директора на НАП-Враца, че жалбоподателят не дължи установените суми за здравно осигуряване и е игнорирал събраните първични платежни документи. Намира, че е разместена доказателствената тежест между страните, както и, че не е съобразено, че лицето е безработно, с увредено здраве и е навършило пенсионна възраст. В тези насока излага своите доводи и претендира отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС-Враца е отхвърлил жалбата на Ц. М. К. против Решение по жалба срещу акт за прихващане или възстановяване 92/03.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП Велико Търново. За да се произнесе по съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването. След анализ на относимите факти и обстоятелства, решаващият състав е изложил мотиви, че процесният Акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С диспотизива на обжалвания съдебен акт обаче решаващият състав е отхвърлил жалбата срещу Решение 92/03.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП Велико Търново по жалба срещу акт за прихващане или възстановяване. Настоящият касационен състав, при осъществяване на дължимата служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение констатира, че същото е недопустимо. Съгласно чл. 129, ал.7 ДОПК актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда на ревизионните актове. Препращането е към разпоредбите на чл. 144 и сл. ДОПК, регламентиращи обжалването по административен и съдебен ред. Нормата на чл. 156, ал.2 ДОПК сочи, че ревизионният акт, съответно актът за прихващане или възстановяване, не може да се обжалват по съдебен ред в частта, в която не са обжалвани по административен. С тази норма приложимият процесуален закон установява като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване изчерпването на административния ред за оспорване. Определящото обаче е, че ревизионният акт, съответно актът за прихващане или възстановяване, е годният предмет на съдебно оспорване, посочен в чл. 156, ал.1 - 3 ДОПК, а не решението на Директора на Дирекция ОДОП при административния контрол, както неправилно е приел АС - Враца. Действително, по силата на чл. 159, ал.2 ДОПК, в съдебното производство по жалбата срещу АПВ като ответник се конституира горестоящият орган Директорът на съответната местно компетентна Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, но издаденото от него решение не е годен предмет на оспорване, тъй като не е индивидуален административен акт, с който се създават или засягат права или задължения на отделни граждани или организации по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. С решението на горестоящия орган единствено се потвърждава или отменя акта по ДОПК, поради което годен предмет на оспорване е първоначалният индивидуален административен акт - АПВ, в частта, потвърдена от решаващия орган. Същият разум законодателят е вложил и в нормата на чл. 145, ал.2, т.1 АПК, с която изрично е регламентирано, че на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Гореизложеното налага извод, че при подадена по съдебен ред жалба срещу издаден акт за прихващане или възстановяване, потвърден с решение на решаващия орган след проведен административен контрол, съдът следва да конституира като ответник по делото Директора на съответната Дирекция ОДОП, но да се произнесе по законосъобразността не на неговото решение, а на акта за прихващане или възстановяване, който е годният предмет на оспорване. В случая съдът погрешно е приел, че предмет на спора е законосъобразността на решението на Директора на Дирекция ОДОП- Велико Търново и именно спрямо това решение се е произнесъл с диспозитива на обжалвания съдебен акт. Независимо, че в жалбата, инициирала първоинстанционното производство, оспорващият не е уточнил еднозначно, че обжалва именно Акт за прихващане или възстановяване ПО-04000622054275-004- 001/20.05.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, то съдът е следвало служебно да следи за всички предпоставки, обуславящи допустимостта на образуваното пред него производство. По аргумент от чл.159, т.1 АПК вр. с §2 ДОПК, първата от изискуемите се положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на жалба е актът да подлежи на самостоятелно оспорване, с оглед на което решаващият състав е следвало да остави производството без движение и да даде възможност на жалбоподателя да уточни кой точно е обжалваният административен акт съобразно чл. 156, ал.1- ал.3 ДОПК във вр. с чл. 129, ал.7 ДОПК. Тъй като това не е сторено, а АС-Враца се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не е годен предмет на оспорване, то той е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал.3 АПК следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да съобрази съдържащите се в горепосочените мотиви задължителни указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона и да предприеме дължимите процесуални действия. На основание чл. 226, ал.3 АПК решаващият състав следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение