Решение № 9264 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2013 г.

Решение № 9264 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Импакт Корпорейшън" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 6986/22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4844/2012 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение. По наведените доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, с писмени бележки и в о. с. з. оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва мнение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите от касатора съображения не опровергават изводите на фактическо и правно естество, направени от състава на първоинстанционния съд. С атакуваното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Импакт корпорейшън" АД срещу Заповед № РД-125/9.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено на дружеството, в качеството му на организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки да изчисли и заплати дължимата продуктова такса за опаковки за 2010 г. по реда на Наредбата за определяне на реда и размера на заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила - след представяне на доклада за фактически констатации от жалбоподателя, изготвен от специализирано одиторско предприятие "БДО България" ООД и извършена проверка от страна на министерството на данните посочени в него и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че дружеството - жалбоподател е предало на "Интериор Глас" ООД 350 тона стъклени отпадъци, които в представения към доклада отчет от дружеството на 4.01.2011 г. са посочени като количество оползотворени /събрани, складирани и предварително третирани/. Видно от данните по делото, както и от приетата съдебно-счетоводна експертиза безспорно е установено, че "Интериор Глас" през 2010 г. не е осъществявало дейност по преработка на стъкло, тъй като е извършвало ремонт на ванна пещ № 2, за което надлежно е уведомило директора на РИОСВ - Велико Търново. След извършена проверка от страна на РИОСВ, обективирана в протокол № ПД-СС-10/25.10.2010 г., е установено, че на площадката на това дружество няма въведени в експлоатация стъкларски мощности, извършва се ремонт на ванна пещ № 2, която реално би могла да се пусне в експлоатация началото на 2011 г. или в края на 2010 г. Този факт е съобразен от административния орган при постановяване на акта, съгласно нормата на чл. 49, ал. 1, т. 3 от НООО (отм.) във вр. с чл. 93 от ЗУО /отм./. По отношение на предадените от "Импакт корпорейшън" АД на "Топливо" ЕООД 535,56 тона дървесни опаковки за рециклиране, е установено че същите са преработени в екобрикети, Съдът е счел, че това не представлява дейност по рециклиране на отпадъците за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства, съгласно т. 16 от § 1 от ДР на ЗУО (отм.), а доколкото същите са предназначени за гориво, представлява оползотворяване на дървесния отпадък по смисъла на т. 17, б. "а" от § 1 на ЗУО (отм.) - използването им като гориво или по друг начин за получаване на енергия. Решаващият състав на съда е обосновал извод, че като организация по оползотворяване на отпадъците по смисъла на чл. 11, ал. 4, т. 2 и § 1, т. 26 от ДР на ЗУО (отм.) "Импакт корпорейшън" АД е отговорно за действията на подизпълнителите, с които е в договорни отношения. Посочил е, че цел по закона е рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковките като процент от теглото им, подробно посочено в чл. 11, ал. 2 от ЗУО /отм/., като законодателят е предвидил поетапно постигане на целите в сроковете по § 9 на ПЗР от ЗУО (отм.). Анализирана е разликата между понятията "оползотворяване" и рециклиране", като е отчетено, че за постигане целите на управлението на отпадъците нормативната уредба дава предимство на рециклирането. Счел е, че в случая използването на отпадъците от дървесина за получаване на брикети за горене е само вид оползотворяване на отпадъци, който попада в хипотезата на § 1, т. 17, б. "а" от ДР на ЗУО (отм.) и не изпълнява целта за рециклиране съгласно § 9, ал. 1, т. 6, във вр. с § 1, т. 9 от ДР на ЗУО (отм.). Наведено е заключение, че дружеството жалбоподател не е доказало наличието на предпоставките за освобождаване от процесната такса, поради което постановеното с обжалваната заповед заплащане на такава е законосъобразно. Приел е, че атакуваният административен акт е мотивиран, като в одиторския доклад и в доклада на назначената от министъра комисия са посочени подробно задълженията, които не са изпълнени от дружеството, откъдето се обоснована непокриването на целите на чл. 11, ал. 2 от закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от тричленния състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и в настоящото решение. С нормата на чл. 168 от АПК се въвежда задължение за съда да проверява служебно и изцяло законосъобразността на съответния административен акт, предмет на съдебен контрол. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в случая тричленният състав е изпълнил това свое задължение, като след задълбочен правен анализ въз основа на изброените в чл. 146 от кодекса критерии, е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на заповедта, с която министърът на околната среда и водите е определил лицата, които заплащат продуктова такса, сред които е и дружеството жалбоподател, поради неизпълнение от негова страна на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО. Видно от мотивите на решението, тричленният състав е обсъдил обстойно фактите от значение за предмета на спора, както и доводите и възраженията на жалбоподателя, изложени в първоинстанционното производство. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на волеизявлението на административния орган, като съдът се е произнесъл изрично по претендираните от жалбоподателите пороци на административния акт. Настоящият петчленен състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и правилно от гледна точка на материалния закон. Екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности, е предмет на уредба в ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според чл. 6, ал. 1 от ЗУО притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон. По общо правило, изведено от чл. 36, ал. 1 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно ал. 2 на чл. 36 от ЗУО, продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Прилагането на това изключение се извършва по реда на Глава шеста от НООО, като по силата на чл. 49, ал. 1 от наредбата (ред., ДВ, бр. 58 от 2005 г.) при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО, министърът определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. По делото няма спор, че "Импакт Корпорейшън" АД е лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което същото отговаря за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване (по аргумент от чл. 11, ал. 1 от ЗУО), както и че същото изпълнява задълженията си индивидуално. Според чл. 48, ал. 1 от НООО (с редакция на нормите към датата на издаване на административния акт), производителите и вносителите на опаковани стоки, които извършват индивидуално изпълнение на задълженията си, до 15 февруари на текущата година представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година с фактически констатации във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по Наредбата. Докладът се изготвя от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит в съответствие с изискванията на действащото законодателство и международните одиторски стандарти. В тази връзка между страните не е имало спор, че одиторския доклад за търговското дружество е изготвен от регистрирано по смисъла на чл. 48, ал. 2 от НООО лице. Безспорно е в случая, че жалбоподателя е задължено по ЗУО лице. С процесната заповед министърът на околната среда и водите е приел, че то не е доказало по реда на чл. 48 от НООО изпълнение на задълженията си по разделно събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки. Следва да се отбележи, че с оглед характера на спорното административно правоотношение, тежестта за доказване наличието на основанията за освобождаване от заплащането на продуктова такса, се носи от лицата по чл. 36, ал. 1 от ЗУО (отм.). Тежестта за доказване е върху тях, защото на доказване подлежат само позитивните твърдения. Отрицателните факти не подлежат на доказване. В случая, въз основа на информацията в одиторските доклади и предложение от специално назначена за оценка на документацията комисия, министърът на околната среда и водите е въвел отрицание - отрича жалбоподателя да изпълнява вменените му със ЗУО и НООО задължения по събиране и оползотворяване на опаковки и отпадъци от опаковки, поради което в тежест на оспорващия е да докаже твърдяното изпълнение. Това свое задължение дружеството не е изпълнило. Не са ангажирани доказателства, оборващи изводите на административния орган, респективно - на първостепенния съд, и в касационната фаза на съдебното производство. Поради това изводът на тричленния състав, че са налице посочените в заповедта на министъра на околната среда и водите фактически основания, се споделя изцяло от настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че действително, с оглед доказателствата по делото в случая е налице неизпълнение на конкретни цели по рециклиране на отпадъците от стъкло и дървесина. В случая отпадъците от опаковки от дърво са ползвани за преработването им в брикети за получаване на енергия по смисъла на § 1, т. 17, б. "а" от ДР на ЗУО (отм.), което е само вид оползотворяване на отпадъци и не представлява рециклиране. С оглед различните легални дефиниции на понятията "рециклиране" и "оползотворяване" не може да се приеме, че е налице тъждество между двете операции. Оползотворяването на отпадъци е дефинирано в § 1, т. 17 от ДР на ЗУО (отм.) и включва всяка една от операциите по използване на отпадъците като гориво или по друг начин за получаване на енергия. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗУО (отм.) "рециклиране на отпадъците" е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства. Разликата между двете дейности, включително като постиган ефект и целен резултат за околната среда, е категорична и ясна. Нещо повече, оползотворяването и рециклирането не са с равно по степен значение. Йерархията на управлението на отпадъци по ЗУО (отм.) посочва рециклирането пред всяко друго оползотворяване, т. е. за постигане целите на закона е дадено предимство на рециклирането чрез въвеждане на отделни квоти по § 9 от ПЗР на ЗУО (отм.) за всяка календарна година, които са различни и не съвпадат с квотите, определени за оползотворяване на отпадъците. С Директива 2006/12/ЕО относно отпадъците /отменена с Директива 2008/98/ се насърчава повторната употреба и рециклирането на отпадъци. Тази линия на управление на отпадъците е застъпена още по-силно в действащата Директива 2008/98 относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. Разпоредбите й са показателни за значението на рециклирането и предпочитането му пред други форми на оползотворяване. В съдържащата се в нея /чл. 3, т. 17/ дефиниция на "рециклиране" изрично е посочено, че рециклирането не включва оползотворяването за получаване на енергия и преработването в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности. В същата директива се дава приоритет на рециклирането пред оползотворяването на отпадъците за получаване на енергия. Следователно, в конкретиката на спорното материално правоотношение и предвид указания в директивата резултат, следва да се приеме, че използването на отпадъците от опаковки от дървесина за получаване на брикети за горене не изпълнява целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО (отм.), съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 7, б. "ж" от ПЗР ЗУО (отм.). Неоснователни са твърденията и за забава при произнасянето на министъра на околната среда и водите и начина на връчване на заповедта, тъй като нямат отношение към нейната законосъобразност, нито биха могли да обосноват извод за неправилност на съдебното решение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, счита, че не са налице релевираните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,