Решение № 10545 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6084/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София против Решение № 17386/07.05.2026 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. № 1521/2024 г., с която е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22220423000826-091-001/28.09.2023 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП – Варна, в потвърдената му част с негово Решение №1762/14.12.2023 г. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Николова, която възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна като несъответстващо на сложността на разглеждания казус. Ответникът по касационната жалба – „Марти – 76“ ЕООД, ЕИК 131218820, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица]оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Коен по съображения, изложени в писмен отговор, в писмена защита и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА № Р-22220423000826-091-001/28.09.2023 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП – Варна, в оспорената част, потвърдена с Решение №1762/14.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, с която са установени на ревизираното дружество „Марти – 76“ ЕООД задължения за ДДС за данъчните периоди м. 06/2021 г., м. 12/2021 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12/2022 г. ведно със съответните лихви (виж молба от „Марти – 76“ ЕООД от 26.02.2024 г. на л. 123 от делото). За да прогласи нищожността на РА, първостепенният съд приема, че не е доказана от ответника компетентността на органа, издал Решение №1762/14.12.2023 г. при условията на заместване по чл. 84 от Закона за държавния служител, и не е доказано от него, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), заповедите за нейното изменение (ЗИЗВР), Ревизионният доклад (РД) и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи (КЕП) от техните издатели. Така постановеното решение е неправилно. Непредставянето на доказателства от ответника за отсъствието на Ж. И. Б. на датата на издаване на решението на решаващия орган не обуславя извод за нищожност на РА, който е предмет на съдебния контрол, при положение че съдът приема за доказана компетентността на издалите го органи по приходите. Относно КЕП на издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА процесуалните действия на съда са непоследователни и неправилни. В жалбата си против РА жалбоподателят заявява следното: „Правя възражение за нищожност на следните писмени доказателства, част от административната преписка: ЗВР, ЗИЗВР, ДРД, ДРА. Във връзка с възражението за нищожност правя следните доказателствени искания: съдът да назначи съдебно-компютърна експертиза със задачи“. Задачите са формулирани в т. от 1 до 6. В първото открито съдебно заседание на 18.03.2024 г. съдът обявява на страните, че му е служебно известно, че подписите са КЕП. В открито съдебно заседание на 03.06.2024 г. жалбоподателят чрез адв. Коен отново представя писмена молба с искане за назначаване на съдебно-компютърна експертиза със задачи, формулирани в молбата и свързани с въпроса относно подписването на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с КЕП. С протоколно определение съдът допуска изслушването на заключение на съдебно-техническа компютърна експертиза със задачи така, както са поставени от адв. Коен и предоставя възможност на страните сами да посочат конкретно вещо лице, което той да назначи. С молба от 08.06.2024 г. жалбоподателят посочва вещо лице. Съдът не е назначил вещо лице. С Определение №36486/05.11.2025 г. съдът указва на оспорващия, че искането му за изслушване на съдебно-компютърна техническа експертиза със задачи, посочени в жалбата, за подписването на ЗВР, ЗИЗВ, РД и РА с КЕП не е допустимо съгласно чл. 184, ал. 2 ГПК, тъй като не касае представени пред съда документи, а на ответника указва да представи доказателства за подписването на изброените документи с КЕП. Определението е връчено на страните, а ответникът двукратно е уведомяван за указанията на съда. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че: По принцип е допустимо издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в Регламент № 910/2014 изисквания, за да се счита за "квалифициран електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 12 от същия Регламента (виж т. 41 от Решение на СЕС от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/21, Екофрукт). Според Решение на СЕС от 29 февруари 2024 г. по дело C-466/22, В. Б. Трейд, ако и доколкото националното право предвижда възможност за оспорване на доказателствената сила на саморъчен подпис, такава възможност трябва да е налице и по отношение на квалифицирания електронен подпис. По-специално доказателствената сила на квалифицирания електронен подпис може да бъде оборена по предвидения в националното законодателство ред за оспорване на истинността на документ, при условие обаче че това законодателство предвижда идентичен ред за оспорването на саморъчния и на квалифицирания електронен подпис (т. 38 и т. 39). Изискването за идентичен ред за оспорване е спазено в приложимия национален процесуален закон. Според чл. 184, ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание. Оспорването на КЕП още в жалбата до съда с твърдения за нищожност на РА е допустимо. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са връчени като електронни документи на жалбоподателя в хода на административното производство и оспорването, направено с жалбата, е своевременно. С оглед на това е допустимо и заявеното първо в жалбата, а след това и с писмена молба, даказателствено искане на жалбоподателя за допускане на съдебно – техническа компютърна експертиза. Чл. 157, ал. 1 ГПК задължава съда да се произнесе с определение по допускането на доказателствата, а чл. 159, ал. 1 ГПК – да отхвърли тези искания също с определение. Тези определения могат да бъдат изменяни или отменяни същия съд съгласно чл. 253 ГПК. След като съдът е уведомил страните по реда на чл. 155 ГПК, че подписването на оспорените от жалбоподателя документи с КЕП не се нуждае от доказване, тъй като този факт му е служебно известен, е следвало да отхвърли искането му за допускане на експертиза, а след като е допуснал с определение повторно заявеното такова искане, е следвало да отмени това свое определение на основание чл. 253 ГПК, а не само да указва на страната, че искането й е недопустимо. Както беше посочено, искането на жалбоподателя за назначаване на вещо лице е допустимо. Неправилно АССГ приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА не са представени по делото като електронни документи на електронен носител. Неправилно също така приема, че ответникът не е изпълнил дадените му указания да представи доказателства за КЕП на техните издатели. След л. 164 от делото в изпълнение на указания на съда, ответникът е представил 2 броя оптични носители. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са представени като електронни документи на електронен носител заедно с приложенията към тях, в т. ч. изчисленията на лихвата, жалбата на дружеството и сертификати за КЕП. В проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2024 г. не изпълнил изискванията на чл. 184, ал. 2 ГПК. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При повторното разглеждане съдът следва да изпълни изискванията на чл. 184, ал. 2 ГПК и да се произнесе по искането на жалбоподателят за допускане на експертиза. На основание чл. 226, ал. 2 АПК той дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство.