Решение № 15431 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2013 г.

Решение № 15431 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Марети" ЕООД, подадена чрез управителя Плачкова, против решение № 2847/21.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1733/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба не се излагат касационни основания. Наведените оплаквания сочат на твърдяна неправилност на решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна по жалбата - "Директор на дирекция" ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба, подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС Пловдив е акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1203780/16.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 537/15.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив /понастоящем дирекция "ОДОП"/. АПВ е издаден по повод искане на "Марети" ЕООД от 18.01.2012 г. за възстановяване на надвнесен ДДФЛ по чл. 42 ЗДДФЛ от годишно изравняване в размер на 85 лв., от които за м. 01.2012 г. - 81 лв. и за м. 02.20-12-4 лв. Декларирано е по искането, че дължимите вноски са в общ размер 455 лв., а внесената сума е 540 лв. Фактическата обстановка е пълно установена от АС Пловдив. Безспорен е размерът на внесената от дружеството сума - 540 лв. Приходните органи са установили, че от тази сума надвнесена и недължимо платени са 162 лв., които са прихванали с изискуеми публични задължения на същото дружество - данъци по чл. 42 ЗДДФЛ за м. 01, 02 и 06.2011 г., лихви върху тях и вноски за ДОО за м. 01.2011 г. За да отхвърли жалбата срещу АПВ първоинстанционният съд е приел, че издаденият акт е валиден, издаден при спазване на процесуалните правила и законосъобразен. Съдът е отчел, че формираният спор е по приложението на материалния закон досежно законосъобразността на извършеното прихващане от приходните органи. Като е разпределил доказателствената тежест в процеса и е установил приложимата процесуална и материална правна уредба във връзка с прихващането, съдът е счел, че в тежест на дружеството е да установи липсата на изискуемите и ликвидни публични задължения, с които е прихваната надвнесената сума. С оглед събраните доказателства съдът е направил извод, че не са ангажирани доказателства, оборващи правилността на обжалвания акт. Касаторът в жалбата оспорва мотивите на съда като твърди, че не е имал изискуеми публични задължения, с които да се прихване надвнесената сума, не дължи данък по чл. 42 ЗДДФЛ, както за м. 01.2012 г., така и за м. 01.2011 г., поради това че служителите са били в неплатен отпуск, за което представя писмени доказателства в касационното производство, извършена била корекция в системата на НАП относно дължимостта на вземанията. Счита, че не дължи заплащане на възнаграждение за юрисконсулта на ответника, представляван в първата инстанция. Оплакванията са неоснователни. Решението е правилно. Съдът правилно е приложил закона. Както е посочено процесуалните правила относно извършеното прихващане се съдържат в чл. 128 и сл. ДОПК, но материално правните разпоредби са уредени в ЗЗД. Прихващане се извършва с изискуемо и ликвидно вземане за публични задължения, каквото в случая е удостоверено от приходните органи. Правилно е разпределена доказателствената тежест и правилно е извършена преценката на събраните доказателства. В тежест на дружеството е да установи, че няма изискуеми и ликвидни задължения, за което не се сочат надлежни доказателства. Представените справки не удостоверят твърдяните от лицето обстоятелства. Не се доказа твърдението за извършена корекция в програмата на НАП. Що се отнася до задълженията за данък по чл. 42 ЗДДФЛ и лихви, то от представените доказателства безспорно се установява, че такъв не се дължи за м. 01.2012 г., за който период обаче не е извършвано прихващане. В касационното производство за пръв път се навеждат твърдения и се представят доказателства, че служителите на касатора са били в неплатен отпуск и за м. 01.2011 г., но с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, тези твърдения не подлежат на проверка и обсъждане. Касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от първоинстанционния съд факти. С оглед на така установените факти и обстоятелства решението на АС Пловдив е обосновано и законосъобразно. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на заявена претенция на ответника по касация за присъждане на разноски, такива не се присъждат. Неоснователно е оплакването за недължимост на присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция. Разноските са присъдени съобразно изхода на спора, направеното искане за това, предвид осъщественото процесуално представителство и в минималния нормативно определен размер. Налице са законовите и фактически основания за присъждане на разноските, поради което решението и в тази си част следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,