Решение № 7993 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16318/2013 г.

Решение № 7993 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16318/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общинския съвет-Петрич, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 1672 от 14.10.2013 г., на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 567/2013 г. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 500 по протокол № 25 на Общинския съвет - Петрич от заседание, проведено на 21.05.2013 г. и потвърдилото го решение № 520 по протокол № 26 на Общинския съвет - Петрич от заседание, проведено на 13.06.2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, съдебното решение да се отмени. От ответната страна по касация-областният управител на област с административен център - Благоевград е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения противни на тези в касационната жалба. Моли, тя да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че съдът правилно е установил допуснато нарушение на материалния закон - § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ от общинския съвет при взетото решение, а именно имотът да не е предназначен за обезщетяване на собствениците на земеделски земи, чиято собственост реално не може да бъде възстановена. На следващо място прокурорът счита, че съдът правилно е установил при проверката на оспореното решение и потвърдилото го, че е извършено нарушение на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС, тъй като оценката на имота, предназначен за продажба чрез търг е извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, а не по пазарна цена. Прокурорът намира твърдението в касационната жалба за приложимостта на чл. 22, ал. 12 ЗОС за неоснователно, поради липсата на представени доказателства за извършени сделки по пазарни цени от службата по вписванията, което е пречка да се използва цената по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Отделно от изложеното по доводите в касационната жалба, прокурорът счита освен това, че потвърдителното решение е следвало да бъде взето освен с мнозинството изисквано по чл. 45, ал. 10 ЗМСМА, но и чрез поименно гласуване според чл. 27, ал. 4 и 5, което се отбелязва в протокола, каквото в случая липсва, поради което намира, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на оспореното решение пред съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Общинският съвет - Петрич с решение № 500, взето по протокол № 25 на проведеното заседание на 21.05.2013 г. е дал съгласие да се проведе търг с явно наддаване на поземлен имот № 015002, пета категория, с начин на трайно ползване - нива, с площ 3,342 дка, намиращ се в м. "Средно поле" в землището на с. Рупите, с първоначална тръжна цена в размер 5000 лв. като го е включил в програмата за управление и разпореждане с общински имоти. Общинският съвет е одобрил експертната оценка на основание чл. 41, ал. 2 ЗОС и чл. 35, ал. 4, изр. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС, избрал е комисия, която да проведе търга, определяне е състава й, определил е възнаграждението на членовете на комисията и е упълномощил кмета на общината да извърши всички действия по провеждането на търга според разпоредбите на ЗОС и НРПУРОИ. Това решение на общинския съвет е било върнато за ново обсъждане от областния управител в изпълнение на правомощието му по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. На заседанието си проведено на 13.06.2013 г. отразено в протокол № 26, общинският съвет е гласувал отново върнатото решение и с решение № 520 го е потвърдил. В протокола е отбелязано, че то е взето с мнозинство от 19 общински съветници, като при гласуването му не е имало против и въздържали се, без да са посочени имената на гласувалите го. Двете решения са оспорени пред административния съд със заповед № ОА-АК-350 от 11.07.2013 г. на областния управител. След като е обсъдил приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че решението на общинския съвет е незаконосъобразно на две основания: на първо място е приел, че за взетото решение за разпореждане с имота, за който безспорно е установено, че е частна общинска собственост, представляващ земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ липсват данни, че не попада в земите, определени с решение на общинския съвет за обезщетяване на собственици с реституционни претенции по чл. 10б ЗСПЗЗ, каквото е изискването на § 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ (обн. в ДВ, бр. 62/2010 г.) и на второ място - съдът е приел, че решението е взето в нарушение на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС, защото оценката на имота, предмет на търга е била извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, която е неприложима за земите от общинския поземлен фонд. По така изложените съображения съдът е отменил оспореното решение на Общинския съвет - Петрич № 500 и потвърждаващото го № 520. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на съда е необосновано. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право и е извел правилни и обосновани правни изводи. Неоснователно е твърдението, че за общинския съвет не съществуват пречки за разпореждането с имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които са станали частна общинска собственост от кръга на тези, визирани в § 27 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка се прави некоректно позоваване на реда за разпореждането с този вид имоти, определен в НРПУРОИ, прието от общинския съвет на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС. Местната наредба не може да има приоритет пред закона. Разпореждането с имоти от общинския поземлен фонд, придобити по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е възможно само при отсъствието на трите кумулативни изисквания на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретния случай при вземане на решението си общинският съвет не събрал информация относно това дали имотът, предмет на търга е включен в плана за обезщетяване на собственици със земеделски земи, чието право на собственост е признато, но реално не може да се възстанови поради проведени мероприятия по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Приложеното удостоверение към касационната жалба не може да санира този пропуск, защото в него се сочи планът за обезщетяване, влязъл в сила през 2005 г., а съдебните процедури за обезщетяване не са приключили. Отново в удостоверението не се съдържат данни, дали този имот е предназначен за обезщетяване на собственици с реституционни претенции по чл. 10б ЗСПЗЗ. Неоснователно е и следващото оплакване в касационната жалба относно допуснатото нарушение при определянето на цената на имота, предмет на търга. Безспорно е, че оценката му е направена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, което е в противоречие с чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 ЗОС, както правилно е установил и съда. Разпоредителната сделка следва да се извърши по пазарната цена на имота. Само при липса на данни за разпоредителни сделки от службата по вписванията може да намери приложение чл. 22, ал. 12, т. 2 ЗОС. Данни в тази насока не са събирани и обсъждани при вземане на оспорените решения от общинския съвет. На последно място следва да се констатира и довода на прокурора, за съществено нарушение на правилата при вземане на потвърждаващото решение, защото в протокола е отбелязано само, че то е взето с 19 гласа "за", без поименното отбелязване на общинските съветници, които са го гласували. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,