Решение № 7990 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 670/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на служител на ОП "Паркиране и репатриране"- Община Пловдив срещу решение 9784 от 13.11.2024 г. по адм.д. 1916/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия 143454 от 14.08.2023 г., издадена от блокиращ екип С. Пинтев и С. Зилямов, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено принудително блокиране със скоба 54 на автомобил Тойота, цвят жълт, с рег. [рег. номер] и водач С. К.. Излага касационни основания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че нито от снимковите материали, приети по делото, нито от описанието в констативния протокол може да се установи точното място, където автомобилът е паркиран и дали то е в обхвата на Синя зона на бул.Марица - север. Съдът не е разгледал представените доказателства - снимков материал - от който ясно се виждат пътен знак, указващ зона за платено паркиране Синя зона, находящ се на разстояние от две крачки от блокирания автомобил, а също така и пътна маркировка - чрез които на водача се указват условията за паркиране (чл.99, ал.2 от ЗДвП). Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че липсват данни по делото относно точното местоположение на автомобила към момента на поставянето на скобата. В констативния протокол, съставен от длъжностните лица, не е посочена улица или номер на улицата, а единствено Марица-север, като видно от публично достъпната карта на обхвата на синя зона на интернет страницата на Община Пловдив малка част от продължението на булеварда попада в този обхват. Видно от снимковия материал, предната гума на процесния автомобил се намира пред хоризонтална маркировка, с която се обозначава началото на обхват на синя зона или служебно паркомясто, т.е. автомобилът не е бил паркиран в обхвата на синя зона. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената мярка, съдът е приел, че бул. Марица север попада в обхвата на синя зона, но не по цялото си продължение, което е установимо и от публично достъпна карта на обхвата на синя зона на Интернет страницата на Община Пловдив https://www.plovdiv.bg/administration/municipal-enterprises/op_parking/map/. Според чл. 99, ал.2 от ЗДвП, местата за платено паркиране в населените места за определени часове от денонощието се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Приел, че в случая от снимковите материали, приети по делото и от описанието в констативния протокол не може да се установи точното място, където автомобилът е паркиран и дали то е в обхвата на "синя зона" на бул. Марица север, поради което не може да се счете за установено, че жалбоподателката е била паркирала автомобила си в зоната на действие на синя зона. Решението е неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че съдът не е разгледал представените доказателства - снимков материал - от който се виждат пътен знак, указващ зона за платено паркиране Синя зона, находящ се на 1-2 метра преди блокирания автомобил. Видно от снимката предната гума на автомобила се намира на ръба на хоризонталната маркировка, в която е спрян предния автомобил. Това, че няма маркировка след знака за този автомобил, а има за предния спрян автомобил, не означава, че може да се спира там, без да се заплати. Видно от снимката на стр. 37 от делото процесният автомобил е спрян след знака указващ синя зона, не е спорно, че не е била заплатена такса, поради което са били налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 167, ал.2, т. 2 от ЗДвП. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови съдебен с акт, с който се отхвърля подадената жалба срещу принудителната административна мярка. Касационните жалбоподатели не са поискали разноски по делото поради което не се присъждат. Като предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение