Решение № 13065 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2017 г.

Решение № 13065 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8399/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Г. Комитова, в качеството и на управител на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр. София, срещу Решение № 223/09.06.2017 г., постановено по адм. дело № 74/2017 г. по описа на Административен съд Смолян с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се в касационната жалба на първо място, че неправилно първоинстанционният съд е допуснал че НЗОК е страна по иска тъй като той не изпълнява формирана държавна политика в сферата на здравеопазването а има функции само и единствено да осъществява контрол върху задължителното здравно осигуряване. На второ място се сочи че заплатеният адвокатски хонорар не е вреда тъй като срещу заплатеното адвокатско възнаграждение лицето е получило услуга. Сочи още че разходите за заплатено адвокатско възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от отмененият акт, а произтича от договора за правна помощ и съдействие. Претендира се отмяна на решението на Административен съд Смолян. Ответната страна – МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" АД – гр. Смолян, чрез процесуалният си представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по искова молба, подадена от МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" АД – гр. Смолян, срещу НЗОК гр. София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 360 лв., за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 21/НП 38/26.01.2016 г., издадено от директора на РЗОК – Смолян. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло предявения иск, присъдил е на ищеца и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение № 125/04.04.2016 г., постановено по АНХД № 72/2016 г., по описа на РС-Смолян е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от директора на РЗОК – Смолян, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция. За осъществената в производствата пред Районен съд Смолян адвокатска защита МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" АД – гр. Смолян е заплатило възнаграждение в размер на 360 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 02.02.2016 г. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно ответникът по иска. Последният е предявен срещу Националната здравноосигурителна каса. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, НЗОК е юридическо лице със седалище София, а Районните здравно осигурителни каси, каквато е и РЗОК - Смолян, чийто директор е издал незаконосъобразния акт, от който се претендират вредите, съобразно чл. 36 от Правилника за устройство и дейността на НЗОК, е в организационната структура на НЗОК. Следва да се има в предвид и това, че НЗОК притежава властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провежда държавната политика в тази област, в изпълнение на което НЗОК респек. РЗОК извършва административна дейност. Това се извлича от специално уредената уредба в ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД предвид и на което правилно Административен съд Смолян е счел че НЗОК е пасивно легитимиран по предявеният иск. По отношение наличието на материално-правните предпоставки на предявеният иск, настоящата инстанция приема че те са правилно и законосъобразно установени от решаващият съд. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност от орган на ответника. Претендираните вреди, са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Видно от събраните по делото доказателства е че ищцовото дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., за извършени адвокатски услуги и то именно във връзка с отмяната на процесното НП. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. В съдебната практика е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Независимо че тя е задължителна само за определен вид дела, то в конкретният случай е налице заплатено възнаграждение с оглед невъзможността на юридическото лице да защити своите права по друг начин, освен чрез използването на адвокатски услуги. По силата на чл. 204, ал. 1 АПК за да е налице допустим иск за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ задължително трябва административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но тъй като такава услуга е ползвана от юридическото лице, за да защити по-добре интересите си от накърняване на имуществената му сфера от издаденият административен акт, на какъвто се приравнява отмененото НП, то заплатеното възнаграждение за ползваната адвокатска услуга представлява имуществена вреда която е в пряка причинна връзка с отмененото НП и е непосредствена последица от него. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 360 лв., както е поискана от ищеца, в който смисъл е съдебната практика. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,