Решение № 4202 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2014 г.

Решение № 4202 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на Георги Димитров Димитров и Министерството на външните работи против решение № 2981/7.05.2014 г. по адм. дело № 10874/2012 г. по описа на Административен съд - София град.

С касационната жалба на Министерството на външните работи (МВнР) е обжалвано решението, в частта му, с която е осъдено да заплати на Георги Димитров:

• обезщетение за имуществени вреди, представляващи полагащите му се командировъчни средства в качеството му на извънреден и пълномощен посланик на РБ в Република Сърбия за времето от 20.09.2011 г. до 8.03.2012 г. в общ размер на 12 147,84 евро или левовата равностойност от 22 474,84 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска.

• мораторна лихва за забава в размер на 322,93 лева върху главницата от 22 474,84 лева за периода от 17.05.2012 г. до 6.07.2012 г.;

• обезщетение за имуществени вреди, представляващи полагащите се командировъчни за съпругата му за времето от 20.09.2011 г. до 8.03.2012 г. в общ размер на 3595,88 лева ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска;

• мораторна лихва за забава в размер на в размер на 51,67 лева върху главницата от 22 474,84 лева за периода от 17.05.2012 г. до 6.07.2012 г.

Според касатора, решението е неправилно, тъй като не са установени кумулативните елементи на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поддържа се, че заповед № К - 686/13.09.2011 г. на МВнР е била законосъобразна към датата на нейното издаване, както и че последващото установяване на разпоредбата на чл. 69 от Закона за дипломатическата служба (ЗДСл.) за противоконституционна, не може да бъде основание да се приеме, че издадената въз основана на нея заповед е резултат от незаконосъобразна административна дейност.

Поддържа се също така, че съдът противно на приложимия материален закон - КТ, ЗДС. и ЗДСл, е приел, че командировъчните средства могат да бъдат предмет на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Направено е и възражение и за активната процесуална легитимация на ищеца по отношение командировъчните средства на неговата съпруга като придружаващо го лице.

Касационният жалбоподател - Георги Димитров Димитров, оспорва решението, в частта с която са отхвърлени предявените от него искове до пълният им претендиран размер.

Поддържа се, че обезщетението се дължи независимо дали е бил в приемащата държавата или не, тъй като определящият факт е незаконосъобразното му лишаване от право на труд, респ. изпълнението на функциите му като посланик. По отношение на периода на иска, касаторът счита, че този срок следва да бъде съобразен с датата на влизане в сила на съдебното решение, отменящо незаконосъобразната заповед - 17.05.2012 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава обосновано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, респ. са правилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото намира касационните жалби за процесуално допустими като редовно подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество са неоснователни.

Административен съд - София град е приел, че предявеният от Георги Димитров иск против МВнР е частично основателен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е установено наличието на влязъл в сила съдебен акт за отмяната като незаконосъобразна на заповед № К - 686 от 13.09.2011 г. на МВн. Р, с която считано от 20.09.2011 г. е прекратена командировката на ищеца в Посолството на Република България в Република Сърбия, в качеството му на извънреден и пълномощен посланик, при определен краен срок на командировката - 19.09.2011 г. Съдът е приел, че твърдяните като неизплатени командировъчни средства, дължими на основание чл. 71 от ЗДСл. и Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (НКСЗМ), представляват определена имуществена вреда за ищеца, а видно от доказателствата по делото, в периода след 20.09.2011 г. на ищеца не са изплащани командировъчни средства. Установено е по делото, че след тази дата ищецът и съпругата му са продължили престоя си и изпълнението на задълженията му като посланик. Съдът е приел, че при така установеното се налага извод, че претендираните парични средства /неизплатени командировъчни/ се явяват пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт, доколкото ако този акт не съществуваше, за ищеца биха били дължими посочените средства, тъй като те се явяват необходимо присъщи за изпълнение на възложените му функции. Съдът, съобразявайки се с разпоредбите на чл. 6 от ЗДСл. и чл. 7, 8 и 9 от НКСЗМ, е приел, че командировъчните средства са дължими по закон за времето на престоя на посланика в приемащата страна. От тук е направил извод, че претенцията е неоснователна по отношение на сумите относими след 8.03.2012 г., на която дата е установено, че ищецът и съпругата му са се завърнали в страната ни, в изпълнение на указание, дадено от постоянния секретар на МВнР съгласно открита грама № 55-80-26 от 7.03.2012 г. Съдът е приел, че макар действително заповедта за прекратяване на командировката да е била издадена след предявяване на исковете, то този факт не влияе върху претендирания период, тъй като командировъчните средства не се дължат на лицето, когато то не е изпълнявало функциите на посланик.

Въз основа на горното и кредитирайки с известни корекции, заключението по ССчЕ във варианта, изготвен по искане на ответната страна, за периода от 20.09.2011 г. до 08.03.2012 г., съдът е приел, че дължимите командировачни средства са в размер на 12 147,84 евро или 22 474,84 лева.

По отношение на средствата с правно основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от НКСЗМ, а именно за "неработещ съпруг", съдът е кредитирал установения от вещото лице дневен размер на тези средства от 17,51 евро. Съобразявайки вече установения период на дължимост на средствата, съдът е приел за дължими 3598,88 лева.

По отношение лихвите за забава спрямо главните претенциите, съдът е приел, че на основание т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, законната лихва за забава се дължи от датата на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, за каквато е приета и процесната заповед № К - 686/13.09.2011 г. на МВнР. Прието е, че по първия иск мораторната лихва е в размер на 322,93 лева за периода от 17.05.2012 г. до датата на предявяване на иска - 6.07.2012 г., а за втория - 51,67 лева.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви, като кредитира същите като обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

По отношение касационните възражения на МВнР, следва да се посочи, че същите са неоснователни. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДСл., за времето на задграничния мандат служителят получава освен възнаграждението си и командировъчни средства. Съгласно ал. 2, размерът и начинът на определяне на командировъчните средства се определят с наредба на Министерския съвет в зависимост от държавата на командироване, дипломатическия ранг, длъжността на служителя и броя на членовете на семейството му, които го придружават в приемащата държава.

В в чл. 6, ал. 1 от НКСЗМ, приета на основание чл. 71, ал. 2 и 3, чл. 72, 73, 75 и 76 от ЗДСл., е определено, че командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава съгласно приложение № 1 в зависимост от длъжността за командироване в задграничното представителство, дипломатическия ранг на служителя, характера на възлаганите задачи и категорията съгласно приложение № 2.

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от НКСЗМ, размерът на командировъчните пари по ал. 1 се увеличава, за неработещ съпруг, пребиваващ в страната заедно с командирования - 16 на сто от базисния размер за съответната страна.

Цитираните материалноправни разпоредби определят командирования служител като единствен титуляр на дължимите командировачни средства. При това положение, възражението за конституирането в процеса на съпругата на ищеца като съищец, с оглед факта, че се претендира вземане за придружаващ съпруг по време на командироването, е неоснователно. Съдът правилно е зачел активната процесуална легитимация на ищеца и е конституирал същия като единствен надлежен ищец в процеса.

Възражението за липса на пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед № К-686/13.09.2011 г. на МВнР и вредите също не намира основание в приложимия закон, установените факти и логическите правила. Оплакването, че съдът е следвало да зачете законосъобразността на процесната заповед към момента на издаването й, който момент предхожда решение № 11/22.11.2011 г. по к. д. № 8/2011 г. на Конституционният съд, е очевидно логически погрешно тълкуване на относимите факти и не е съобразено със силата на пресъдено нещо, следваща се от влязлото в сила решение № 17140/27.12.2011 г. по адм. дело № 13186/2011 г. на ВАС. С цитираното решение е установена незаконосъобразността на заповед № К-686/13.09.2011 г. на МВнР и същата е отменена. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила да страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

Следователно МВнР не може да търси преразглеждане на вече разрешения спор за законосъобразността на акта в производството по ЗОДОВ.

Що се касае до аргумента, че не "законосъобразната" заповед е причина за настъпилите вреди, а цитираното по-горе решение на конституционния съд, установяващо противоконституционност на материалноправната норма, въз основа на която е издадена заповедта - чл. 69, ал. 1 от ЗДСл, то този аргумент може да се определи като недоразумение при съобразяване на приложимите логически правила. При условие, че неизплащането на командировъчните средства на ищеца е резултат от издадената заповед № К-686/13.09.2011 г. е голословно да се твърди, че липсва пряка и непосредствена връзка между този акт и настъпилото обедняване на ищеца. Последващата съдебна отмяна на заповедта, въз основа на решението на Конституционният съд, не е причина да бъде отказано плащането, а причина да се приеме, че отказът е (бил) без основание.

Възражението, че командировъчните средства не могат да бъдат предмет на обезщетяване, доколкото са нормативно установени целеви средства, също е неоснователно. За да се отхвърли направеното възражение е достатъчно да се посочи, че при отсъждането си, съдът е отчел времето на реално, фактическо изпълнение от страна на ищеца на функциите му като извънреден и пълномощен посланик в Посолството на Република България в Република Сърбия и много детайлно е изследвал подлежащото по закон време, през което се дължат въпросните средства по месеци и дни.

С оглед изложеното са неоснователни и касационните възражения на другия касатор - Георги Димитров, свързани с периода на дължимост на командировъчните средства след завръщането му в страна на 8.03.2012 г. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 8 от НКСЗМ, приемайки, че след 8.03.2012 г., ищецът не се е намирал в приемащата държава. Ако се приеме за правилна позицията на ищеца, че командировачни средства се дължат и за престоя му в България, като тук е без значение причината за завръщането му - страх от дисциплинарно наказание, съобразяване с издадената заповед или лични мотиви, то това би означавало да се приеме, че тези средства са личен трудов доход, а не целеви средства за покриване на нуждите на служителя при и по повод изпълнението на службата му. Подобно тълкуване е противно на приложимия закон.

Приемайки за неоснователни и двете насрещни касационни жалби, съдът не дължи произнасяне по разноските на страните в настоящото касационна производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение