Решение № 3810 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2017 г.

Решение № 3810 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, представляван от юрк. П. против решение № 4423 от 03.07.2017 г. по адм. дело № 11157/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С доводи, изложени в допълнително писмено становище към жалбата за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение нормите на чл. 56 и § 5, т. 80 от ЗУТ, се претендира неговата отмяна със законните последици. О. Г. Б. и К. Б., чрез адв. Г. ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуален закони. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на настоящите ответници заповед № РА50-231/18.04.2016 г. на и. д. главния архитект на Столична община, оправомощен със заповед № СОА16-РД15-1711/08.02.2016 г. на кмета на Столична община, с която е отказано издаването на скица с указан начин на поставяне и разрешение за поставяне на "комплекс за временно обитаване с публични общественообслужващи функции" в ПИ с идентификатор 68134.513.165 и 68134.513.166, кв. 91, м. "Предгаров площад", район "Сердика". Преписката е върната на административният орган за ново произнасяне по заявлението в указан срок и при съобразяване на указанията по решението. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но при допуснато съществено нарушение на процедурата, довело да лишаване на заявителите от надлежно участие в производството. Установено е и нарушение изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като отказа е мотивиран бланкетно както от фактическа, така и от правна страна - "обектът, предмет на искането, е в пълно противоречие с разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ", като "несъответствието е както по отношение на конструкцията, така и по отношение на функциите, посочени в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ". Изложени са подробни мотиви за вида на преместваемото съоръжение и неговите характеристики, описани в проекта и обяснителната записка, а именно: свързани преместваеми обекти по индивидуален проект от типа "контейнер", съставляващи стандартизирани (ISO 668, ISO 1491) стоманени голямообемни съдове за многократна употреба, с форма на кутия и разнообразно предназначение, метална носеща конструкция и ограждащата /под, стени и таван/ - от метални /пластмасови/ гипсокартонени плоскости, респ. керамични плочки /гранитогрес/, за които е възможно отделянето от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, а също и преместване в пространството без промяна на индивидуализацията и възможността за ползване на друго място със същото или с подобно предназначение, т. е. не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. Предвид тези характеристики и безспорното обстоятелство, че е поискана скица и разрешение за поставяне в собствените на заявителите УПИ-та, административният съд е извел решаващият правен извод за наличие изискванията на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 във вр. с § 5, т. 80 от ЗУТ, тъй като се касае за обект за обществено обслужване по смисъла на чл. 39 от Наредба N 7/2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: "целогодишно извършване на дейност под формата на услуга по предоставяне на подслон на външни лица по търговски начин". Изложени са съображения и за разрешени аналогични преместваеми обекти от СО, с приложени документи и снимков материал. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка по делото. След извършена цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и законосъобразността на оспорения акт по смисъла на чл. 146 във вр. с чл. 168 от АПК, административният съд е достигнал до верни правни изводи за бланкетност на мотивите на оспорената заповед и нейната незаконосъобразност, поради неизпълнение императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Визираното в заповедта несъответствието с конструктивните и функционални изисквания, залегнали в разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, съдът е разгледал на плоскостта на приложимия правен режим, като правилно е приел, че от дефиницията, залегнала в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ се извеждат двете основни характеристики на преместваемите обекти: 1. възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и 2. монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. Във връзка с това и съобразен с трайната съдебна практика е и извода, че посочването в чл. 56, ал. 1 ЗУТ на видовете преместваеми обекти е примерно, а не изчерпателно, т. е. "ограничително". Обосновано е прието също, че в специалният закон /ЗУТ/ не се съдържа ограничение по отношение преместваемите обекти, с оглед техния обем, размер, тегло, брой помещения, вътрешно разпределение и предназначение на отделните помещения, а свързването с временни, а не постоянни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, е изрично регламентирано в ал. 3 на чл. 56 ЗУТ. Предвид изложеното, при правилни фактически установявания, отнесени към приложимия правен режим, административният съд е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,