Решение № 352 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Братя Даскалови, подадена чрез упълномощен адвокат Е. Нонева, против решение 4395 oт 16.05.2024 г., постановено от Административен съд Пловдив, по адм. д. 482/2024 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът не е взел предвид, че съставеният на 18.10.2023 г. Констативен протокол не е бил оспорен от настоящия ответник и поради това от съдържанието му е безспорно установено, че в процесния имот има изградена масивна стопанска постройка със застроена площ около 2 кв.м., която не е отразена в действащия ПУП и няма необходимите строителни документи за изграждането ѝ. Поддържа, че според представения и прието по делото Протокол за определяне на строителна линия 152 от 12.07.1991г, същият е издаден за имот IV в кв. 64 по плана на [населено място], а имотът на П. Т. е УПИ/имот V в кв. 64, което обстоятелство прави неправилни изводите на съда досежно този протокол. Касаторът твърди, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения в две насоки: извън правомощията си е обсъдил исканите от ответника документи за процесният имот, които не са относими към настоящият правен спор, тъй като са предмет на друго съдебно производство /адм. д 2882/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, висящо пред ВАС/; нарушил е правото му на защита в съдебният процес, тъй като е дал ход на делото, след представени от упълномощения адвокат писмени доказателства, че се намира в болнично заведение, както и не е уважил искането му за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене и за възобновяване на съдебното следствие, като бъде назначена съдебно техническа експертиза. В заключение жалбоподателят излага, че няма спор за собственост между страните, тъй като е безспорно установено, че е налице неизпълнение на сключеният договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от Р. Ж.. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав в първоинстанционният съд, алтернативно да реши делото по същество, като присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът П. Ж. Т., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат З. В., който с писмен отговор пледира за отхвърлянето ѝ и претендира присъждане на разноски. С отговора представя заверено за вярност копие от искова молба от Община Братя Даскалов, а с молба от 03.12.2024 г. уточнява, че по нея е образувано гр. д. 503/2024 г. по описа на Районен съд Чирпан и представя доказателства за това. Прави възражение за прекомерност на претендирано от касационния жалбоподател адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд не е съобразил в решението си, с оглед съставения и неоспорен от ответника Констативен протокол от 18.10.2023 г., че се явява доказано обстоятелството, че в имота има изградена масивна стопанска постройка, която не е отразена в действащия ПУП и няма необходимите строителни документи за изграждането ѝ. Според участващия по делото прокурор постройката, намираща се в имота, се явява незаконна и като такава не е обект на доказване чрез събиране на гласни доказателства, които не е следвало да бъдат кредитирани. Поддържа, че като е обсъдил исканите от ответника документи, предмет на производството по адм. д. 2882/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, съдът е допуснал съществено нарушение, което е оказало влияние на извода му за отмяна на процесната заповед. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на Община Братя Даскалови за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 4395 от 16.05.2024 г. е отменена заповед РД-060 от 19.02.2024 г. на и.д. кмет на Община Братя Даскалови, с която, на основание чл.65, ал.1 ЗОС, е наредено да се изземе от П. Ж. Т. общински имот, представляващ недвижим имот, частна общинска собственост, съгласно АЧОС 7948/13.11.2023 г., вписан в Служба по вписванията гр. Чирпан с вх. рег. 4578 от 15.11.2023 г., дело 2871, том 15, в том 22, представляващ УПИ V, кв.64, с площ от 1170 кв.м., съгласно ПУП на [населено място], община Братя Даскалови, одобрен със заповед 284/17.10.1990 г., отреден за индивидуално жилищно строителство, при граници: север УПИ IV, изток улица ОТ 150-ОТ-166-ОТ-167, юг край на регулацията, запад край на регулацията; Община Братя Даскалови е осъдена да заплати на П. Ж. Т. сумата от общо 510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Първоинстанционният съд е анализирал всички представени по делото доказателства и е приел, че евентуалното погасяване по давност на отстъпеното право на строеж в процесния недвижим имот не е доказано по делото от страна на административния орган, нито пък би могло да бъде предмет на изследване в това съдебно производство. Счел е, че е налице спор за материално право, чието разрешаване е в правомощията на гражданския съд и след като този спор не е разрешен, то е налице пречка за упражняване на правомощието по чл.65, ал. 1 ЗОС, защото липсва една от предпоставките на посочената разпоредба, а именно да е доказано по несъмнен начин владеене или държане на общински имот без основание. Съдът е посочил, че жалбоподателката П. Ж. Т. е законен наследник на Р. С. Ж., починала на 29.09.2015 г., съгласно Удостоверение за наследници с Изх.10У-781 от 14.09.2023 г., както и заветник, съгласно Нотариално завещание 208, том 1, стр.21 от 22.09.2013 г., съставено от нотариус Т. Дойчинова, вписан под 072 в Нотариалната камара на Република България. Установил е, че със заповед 243 от 05.09.1990 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет - [населено място], област Хасковска, на Р. С. Ж. е отстъпено право на строеж в парцел /понастоящем урегулиран поземлен имот /УПИ// V, кв. 64 по плана на [населено място], с площ от 1170 кв.м, а на 05.09.1990 г. е сключен Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, с който на Р. Ж. е отстъпено право на строеж върху посочения парцел за постройка на жилищна сграда - вила, съобразно одобрен план с качествени материали, срещу заплащане на сумата от 1 170 лв и задължение да застрои отстъпеното ѝ место по одобрен архитектурен проект в петгодишен срок /така според чл. 2 от сключения договор/. Като доказателства по делото са приети заверени копия на Протокол 159 от 12.07.1991 г. за определяне на строителна линия и ниво в парцел /имот/ IV, кв. 64 по регулационния план на [населено място], собственост /право на строеж/ на Р. С. Ж. и скица, за която се твърди да е на процесния имот /така според писмото, с което органът е изпратил окомплектованата административна преписка - л. 38 от първоинстанционното дело, т. 6/. Съдът е съобразил, че по повод постъпила в Община Братя Даскалови молба с вх. 405 от 07.09.2023 г. от жалбоподателката Т. за изясняване статута на процесния имот и построената постройка, със заповед РД-556 от 18.10.2023 г. е назначена комисия, която е съставила Констативен протокол от 18.10.2023 г. В него е отразено, че е направен оглед на УПИ V, кв.64, съгласно ПУП на [населено място], одобрен със заповед 284 от 17.10.1990 г. и е констатирала, че в имота има изградена масивна стопанска постройка със застроена площ около 2 кв.м., която не е отразена в действащия ПУП и няма необходимите строителни документи за изграждането ѝ. В констативния протокол изрично е посочено, че оглед на имота е извършен само отвън, поради невъзможност за достъп до сградата, тъй като е ограден с телена мрежа и бетонови колове; имотът е отреден за Индивидуално жилищно строителство и съгласно разпоредбите на ЗУТ в него първостепенно значение има изграждането на жилищна сграда, предмет на учреденото право на строеж; имотът не е предоставен в обезщетение на Р. С. Ж., като същата е заплатила предоставеното й право на строеж с квитанция 758885/17.08.1990 г. Въз основа на тези констатации, с писмо изх. 405#1 от 19.10.2023 г. на и.д. кмет на Община Братя Даскалови, П. Т. е била уведомена, че владението на УПИ V, кв.64 по плана на [населено място] следва да се предаде на общината в 30-дневен срок от датата на уведомяването ѝ, а копие от цитирания протокол от 18.10.2023 г. е било приложено към писмото и редовно връчено. По искания от упълномощен адвокат на жалбоподателката /вх.1275/27.10.2023 г., вх. 1339/27.10.2023 г. и вх. 1398/03.11.2023 г./ за издаване на документи, с писмо с изх. 92-02-572 от 06.11.2023 г. на временно и.д. кмет на община Братя Даскалови е отказано издаването на скица и заверено копие от договора за учредяване право на строеж от 05.09.1990 г., като е посочено, че правото на строеж е погасено по давност на основание чл. 67 от Закона за собствеността /ЗС/ и П. Т. не е наследник на процесния имот, тъй като същият е общинска собственост. С решение 1890 от 27.02.2024 г. по адм. д. 2882/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменен цитираният изричен отказ на кмета на Община Братя Даскалови за предоставяне на административна услуга по заявление с вх. 4796884 от 26.10.2023 г. и по заявление с вх. 4881617 от 30.10.2023 г.; преписката е върната на кмета на Община Братя Даскалови за произнасяне, съобразно дадените в мотивите в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от съобщаването му. По подадена от кмета на община Братя Даскалови касационна жалба против това решение е било образувано съдебно производство пред ВАС, като делото е било висящо за разглеждане пред касационната инстанция. На 13.11.2023 г. е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ 7948, вписан в Служба по вписванията Чирпан при Агенцията по вписванията на 15.11.2023 г. дело 2871, том 15. Предмет на посочения АЧОС е УПИ V, кв. 64 по плана на [населено място], с площ от 1170 кв.м., отреден за Индивидуално жилищно строителство. Впоследствие са били извършени две проверки, обективирани съответно в Констативни протоколи от 04.12.2023 г. и 12.02.2024 г., без доказателства за връчването им на страната, въз основа на които е издадена оспорената заповед за изземване на процесния недвижим имот. Като свидетел по делото е бил разпитан съпругът на жалбоподателката Н. Г. Т., от показанията на който се установява, че получената в наследство малка масивна постройка е била изградена около 1993 г. - 1994 г., използвана е около 15-17 години за жилищни нужди само в пролетно-летния и есенен сезон, имала е водозахранване, електричество и електромер с индивидуален партиден номер. При тези фактически установявания, първостепенният съд е анализирал разпоредбите на чл. 64 ЗОС, чл. 63, ал. 1, чл. 64 и чл. 67, ал. 1 ЗС, както и чл. 231 от отменения Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./, действал към датата на съставяне на Протокол 159 за определяне на строителна линия и ниво, и е формирал решаващите си изводи за наличие на спор за материално право по въпроса дали е погасено по давност отстъпеното на Р. Ж. право на строеж. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е отменил процесната заповед, като издадена в отсъствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав. Нормата на чл. 65, ал. 1 ЗОС предоставя възможност общината да осъществи в ускорена процедура своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по безспорен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Облекченият ред на защита на правата на общината върху собствените ѝ имоти презюмира безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява наличието на вещноправен спор между страните, защото е спорно правнорелевантното обстоятелството дали изпълнената масивна стопанска постройка, ползвана като вилна сграда за сезонни нужди, която не е отразена в действащия ПУП, е била изградена в изпълнение на учреденото право на строеж върху парцел /УПИ/ V, кв.64 по плана на [населено място], с площ от 1170 кв.м. Касационният съдебен състав споделя становището, че Административният съд не разполага с компетентност да формира изводи дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 67, ал. 1 ЗС за погасяване правото да се построи сграда върху чужда земя, след като са налице данни, че в процесния УПИ е изпълнена постройка в изискуемия от закона петгодишен срок. За материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че не е доказано по несъмнен начин, че лицето, от което се изземва имота го държи или владее без основание. Без правно значение в случая са възраженията на касационния жалбоподател, че според неоспорения от настоящия ответник Констативен протокол от 18.10.2023 г. постройката, намираща се в имота, се явява незаконна, тъй като съгласно сключеният договор от 05.09.1990 г. не е представен за одобрение архитектурен проект за жилищна сграда - вила, не е издаден документ за въвеждане в експлоатация на сграда и същият не е нанесен на ПУП [населено място]. Също така относими към спора за материално право са и доводите на касатора, че протоколът за определяне на строителна линия 152/12.07.1991 г. е издаден за имот IV в кв. 64 по плана на [населено място], а постройката е изградена в УПИ/имот V в кв. 64, след като във всички останали доказателства по делото, относно предмета на отстъпеното право на строеж, се сочи имот V. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, съдът не е излязъл извън правомощията си, като е обсъдил исканите от настоящия ответник скица на УПИ V, кв.64 съгласно ПУП на [населено място], одобрен със заповед 284 от 17.10.1990 г. и заверен препис от договор за учредяване право на строеж от 05.09.1990 г. на процесният имот. Същите, макар и предмет на съдебното производство по постановения изричен отказ на кмета на Община Братя Даскалови с изх. 92-02-572 от 06.11.2023 г., по което ВАС вече се е произнесъл с окончателно решение 10722 от 10.10.2024 г., постановено по адм. д. 5194/2024 г., са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед с правно основание чл. 65, ал. 1 ЗОС и са представени от самия административен орган с придружителнто писмо по чл. 152, ал. 2 АПК. При постановяване на оспореното решение не са допуснати твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително упълномощеният от кмета на Община Братя Даскалови адвокат Е. Нонева е депозирала молба от 07.05.2024 г., с която моли ход на делото да не бъде даван поради това, че се намира в болнично заведение, а с последваща молба от 15.05.2024 г. е поискала съдът да отмени определението си, с което е даден ход на делото на 08.05.2024 г., както и да бъде назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Дори и да се приеме, че адвокат Нонева е била възпрепятствана да се яви в проведените пред първата инстанция съдебни заседания, правилно съдът не е уважил искането за отлагане на разглеждането на делото, тъй като не са били налице кумулативните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК. За насрочените съдебни заседания са представени писмени доказателства за наличието на влошено здравословно състояние само на адвоката, но не и за страната, който в случая е кметът на общината. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК дава възможност за отлагане на делото само в случай, че страната и процесуалният представител не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая не са били налице предпоставките за отлагане на делото, включително и защото касационният жалбоподател е могъл да ангажира своевременно защитата си чрез назначения в общината юрисконсулт, който е бил запознат с казуса, тъй като е бел включен в състава на назначените от кмета на общината комисии по извършване на проверки на място /л. 48 и л. 79 от първоинстанционното дело/, както и същият е съгласувал уведомително писмо 94-00-22 от 21.02.2024 г. /л. 20 от първоинстанционното дело/. Поисканата от адвокат Нонева СТЕ, с формулирани в молбата от 15.05.2024 г. задачи, не е от решаващо значение за правилното решаване на делото, защото в случая се касае за правен спор - дали е погасено правото на строеж или не, а не за технически спор. Независимо от твърдението в касационната жалба за липсата на спор за материално право, по делото са били ангажирани доказателства от самия касатор за образувано гр. д. 503/2024 г. по описа на Районен съд Чирпан, по предявен на 29.05.2024г. от Община Братя Даскалови отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 67, ал. 1 ЗС. Това съставлява ясно и недвусмислено доказателство за наличието на вещноправен спор, който безспорно не е бил разрешен преди датата на издаване на процесната заповед за изземване на недвижимия имот. Едва след приключване на исковото производството пред общия съд с окончателен съдебен акт, с който да бъде установено, че правото на Р. Ж. да построи сграда върху процесния имот е погасено в полза на общината, за административния орган би могла да възникне възможност да инициира нова процедура по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 300 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,