Решение № 5503 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2017 г.

Решение № 5503 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5775/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. Е. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 1062 от 22.02.2017 г. по адм. дело № 9210/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлен предявения от него срещу Националния осигурителен институт иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода 6.03.2012 г. - 6.03.2015 г. в размер на 48 000 лева, представляващи пропуснати ползи, заедно със законната лихва от датата на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи и се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Националният осигурителен институт е оспорил жалбата и е поискал отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Националният осигурителен институт е подал частна жалба против определение № 2643/25.04.2017 г. по адм. дело № 9210/2015 г. по описа на Административния съд - С.-град, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решение № 1062 от 22.02.2017 г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му със закона и се иска отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на В. Е. Д. е неоснователна, а частната жалба на Националния осигурителен институт е основателна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и определението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Е. Д., с която е предявил против Националния осигурителен институт иск за присъждане на обезщетение в размер на 48 000 лева за имуществени вреди в периода 6.03.2012 г. - 6.03.2015 г., представляващи пропуснати ползи или възнаграждението, което ищецът би получил, ако беше изпълнявал задълженията си по трудов договор до навършването на 63-годишна възраст, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираната сума. Вредите се претендират като настъпили в резултат от отменени административни актове, издадени от органи на Националния осигурителен институт: разпореждане № 5203064664/18.07.2003 г. на ръководителя на СУСО, потвърдено с решение № 413/30.09.2009 г. на главния директор на СУСО, и двете отменени с решение № 1520/17.02.2005 г. по адм. дело № 11285/2004 г. по описа на Върховния административен съд, разпореждане № 5203064664/15.06.2005 г. на ръководителя на СУСО, потвърдено с решение № 467/8.07.2005 г. на главния директор на СУСО, отменени с решение № 8718/15.07.2008 г. по адм. дело № 3378/2008 г. по описа на Върховния административен съд; разпореждане № 5203064664/16.09.2008 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на СУСО, потвърдено с решение № 40/18.02.2009 г. на главния директор на СУСО, отменени с решение № 2320/12.07.2010 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3698/15.03.2011 г. по адм. дело № 12785/2010 г. по описа на Върховния административен съд.. Административният съд установил, че на 13.06.1996 г. В. Д. подал искане до Столично управление "Социално осигуряване" за отпускане на пенсия за изслужено време и старост, по което било постановено разпореждане за отказ от 25.07.1997 г. С молба от 5.03.2003 г. ищецът отново поискал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 1/21.05.2003 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" му била отпусната пенсия за изслужено време и старост по чл. 6, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 13.06.1996 г. Разпореждането било отменено от административния орган в частта относно началната дата на отпускане на пенсията с разпореждане № 5203064664/18.07.2003 г. и пенсията била отпусната, считано от 5.03.2003 г. В резултат на водените няколко дела, разпореждане № 1/21.05.2003 г. било отменено с влязло в сила решение. Издадено било ново разпореждане № 5203064664/15.06.2005 г., с което на ищеца била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 3, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 6, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 5.03.2003 г. или от датата на подаване на искането. Разпореждане № 5203064664/15.06.2005 г. било оспорено по административен и съдебен ред. След отмяната му от съда, било издадено разпореждане № 5203064664/16.09.2008 г., с което било прието, че всички необходими документи за пенсиониране на В. Д. са били предоставени от него със заявлението от 5.03.2003 г., поради което пенсията следва да се отпусне от тази дата. Разпореждането било оспорено по административен и съдебен ред и отменено с влязло в сила решение. С експертно решение № 0388/10.02.2012 г. на трудово-експертна лекарска комисия за В. Д. е установена неработоспособност от 80 %, както и срок на трайно намалена работоспособност за 1 г., считано от 1.02.2013 г. Поради състоянието на ищеца вследствие на заболяване "долен миокарден инфаркт" през юли 2011 г., като противопоказни са били посочени следните видове труд - тежък физически труд, психично пренапрежение, нощен труд. Болестта на В. Д. била диагностицирана през юни 2011 г. или след издаването на отменените решения на органите на Националния осигурителен институт. Според отразеното в стандартен документ № 167, рег. № 1094 от 25.06.2012 г. на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", В. Д. има ограничение за упражняване на летателна дейност въз основа на медицинско заключение, че е негоден за пилот поради заболяването му. По делото е представен и трудов договор, сключен на 7.11.2007 г. между ищеца и "О." ООД, според който Дамянов бил назначен на длъжността "летец-пилот", "капитан на самолет-главен пилот" за неопределено време. Трудовото му правоотношение било прекратено на 1 март 2010 г., на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, по взаимно съгласие. За установяване на вида и интензивността на вредите съдът събрал гласни доказателства и изслушал заключение на съдебно-икономическа експертиза за определяне на размера на възнаграждението, което ищецът би получил, ако беше изпълнявал длъжността "летец-пилот" до навършване на 63 години. След преценка на фактите по делото административният съд направил извод за неоснователност на предявения иск по съображения, че по делото не се установяват пропуснати от ищеца ползи, както и причинна връзка между твърдените вреди и издадените незаконосъобразни административни актове. Съдът посочил, че трудовото правоотношение на Дамянов за заеманата от него длъжност "пилот" с работодател "О." ООД не било прекратено на основание чл. 325, т. 9 от Кодекса на труда - при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия, а по взаимно съгласие. Отделно от това, заболяването на ищеца настъпило през месец юни 2011 г. или по-късно от година след прекратяването на трудовия му договор. Поради това съдът отхвърлил исковата претенция. С решението административният съд не присъдил разноски в полза на Националния осигурителен институт, като отбелязал, че ответникът по иска няма право на разноски, защото специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 2.03.2017 г. от Националния осигурителен институт постъпила частна жалба, възприета от съда като искане за допълване на решението в частта за разноските. С определение № 2643/25.04.2017 г. по адм. дело № 9210/2015 г. по описа на Административния съд - С. град искането на Националния осигурителен институт за разноски било оставено без уважение с мотиви, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка чл. 144 и чл. 143 АПК, както и че законът не предвижда изрично присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението, с което искът е отхвърлен, не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди включва следните елементи: незаконосъобразен акт, незаконно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. По делото е бил установен първият елемент от фактическия състав на имуществената отговорност - издадени по отношение на ищеца незаконосъобразни административни актове, които са били отменени по съответния ред. Не е установена обаче причинно-следствена връзка между между отменените административни актове и заболяването на ищеца, заради което, по негови твърдения, той не можел да упражнява професията летец. Такива доказателства не са представени, въпреки че съдът е дал съответните указания. Имуществената отговорност на държавата за вреди не може да бъде ангажирана по предположение за вероятна връзка между заболяването на Дамянов и незаконосъобразните актове на администрацията. По делото липсва експертно заключение, което да подкрепи твърденията на ищеца, че заболяването му е настъпило именно в резултат на напрежението и притесненията му във връзка с водените от него дела срещу Националния осигурителен институт. Такава констатация не съдържат и представените от ищеца медицински документи. Инфарктът е получен през месец юни 2011 г., след като са били отменени трите разпореждания за отказ на органите на Националния осигурителен институт, но само от този факт, без специални знания, каквито съдът не притежава, не може да се изведе изискващата се от закона пряка и непосредствена причинна връзка между незаконната административна дейност и твърдените вреди. Отделно от това известните по делото обстоятелства не водят до убеждение, че ищецът е пропуснал да реализира имуществени ползи от работата си като летец. Когато се претендират пропуснати ползи, е необходимо да се докаже съществуването на сигурна възможност за увеличаване на имуществото на лицето. Такава възможност не е установена, при положение, че заболяването на ищеца е настъпило година след прекратяване на трудовото му правоотношение с "О." по взаимно съгласие. Няма данни той да е бил трудово ангажиран след освобождаването му от работа. Едновременно с това трябва да се отчетат и съществуващите нормативни ограничения за работа като пилот по отношение на лица, навършили 60-годишна възраст. В. Д. е навършил 60 години през март 2012 г. С. Р. (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, притежател на свидетелство за летателна правоспособност, който е навършил 60 години, не може да оперира като пилот в търговския въздушен транспорт, освен като чл. на многопилотен екипаж; при условие, че той е единственият пилот в летателния екипаж, навършил 60 години. Дамянов не е доказал, че отговаря на условията на изключението. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът е основал исковата си претенция на твърдения за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение до навършване на пенсионна възраст, а е подал искане за отпускане на пенсия още през 1996 г. Поради това касационната инстанция приема, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Н а ответника обаче се дължи юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да присъди такова възнаграждение в полза на Националния осигурителен институт, като е дал неточно тълкуване на ясна правна норма. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Поради това определение № 2643/25.04.2017 г. следва да се отмени и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на Националния осигурителен институт следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за първата инстанция и 100 лева за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд