Решение № 5642 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. Алексов от гр. София против Решение 6252 от 23.10.2023г. по адм. дело 3207 по описа за 2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-59/08.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ София - град.

С жалбата се излагат доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неправилно изключване на трудовия му стаж за периода 18.01.1983г. 18.09.1987г. на длъжност каналджия в ЖПЗ Георги Димитров , след като същият е бил удостоверен при първоначалното отпускане на пенсия за ИОЗ с трудова книжка 11, издадена на С. Алексов от ЖПЗ. Последващото непредставяне на същата в оригинал се претендира да не е по вина на касатора, който излага твърдения, че същата не му била върната от административния орган след отпускане на пенсията през 2013г. Предвид липсата на надлежно оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на този документ, касаторът претендира да не са налице основания за изключване на зачетения му вече в предходно производство стаж по същия. Претендира недопустимост на проведеното административно производство предвид изтичане на предвидените в чл. 102 от АПК срокове от влизане в сила на разпореждането, с което на същия вече е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София в представен писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

С Решение 6252 от 23.10.2023г. по адм. дело 3207 по описа за 2023г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на С. Алексов от гр. София против Решение 2153-21-59/08.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което е отхвърлено оспорването и е потвърдено разпореждане [номер]/284 от 27.01.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София-град, с което се отменя разпореждане [номер] от 16.05.2013г. за отпускане на С. Алексов лична пенсия за ИОЗ по реда на чл. 74, ал.1 от КСО и всички последващи относно преизчисляването и индексирането на личната пенсия на жалбоподателя и се отказва да се отпусне на С. Алексов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Установено в хода на първоинстанционното производство е, че с разпореждане [номер] от 16.05.2013г. на С. Алексов е отпусната лична пенсия за ИОЗ по реда на чл. 74, ал.1, т. 4 от КСО, като със същото е зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането /29.10.2012г./ в размер на 7г., 02м., 29 дни.

При служебно преизчисляване на отпуснатата на жалбоподателя пенсия от 01.09.2021г., на основание §7д от ПЗР на КСО, административния орган е изразил съмнения относно редовността на представените от жалбоподателя документи удостоверяващи зачетения му при пенсиониране стаж в ЖПЗ Г. Димитров , предвид което е изискал от същия да представи отново всички оригинални документи за осигурителен стаж / 2бр. трудови книжки, военна книжка, обр. УП -3/.

С. Алексов не е представил изисканите му документи, като е депозирал възражение, че същите не са му били върнати след първоначалното определяне на пенсия за ИОЗ.

С разпореждане [номер]/271 от 29.10.2021г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София град е спряна от 01.11.2021г. отпуснатата с разпореждане [номер] от 16.05.2013г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. Алексов.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ София град, като по-горестоящият административен орган с Решение 2153-21-194/28.04.2022г. е отхвърлил жалба с вх. 1012-21-1726 от 15.11.2021г. по описа на ТП на НОИ София град, срещу разпореждане [номер]/271 от 29.10.2021г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - София, като е посочил, че предвид наличието на основателни съмнения относно действителността на зачетения с предходно разпореждане стаж в размер на 4 години 01 месец и 5 дни в ЖПЗ Г. Димитров , същия не следва да бъде зачетен като такъв и следва да се приложи разпоредбата на чл. 95, ал.1 от КСО, според която когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяването на пенсията, изплащането й може да бъде спряно.

Решение 2153-21-194/28.04.2022г. е оспорено по съдебен ред, като с Решение 7181/28.11.2022г. по АД 4578/2022г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата срещу същото. Последното е влязло в сила.

Впоследствие е издадено процесното разпореждане [номер]/284/27.01.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София-град, с което органът: 1. отменя разпореждане [номер] от 16.05.2013г. за отпускане на С. Алексов лична пенсия за ИОЗ по реда на чл. 74, ал.1 от КСО и всички последващи относно преизчисляването и индексирането на личната пенсия на жалбоподателя и 2. Отказва да отпусне на С. Алексов лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ София град, като по-горестоящият административен орган, с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-21-59/08.03.2023г. е отхвърлил подадената срешу това разпореждане жалба с вх. 1012-21-203 от 22.02.2023г. по описа на ТП на НОИ София град.

В хода на първоинстанционното съдебно производство, в съдебно заседание от 23.05.2023г. е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на удостоверение образец УП- 2 , издадено на 23.09.1987г. от ЖПЗ Г. Димитров София, по искане на процесуалния представител на ТП на НОИ София град. По делото е допусната и назначена съдебно графологична експертиза за установяване автентичността на подписите за гл. счетоводител и директор в образец УП-2 XIV 196 от 23.09.1987г, изд. от Железопътен завод Георги Димитров и дали същите са идентични с тези, в Трудова книжка 8274 на С. Михайлов, положени на 25.03.1987г. и в трудова книжка 188 на Ф. Шанх, положени на 17.03.1987г., предоставени в съдебно заседание за сравнителен материал.

Видно от приетото към доказателствата по първоинстанционното дело заключение на съдебно графологична експертиза, подписите, положени за Ръководител към 1984г. в графа 6 и 9 на стр.13 в Трудова книжка 188 на Ф. Шанх са положени от лицето, положило подписите за Ръководител към 1987г., на стр.13, в графа 6 и 9 на Трудова книжка 8274 на С. Михайлов; лицето, положило през 1984 и 1987г. подписите за Ръководител в двете трудови книжки, обекти на изследването, не е положило през 1987г. подписът за Главен счетоводител в Удостоверение обр. УП-2 XIV196 от 23.09.1987г., издадено от Железопътен завод Георги Димитров София; Кръглият печат, с който е удостоверен подписа, положен за Ръководител в Удостоверение обр. УП-2 X1V196 от 23.09.1987г., с което се удостоверява 01 работеният трудов стаж в завода и получаваната заплата от С. Алексов, е различен от големият кръгъл печат, положен в долния срез на лист 13 на Трудова книжка 8274, издадена на името на С. Михайлов.

На основание чл. 194, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че обр. УП-2 XIV196 от 23.09.1987г., е неистински документ, предвид което е изключил същия от доказателствата по делото.

Съдът е анализирал установените в административното производство обстоятелства, че към датата на която касаторът претендира да е започнал работа на длъжността каналджия на пълен работен ден в ЖПЗ същият е бил на възраст от [години], като е приел за обоснован изводът на административния орган, че съгласно чл. 112 от КТ/1951г. /относимата му към този момент редакция/ този труд не би могъл да се изпълнява от лице на тази възраст, с оглед тежестта му.

Наред с това, първоинстанционният съд е взел предвид извършените от пенсионния и решаващия орган проверки и събраните от тях доказателства относно упражнявания от жалбоподателя труд при друг работодател, а именно АПК Средец отново на пълно работно време, в същия период от време, в който се претендира да е бил трудово зает на пълно работно време в ЖПЗ и е направил обоснован извод, че последното обстоятелство разколебава твърденията на Алексов в тази посока.

Предвид събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е изложил обстойни аргументи, че към 29.10.2012г. /датата на инвалидизиране/ жалбоподателят не е отговарял на условията за придобиване на инвалидна пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.74, ал.1, т. 4 от КСО, тъй като не е разполагал с най- малко 5 години осигурителен стаж, придобит към датата на инвалидизирането, а е имал 03 години 06 месеца и 20 дни трудов стаж, от които 1г. и 8 м. действителен осигурителен стаж. Съдът е приел, че периодите от време от 18.01.1983г. 28.02.1983г. и от 23.09.1983г. до 18.09.1987г., през които Алексов твърди, че е работил на пълно работно време на длъжността каналджия в ЖПЗ Г. Димитров не следва да бъдат включени в общата продължителност на осигурителния стаж. Съдът е приел за нередовни по см. на чл. 40 от НПОС документите, които жалбоподателят претендира да удостоверяват този му стаж, предвид което е намерил за правилен и законосъобразен изводът на административния орган, че следва да бъде отменено разпореждането от 2013г., с което на жалбоподателя е отпусната инвалидна пенсия поради общо заболяване и на същия следва да бъде отказано отпускането на такава.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил доводите за недопустимост на произнасянето на административния орган предвид разпоредбата на чл.102, ал.2 от АПК, като е посочил, че КСО е специален закон, поради което и дерогира общия ред по АПК. Този извод на първоинстанционния съд напълно се споделя и от настоящият касационен състав.

Видно от разпоредбата на чл. 99, ал.1 от КСО в случаи на неправилно отпусната пенсия органът, издал влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, разполага с правна възможност да го отмени. Тази възможност не е ограничена със срок. Законодателят изрично е предвидил възможността за проверка на влезли в сила разпореждания без ограничение във времето, което обосновава неоснователността на касаторовите твърдения за изтичане на срока, в който това правомощие е могло да бъде упражнено.

Пенсиите за инвалидност са уредени в Раздел II на Глава шеста от КСО.

В чл. 74 от КСО е регламентирано правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Според чл. 74, ал. 1, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа до датата на заявлението по чл. 94, както следва:

1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа независимо от продължителността на осигурителния стаж;

1. до 25-годишна възраст една година;

1. до 30-годишна възраст 3 години;

1. над 30 годишна възраст 5 години;

С оспореният пред първоинстанционният съд административен акт органът е приел липса на предпоставки за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при условията на чл. 77, ал.1, т.4 от КСО. Този извод е споделен и от ревизираната съдебна инстанция, която аргументирано е посочила липсата на доказателства, че към датата на инвалидизирането /29.10.2012г./ С. Алексов е разполагал с най- малко на 5 години осигурителен стаж.

Спорен в съдебното производство е именно въпросът за действителността на осигурителния стаж, който касаторът претендира да има от 18.01.1983г. 28.02.1983г. и от 23.09.1983г. до 18.09.1987г., на длъжността каналджия в ЖПЗ Г. Димитров . Обосновано първоинстанционния съд е приел, че по делото липсват официални документи, който да удостоверяват действителността на същия. Проведеното оспорване на обр. УП-2 XIV196 от 23.09.1987г. законосъобразно е довело до изключването му от доказателствения материал. Обсъдени са възраженията за невърната трудова книжка, като с оглед разпоредбата на чл. 9 от НПОС в приложимата й редакция, обосновано съдът е приел липсата на ангажимент за пенсионния орган да съхранява тези документи. По силата на посочената разпоредба последните са се връщали, чрез лицензиран пощенски оператор на лицето заедно с разпореждането за отпускане на съответната пенсия. Доколкото липсата на трудовите книжки, по който през 2013г. пенсионният орган е зачел спорния стаж като действителен, препятства именно административния орган да оспори същите и предвид, че това обстоятелство полза именно касатора, не могат да бъдат споделени аргументите му за недобросъвестното им непредставяне от страна на органа. В производството по отмяна на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, органът разполага с възможността да изисква отново всички документи надлежно удостоверяващи изискуемия стаж, а представянето на същите е в тежест на лицето, което иска да черпи благоприятни последици от тях. Предвид липсата на надлежни доказателства удостоверяващи по съответния ред претендирания от касатора осигурителен стаж, правилно и законосъобразно същият не е бил зачетен от пенсионния орган в проведеното производство по реда на чл. 99, ал.1, т. 2, б. г на КСО и издаденото разпореждане [номер] от 16.05.2013г. на длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ София е отменено, а на жалбоподателя е отказано да се отпусне пенсия за инвалидност поради обще заболяване, предвид липсата на предпоставките визирано в чл. 74, ал.1 от КСО.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване.

Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответната страна има право на разноски, като такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено с оглед фактическата и правната сложност по делото и участието на процесуалния представител на ответната страна в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,