Решение № 13803 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2010 г.

Решение № 13803 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Рибел пластик" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от, чрез адв. Н. Шилев, против Решение № 469 от 29.03.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1531 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 160900006 от 3.06.2009 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 480 от 16.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е определено да внесе данък по чл. 38, ал. 4 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 35 056 лв. главница и 7 874,92 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ. Неправилно била определена и данъчната основа за определяне на данъка, тъй като не е приложена разпоредбата на чл. 33 от същия закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното. Фактите по делото пред АС са били безспорни и са следните: На 28.08.2007 г. Димитрия Димитрова Калина, съдружник в дружеството - РЛ, с 50 %, поискала прекратяване на членството си на осн. чл. 125, ал. 2 ТЗ. На заседание на 6.12.2007 г., общото събрание на дружеството взело решение за прекратяване на членството и за изплащане на съдружника на сумата 503 300 лв. С уведомление от 12.12.2007 г. по чл. 99, ал. 4 ЗЗД съдружникът Калина уведомила дружеството за прехвърляне на вземането си към него на "Атия 2005" ЕООД, съгласно договор за цесия от същата дата. На същата дата сумата по ликвидационния дял била преведена от дружеството на "Атия 2005" ЕООД. На дружеството в качеството му на платец на ликвидационен дял на съдружник бил определен процесният данък, при данъчна основа по чл. 46, ал. 1 ЗДДФЛ - положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната му цена на придобиване / 503 300 лв. -2 500 лв./. Съгласно чл. 38, ал. 1 и 3 ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, а окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията. Правилно съдът е приел, че цедирането на вземането, извършено от съдружника, чието участие е прекратено не премахва задължението на платеца на ликвидационния дял за данък при източника. Не е оправдано и оплакването за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 1 от същия закон. Посочената разпоредба се отнася за определяне на данъчната основа при облагаем доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, какъвто настоящият случай не е. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение