Решение № 8669 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2015 г.

Решение № 8669 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Г. П., И. Г. П. и И. А. П. против решение от 11.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2493/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С. решението за неправилно и искат отмяната му като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците, Областен управител на О. С. и министерство на земеделието и храните, чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на В. Г. П., И. Г. П. и И. А. П. против Заповед № РД-15-152 от 29.07.2014 г. на областен управител на О. С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредено изземването от тях на недвижим имот, частна държавна собственост, управляван от Министерство на земеделието и храните, представляващ апартамент в гр. С., поради това, че го държат без правно основание. Прието е от административния орган, че съществуващо между страните наемно правоотношение е прекратено, а ново не е възникнало и не би могло да възникне, поради липсата на предпоставките на чл. 22, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДС. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение на Административен съд С. град е валидно и допустимо но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. При установената по делото фактическата обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства е достигнал до неправилен извод, касаещ релевантните за спора обстоятелства, а именно, че е доказано по делото валидно прекратяване на наемното правоотношение между страните, основаващо държане на държавен имот без основание. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед, с акт за частна държавна собственост съставен на 24.06.2005 г., при посочване, че управлението му е предоставено на Министерство на земеделието и горите. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила. Неправилно е прието в обжалваното решение, че имота, държавна собственост се държи от касационните жалбоподатели без основание. Съдът е приел за установена фактическа обстановка, която не намира опора в представените по делото доказателства. Оспорената пред съда заповед основава държането на имота, държавна собственост, без правно основание от касационните жалбоподатели, на прекратяването на сключен между тях и Областна администрация на О. С. договор за наем, с писмо от 12.04.2005 г. Договорът за наем не е представен по делото, не се доказва и волеизявлението за прекратяване да е стигнало до адресатите му. Обстоятелствата, изложени в оспорената пред съда заповед относно наличието или не на предпоставките на закона за настаняване в жилище от ведомствен фонд са ирелевантни за конкретното административно производство. Приетото в обжалваното решение, че е изтекъл максимално допустимият срок за отдаване под наем на имоти държавна собственост е извън предмета на спора, тъй като оспорената заповед не се основава на това обстоятелство. Освен това в оспорената пред съда заповед е налице позоваване на издадена предходна заповед № РД-15-180/8.06.2005 г. от Областен управител на О. С., с която е иззето на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС жилището, предмет на оспорената Заповед № РД-15-252 от 29.07.2014 г. на същия областен управител. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на искането за издаване на административен акт, като наличието на такъв акт основава недопустимост на новото искане. Изложеното основава незаконосъобразност на оспорената пред съда Заповед № РД-15-152 от 29.07.2014 г. на областен управител на О. С.. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба Административен съд С. град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като место него се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. С оглед този изход на спора не се следват претендираните от ответниците разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение