Решение № 10581 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13720/2013 г.

Решение № 10581 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13720/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66, срещу решение № 1615 от 15.07.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 4066/2012 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на решение № 757 от 10.12.2012 г. на изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД и осъдил болницата да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД (Болницата) счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 7 и 15 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК). Не отчел, че чл. 7 ПРУПДТДДУК не говори за органи на управление в търговските дружества, а използва по-общото понятие органи на дружеството, като визира едноличния собственик на капитала и управителя. Наред с това, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), управителят, съответно изпълнителният директор на лечебното заведение го управлява. Счита, че чл. 7, ал. 2, т. 2 ПРУПДТДДУ не дерогира чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗЛЗ, което прави обжалваната заповед издадена от компетентен орган, при условията на заместване. Позовава се на предвидената в гражданското и търговското право възможност лицата, които осъществяват обикновено управление, в частност изпълнителните директори, да сключват договори за наем до три и над три години, като в последния случай изпълнителният директор носи отговорност пред дружеството при нанесени щети. По аргумент на по-силното основание това право включва и правомощието за вземане на решение за провеждане на административна процедура.

По съществото на спора счита, че конкурсът е проведен при ясна методология, която е с ясно формулирани критерии и надлежно оповестена. Критерии К2 и К3 не са в нарушение на изискванията на чл. 16, т. 1 - 8 ПРУПДТДДУ. Счита, че прилагането на критерии за оценка от помощния орган представлява прилагане на влезлия в сила административен акт по откриване на конкурса. Сочи, че обжалваната заповед съдържа фактически и правни основания, а чл. 16 ПРУПДТДДУ не съдържа задължение на органа да обяснява начина, по който са формирани отделните оценки на участниците.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Ел Ес Травъл Ритейл България" ЕООД срещу заповед № 757 на изпълнителния директор на болницата. Касаторът се представлява от юрисконсулт Тенчо Василев.

Ответникът по касационната жалба - "Ел Ес Травъл Ритейл България" ЕООД (Ел Ес Травъл), счита същата за неоснователна. Сочи, че реда за управление на болницата е уреден в устава, а правомощията на Съвета на директорите и на изпълнителния директор се делегират от министъра на здравеопазването с договор за възлагане. Позовава се на чл. 14, ал. 3 ПРУПДТДДУ. Според устава и договора за възлагане процесната процедура не е от изричната компетентност на изпълнителния директор, съгласно чл. 4 от устава, чл. 6, 9, ал. 2, т. 1 от договора. Счита за неправилен довода на касатора досежно чл. 69, ал. 2 ЗЛЗ, като сочи, че нито Законът за лечебните заведения, нито Правилникът за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, нито общите принципи на правото уреждат въпроса за правомощията по различен начин, а и не биха могли предвид вписаните в търговския регистър договор и устав. Сочи, че решение № 757 е взето при липса на мотиви и не е спазена формата. Финалната оценка счита за субективна и немотивирана. Поради това моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Николай Пенев, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. При безспорно установена фактическа обстановка съдът правилно преценил, че конкурсната процедура е открита в нарушение на чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 ПРУПДТДДУ.

II. Допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" еднолично акционерно дружество е собственост на държавата.

1. На 12.09.2012 г. изпълняващият по заместване - протокол № 12 от 20.07.2012 г. на Съвета на директорите на основание чл. 10, т. 3 от Договора за възлагане на управлението на Болницата, функцията на изпълнителен директор издал заповед № 560, с която на основание чл. 16 във вр. с чл. 14, ал. 1 ПРУПДТДДУ, наредил провеждането на конкурс за отдаване под наем на обособена част от недвижим имот на Болницата, представляващ урегулиран поземлен имот " № 84 по кадастралната карта на кв. 2, парк "Отдих и култура -юг", гр. Пловдив, парцел I - комплекс ВМИ, предоставен със заповед № РД-18-81 от 31. 0.2001 г. на Министерството на здравеопазването. В заповедта били определени общите и специалните условия на конкурса, необходимите документи и други условия за неговото провеждане.

1. Изпълняващият по заместване длъжността изпълнителен директор на болницата одобрил условията за провеждане на конкурса, в т. ч. и методика за оценка на постъпилите предложения, както и обявление, което било публикувано в национален ежедневник.

1. На 4.10.2012 г., на 22.10.2012 г. и на 30.11.2012 г. назначената със заповед на изпълнителния директор комисия прегледала офертите и извършила класиране като на първо място класирала "Рента Груп Плюс" ЕООД, а на второ - "Ел Ес Тваръл Ритейл" ЕООД,

1. На 10.12.2012 г. изпълнителният директор на Болницата издал заповед № 757, с която обявил класирането - на първо място "Рента Груп Плюс" ЕООД и на второ място - "Ел Ес Тваръл Ритейл" ЕООД, определил за спечелил конкурса "Рента Груп Плюс" ЕООД и определи срок за сключване на договора.

IV. Мотивите на първоинстанционния съда:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че конкурсната процедура е открита в нарушение на чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 ПРУПДТДДУ поради липса на решение на органа на управление на дружеството. Приел, че изпълнителният директор няма правомощие да открива такава процедура. Недействителността на заповед № 560 води до нищожност на цялата процедура. Приел, че независимо от липсата по делото на доказателства досежно балансовата стойност на имота, нито министърът на здравеопазването, нито Съветът на директорите е взел решение за откриване на процедурата. Приел, че съгласно чл. 12 от устава на дружеството негови органи са общото събрание на акционерите - едноличният собственик, и съветът на директорите, а чл. 18, ал. 1, т. 6 определя компетентността на съвета на директорите по въпроси извън компетентността на едноличния собственик. Приел, че това е в съответствие с чл. 14, ал. 1 и 3 ПРУПДТДДУ. При установеното противоречие с материалноправни разпоредби съдът приел, че оспорения акт е нищожен и прогласил нищожността му.

Този извод на съда е неправилен, а съдебното решение е недопустимо.

V. Мотивите на касационния съда:

Съгласно чл. 106 от Конституцията Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество. С оглед на това конституционно правомощие на Министерския съвет чл. 57, ал. 2 Закона за държавната собственост (ЗДС) изрично установява правото на държавата да учредява акционерни дружества, а алинея 3 - правото й да апортира имоти - частна държавна собственост в капитала на тези дружества. Член 62, ал. 1 ТЗ установява, че образуването на държавните предприятия като еднолични акционерни дружества се извършва по ред, установен в закон, а чл. 3 ПРУПДТДДУ оправомощава Министерския съвет да образува еднолични акционерни дружества с държавно участие в капитала по реда на Търговския закон (ТЗ).

Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" ЕАД е именно такова еднолично дружество, създадено по реда на чл. 62, ал. 1 ТЗ, чийто едноличен собственик е държавата. Едноличното акционерно дружество, като самостоятелен правен субект, има свое имущество. Макар и създадено с държавно имущество, имуществото на едноличното акционерно дружество е различно от имуществото, което има неговият едноличен собственик - държавата. Разпореждането с имуществото, собственост на едноличното акционерно дружество, е предоставено на органите на дружеството. Съгласно чл. 7, ал. 2 ПРУПДТДДУ органи на едноличните акционерни дружества с държавно участие в капитала са едноличният собственик на капитала и съветът на директорите, съответно надзорният и управителният съвет при двустепенната система.

Правомощието на органите на едноличното акционерно дружество да отдава под наем недвижими имоти, собственост на дружеството, законодателят е разделил между двата органа - собственика и съвета на директорите. Така, собственикът на дружеството дава разрешение за отдаване под наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5% от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година - чл. 12, т. 12 ПРУПДТДДУ. Per argumentum a contrario, отдаването под наем на останалите недвижими имоти се извършва с акт на съвета на директорите.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ПРУПДТДДУ едноличното акционерно дружество отдава под наем свое собствено имущество след провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие. Член 16 и 17 ПРУПДТДДУ регламентират реда за провеждане на конкурс. В тази хипотеза - когато предмет на конкурса за наем е недвижим имот, собственост на едноличното акционерно дружество, актовете по провеждане на конкурса не подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай органите на дружеството не действат като административен орган - орган на власт, а действат като орган на търговски субект. Не е налице и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 АПК, която да оправомощава органите на дружеството с административни правомощия. Такава не би и могло да има досежно отдаването под наем, тъй като отдаването под наем на собствен на дружеството имот не е административно правомощие, а управленско действие на търговец. Едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала е търговец като всяко друго акционерно дружество досежно правото да отдава под наем собствените си имоти.

Следователно тогава, когато еднолично акционерно дружество с държавно участие отдава под наем собствен на дружеството недвижим имот производството е по реда на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие и актовете на органите на дружеството, а актът, с който е определен спечелилият конкурса кандидат е точно такъв, не подлежат на съдебно оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс не защото законодателят не е предвидил такава възможност в правилника, а защото органът не действа като орган на държавна власт, а като стопански субект.

Що се отнася до касатора, то той освен еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала е и лечебно заведение по смисъла на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). За тези дружества чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ изрично сочи, че предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна и общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. А Конституционният съд, в решение № 11 от 21.05.2001 г. по конституционно дело № 18/2000 г., казва: "Преобразуването в търговски дружества е свързано с промени относно собствеността. Държавата или общината губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на здравните заведения. Правото на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това управленчески и контролни права. Носител на всички вещни права е търговското дружество като самостоятелен правен субект, а не е собственикът на капитала на дружеството."

По отношение на правото на тези дружества да отдават под наем недвижими имоти чл. 105, ал. 1 ЗЛЗ установява, че то се извършва само след одобрение на едноличния собственик на капитала, ако общата стойност за текущата година надхвърля 5%от балансовата стройност на дълготрайните активи на дружеството към 31 декември на предходната година. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗЛЗ ясно изразява волята на законодателя за начина, по който тези търговски дружества отдават собствени дълготрайни материални активи под наем. В тези хипотези органите на едноличните търговски дружества очевидно не действат в качеството на административен орган, а и правото на дружеството да отдава под наем собствен недвижим имот не е административно правомощие.

По делото не е установено отдаденият под наем недвижим имот собствен ли е на дружеството, поради което касационният съд следва да изложи и следното:

Освен собственото си имущество едноличните акционерни дружества с държавно участие в капитала могат да ползват предоставени им имоти, държавна собственост, без тези имоти да са станали собственост на дружеството. Държавната собственост бива публична и частна - чл. 2, ал. 1 ЗДС. С оглед на различния характер на държавната собственост законодателят е дал различна регламентация на правото на едноличните акционерни дружества да отдават под наем недвижими имоти, държавна собственост, предоставени им за ползване от държавата.

Член 16, ал. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС) изрично предвижда възможността тези дружества по силата на закон да ползват, управляват или експлоатират обекти - публична държавна собственост. Тези имоти, тъй като са публична държавна собственост, не могат да бъдат включени в капитала на едноличните търговски дружества, но те могат да отдават под наем части от тези имоти, в съответствие с акта за предоставяне на обектите и при условие че се ползват съобразно предназначението. Това са единствените изисквания, които законодателят е поставил за отдаването под наем на предоставени за ползване на еднолични акционерни дружества недвижими имоти, публична държавна собственост.

По отношение на имоти, частна държавна собственост, които държавата предоставя на едноличните акционерни дружества за ползване, без да ги включва в капитала на дружеството, законодателят не е уредил каквото и да било както досежно самото право, така и досежно начина на упражняването му. От това разбира се не може да се направи извод, че държавата не може да предоставя такива имоти на собствените си търговски дружества, а само, че не е налице предварително уреден, общ ред за това. Като собственик на имотите държавата винаги, когато ги предоставя, може да регламентира и начина на ползването им, в т. ч. възможността и реда за отдаване под наем. Впрочем, точно това тя е направила по отношение на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ. В чл. 19, ал. 2 ЗДС законодателят изрично е уредил правото на отдаване под наем на имотите, предоставени на тези дружества, и реда за неговото упражняване - това е реда, предвиден в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Но законодателят не е казал нищо по отношение на дружествата, образувани по реда на чл. 62, ал. 2 ТЗ, каквото е процесното дружество.

Видно от изложеното, когато еднолично акционерно дружество с държавно участие отдава под наем недвижим имот той не действа като орган на власт, чийто акт подлежи на съдебен контрол. Той действа като търговец. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията държавата създава и гарантира на всички юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. С оглед на това и първо, доколкото не е налице законово установена възможност актовете на органите на едноличните акционерни дружества с държавно участие по отдаване под наем на собствени на дружеството или на предоставени от държавата недвижими имоти да подлежи на съдебен контрол, и второ, доколкото органите на търговското дружество не са органи с предоставена от държавата власт и отдаването под наем от търговеца не е предоставено му административно правомощие, то оспорването по реда на Административнопроцесуалния кодекс на акта, с който е приключил един конкурс за отдаване под наем на такъв имот е недопустимо.

Съдът, като не отчел, че е сезиран с една недопустима жалба поради липса на подлежащ на оспорване административен акт постановил едно недопустимо съдебно решение. Същото следва да бъде обезсилено, а съдебното производство като недопустимо - прекратено.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на направените разноски, тъй като именно негова е жалбата, по която е образувано едно недопустимо съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд