Решение № 12144 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2016 г.

Решение № 12144 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3403/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Р., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Иванова, против решение № 113/23.12.2015 г. по адм. дело № 300/2014 г. на Административен съд-Л., с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът: "Технометал" ЕООД, гр. С., редовно призован, не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Христова, е постъпил писмен отговор, с която оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: началника на СГКК-гр. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото, по искане на касатора, са приети писмени доказателства, вкл. и административната преписка по изменение на КККР на гр. Л.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Л. е уважил жалбата на "Технометал" ЕООД, като е отменил действията на началника на СГКК - гр. Л. по изменение на КК на гр. Л., засягащо ПИ-ти с идентификатори 44327.231.6 и 44327.231.7 от които след изменението са образувани ПИ-ти с идентификатори 44327.231.34, 44327.231.33 и 44327.231.32, като незаконосъобразни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице предпоставките за изменение на КК на гр. Л., на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР /нов-Д. в. бр. 49/2014 г./, а именно в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, защото представените копия от влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 101/2009 г. на Районен съд - Луковит и по вгр. дело № 550/2011 г. на Окръжен съд-Л., не удостоверяват правна възможност за такова изменение поради липса на индивидуализация на имотите, по отношение на които е разрешен спора за собственост между оспорващото дружество и заинтересованата страна В. П. Р., респ. праводателката й - Т. П. Н.. Поради тази липса, според съда, е невъзможно да бъде установена идентичността на тези имоти /предмет на съдебните решения/, с тези - предмет на извършеното изменение, както и че основанието за това е чл. 53а, т. 1 от ЗКИР / в цит. ред./. Съдът е приел, че в случая органът не се е справил с доказателствената тежест по чл. 170 от АПК и въпреки дадената му възможност и указанията за това, не е представил на съда доказателства за основанието на което са извършени действията по изменение на КК. Въз основа на това е извел крайни изводи за незаконосъобразност на оспорените действия по изменение, на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и 5 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба. Според него жалбата на ответното дружество е била недопустима, поради липса на предмет- чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като действията на органа по изменение на КК на гр. Л. не представляват индивидуален административен акт, а са въз основа на влязло в сила съдебно решение, което отрича правото на собственост на дружеството върху новозаснет ПИ с идентификатор 44327.231.32. Настоящият състав намира, че подадената от "Технометал" ЕООД жалба до съда е процесуално допустима, при отсъствие на предпоставките за недопустимост по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Константна е съдебната практика по приложение на чл. 52, 53 и 53а от ЗКИР / в ред. Дв. в. бр. 49/2014 г./, че когато измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, на обжалване подлежи изразеното с действие волеизявление на органа, с което непосредствено се създават права или задължения за правните субекти, както е в случая, като самото действие представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Ответното дружество разполага с правен интерес от оспорване на действието по изменение на КК на гр. Л., тъй като с него се засяга правото му на собственост върху част от ПИ-ти с идентификатори накрая № 6 и № 7 по КККР, одобрени през 2008 г, поради намаляване на площа им, която се включва в нов ПИ с идентификатор накрая 32, записан на друго лице, т. е дружеството се явява заинтересовано лице, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, да оспорва изменението. Неоснователни са и другите оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Съдът, при правилно установена фактическа обстановка, е приложил правилно материалния закон. Съобразно установените данни правилни са изводите му, че в случая, не са налице материалноправните предпоставки за изменение на КК по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР / нов Д. в. бр. 49/2014 г./ - в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и липсват други обосновани от органа основания за предприетото изменение. За да е налице основанието по чл. 53а, т. 1 ЗКИР, трябва заявителят да установи наличие в правния мир на влязло в сила съдебно решние, с което е разрешен спор за материално право относно имотите-предмет на изменението на КК. В случая, съдът правилно е установил, че такива решения съществуват, но най-важното от тях, а именно решение № 65/20.06.2011 г. по гр. д. № 101/2009 г. на РС-Луковит, влязло в сила на 20.07.2011 г., не установява, че спора за материално право между Т. П. Н. /ищец и праводател на В. П. Р./ и "Технометал" ЕООД, гр. С. /ответник/, който е решен в полза на ищеца, касае именно имотите - предмет на процесното изменение. Видно от диспозитива на това съдебно решение, в частта му, която не е обезсилена с последващо решение № 77/09.04.2013 по вгр. д. № 75/2013 г. на ОС-Л., искът по чл. 108 от ЗС на Т. Н. е уважен, като "Технометал" ЕООД е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението върху три земеделски имота - ниви от 3 дка, от 1.250 дка и от 3 дка, в м."Върбовец", землището на гр. Л., на ищцата, върху които е възстановено правото на собственост на н-ци на П. Д. Г. в съществуващи стари реални граници с Решение № 00009/15.07.1996 г. на ОСЗ-гр. Л. Всеки поземлен имот, вкл. и земеделски, се индивидуализира в правния мир с кадастрални данни, които позволяват идентификацията му, сред които са: граници, площ, предназначение, идентификатор. При липса на идентификатор, поради отсъствие на приета КККР, земеделският имот се индивидуализира със съответния номер по влязлата в сила КВС или ПЗ /план за земеразделяне/, или ПНИ / за имоти попадащи в територии по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението му в Дв. бр. 69/1999 г./. В случая, цитираното съдебно решение № 65/20.06.2011 г. на РС-Луковит не съдържа такива индивидуализиращи имотите данни - предмет на спора. Решението се позовава на решение от 15.07.1996 г. на ОСЗ-Луковит, касаещо земеделска реституция в стари, реални граници, но видно от съдържанието на последното, то също не съдържа такива основни данни за трите имота. Нещо повече. Към това решение на ОСЗ-Луковит няма издадена Скица на земеделските имоти по т. 1, 2 и 3 от него, каквато Скица се дължи, на основание чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 и 4 от ЗСПЗЗ / ред. след изм. с Д. в. бр. 45/1995 г./, от която да са видни съседите и номерата на тези имоти по одобрената Карта на възстановената собственост /КВС/ за м."Върбовец", гр. Л. Освен това в съдебното решение не е отразено, че комбинираната скица на в. л. Костадинов е неразделна част от него. При тези данни и липса на достатъчна индивидуализация на имотите-предмет на влязлото в сила решение по гр. дело № 101/2009 г. на РС-Луковит, правилни са изводите на съда, че това решение не може да служи като основание за изменение на КК, засягащо имотите на ответното дружество под № 6 и № 7, поради невъзможността да бъде определена идентичността между тях и имота на касатора - предмет на цитираното съдебно решение. Правилни са и другите изводи на съда, че в случая органът не е доказал наличието на друго правно основание за извършване на оспорените действия. В приложената към адм. преписка Обяснителна записка по изработване на Скица-проект на исканото изменение, е посочено, че то се предприема на основание чл. 52, ал. 1, т. 6 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./. Касационният съд намира, че в случая не е налице това основание, тъй като то касае издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху ПИ, в случаите на чл. 19, ал. 6 от ЗСПЗЗ, каквато хипотеза не е налице. От изложеното следва, че поради недоказаност на основанията, по смисъла на чл. 52 и 53а, т. 1 от ЗКИР, за извършване на действия по изменение на КК на гр. Л., засягащи имотите на ответното дружество, съдът правилно ги е отменил, като материално незаконосъобразни. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съдът не дължи присъждането на разноски на ответното дружество, поради несвоевременно направеното искане за това - след приключване разглеждането на делото в с. з. на 19.10.2016 г., с молба от 25.10.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение