Решение № 13897 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2012 г.

Решение № 13897 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Райков Бонев срещу решение № 16 от 17.05.2012 г. по адм. дело № 88/2012 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № з-685/23.02.2012 г. на директора на ОДМВР Русе, в частта, с която на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР служителят временно е отстранен от длъжност. С доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на съдебното решение, както и на административния акт в оспорената му част. Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Поддържа, че е налице съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение и на материалния закон. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Едно от основните възражения срещу оспорената заповед е за нищожност на същата поради липсата на подпис на издател. Това възражение правилно е прието от съда за неоснователно. Видно е, че на жалбоподателя е бил връчен екз. № 4 от заповедта, който действително не е подписан от лицето, от името на което тя е издадена. Допълнително обаче по делото е представено копие от екз. № 1 на същата тази заповед (идентичен по съдържание с екз. № 4), върху която има положен подпис на издателя й - директор на ОДМВР Русе комисар Светослав Първанов, който е и компетентният по закон орган. На съда е служебно известно, че заповедите в системата на МВР се издават в четири екземпляра, от които един оригинал, съдържащ име и подпис на лицето-издател (като титуляр или при условията на заместване), и три преписа. При това положение незапознаването на жалбоподателя с новопредставеното доказателство не е ограничило съществено правото му на защита. Бонев е твърдял нищожност на акта поради неподписването му от издателя, а не поради липса на компетентност на същия. Това негово твърдение надлежно е било опровергано от ответника, което мотивира касационната инстанция да приеме за неоснователни доводите за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е обаче необоснованост на първоинстанционното решение, което е довело до нарушение на материалния закон при постановяването му. Както в заповедта, така и в административната преписка не се съдържат данни за това в какво се е изразило използването от страна на жалбоподателя на служебното му положение за облага на трети лица, в частност какви точно фактически действия той е извършил, респективно е бил длъжен да предприеме съгласно длъжностната му характеристика, а не е изпълнил. Информацията, съдържаща се в писмо рег. № 282/17.02.2012 г. на МВР, дирекция "Вътрешна сигурност", че жалбоподателят е придобил процесуалното качество на обвиняемо лице за престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1-ва от НК, не постига тази цел, а именно, да обоснове извод за евентуално извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2-ра от ЗМВР, чието установяване цели дисциплинарното производство срещу служителя. Липсват съображения и за отстраняването му от длъжност съгласно кумулативното изискване в хипотезата на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - с какво служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина в хода на образуваното със заповед по чл. 230 от ЗМВР дисциплинарно производство. С оглед на това необосновано и неправилно е заключението на АС - Русе, че предвид правомощията му по длъжностната характеристика служебното положение на служителя по презумпция би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Така вместо органа, който е длъжен да мотивира отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, това е сторил съдът извън правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт. Предвид изложеното оспореното решение следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции и ОДМВР Русе следва да се осъди да му заплати сумата 615 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение