Решение № 15723 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2018 г.

Решение № 15723 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5422/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А., чрез процесуалния му представител адв. Б. Бойчев, против решение № 678 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2214/2017 г. по описа на Административния съд–П., с което е отхвърлена жалбата на С. А. против Ревизионен акт № Р-16001616005134-091-001/3.05.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –П., поправен с РА №№П-16000917088673-003-001/29.05.2017 г., потвърдени с Решение № 421/14.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. на при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд–П. е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № Р-16001616005134-091-001/3.5.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –П., поправен с РА №№П-16000917088673-003-001/29.05.2017 г, потвърден с Решение № 421/14.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. на при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 7243, 89 лв. и лихва в размер на 4441, 60 лв. За да отхвърли жалбата на физическото лице първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Спорни по делото са били следните въпроси: ревизираното лице дали е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, съответно дали е данъчно задължено лице по чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени от него през 2010 г.; съответстват ли декларираните/получените доходи на направените разходи през 2010 г., както и какъв е произходът на внесените в брой по банковата му сметка парични средства в размер на 8526, 63 евро от Р. И. Не е било спорно по делото, че С. А. през ревизираната 2010 г. е извършил разходи в размер на 84 697, 56 лв. / 83 507, 70 лв. за закупуване на недвижими имоти по 2 бр. НА +1189, 86 лв. заплатени нотариални и мобилни услуги/. В обжалваното решение съдът е приел, че правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че без оглед на гражданството, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗДДФЛ С. А. е местно физическо лице. За недоказани са приети твърденията на жалбоподателя, че разполагаемите средства през 2010 г. са с доказан произход, респ., че не надвишават разходите му. За недоказани са приети и твърденията, че постъпилите суми в размер на 8526, 63 евро по банковата му сметка са внесени от Р. Ибрям, тъй като не са представени писмени доказателства в подкрепа на твърдението за върнат заем, предоставен в предходен период. Административният съд е стигнал до извод, че правилно и законосъобразно органите по приходите са обложили по реда на чл. 48 ЗДДФЛ средствата, с които С. А. е заплатил сделките по 2 бр. НА, поради недоказания им произход и доходите в размер на 8 526, 63 евро – 16 701, 71 лв., поради това че не са сред изброените в чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ като необлагаеми. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. Установено е, че С. А. има постоянен адрес в България, респ. разполага с постоянно жилище в [населено място], за което е заплатил данъци, не е бил семеен; притежавал е еднолично капитала на "Мамито" ЕООД; бил е съдружник в "Д. А." ЕООД и е инвeстирал в закупуването на имоти в Р България. Не са представени доказателства, че касатора притежава недвижимо имущество в Р. Т., а посочения в документите му за самоличност адрес не съвпада с адреса на соченото постоянно жилище, собственост на Ф. М. С оглед установеното и съобразявайки обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ /семейство, собственост, мястото от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото от което управлява собствеността си/, правилно е прието от съда, че С. А. има център на жизнени интереси в България. По втория спорен въпрос- произходът на разполагаемите средствата през ревизирания данъчен период 2010 г. При ревизията е установено, че РЛ през 2010 г. е извършил разходи в размер на 84 697, 56 лв. /83 507, 70 лв. за закупуване на недвижими имоти по 2 бр. НА и 1189, 86 лв. заплатени нотариални и мобилни услуги/. Обяснения във връзка с доходите, с които са закупените 2 бр. недвижими имота са дадени от С. А. към допълнението към жалбата му срещу РА, даден при първата ревизия, в насока че средствата са от дейността му в Турция, внесени в България през 2010 г. и преди това. Противно на тези твърдения, в жалбата до съда са наведени доводи, че РЛ не е платил цялата сума по НА, а на части, като на датите на които са изповядани сделките са платени части от сумите. В съдебното производство са ангажирани свидетелски показания, представени са и споразумения и разписки, с които се опровергава както първоначално заявеното, така и последващото такова, и с тях се цели да се установи, че С. А., нито е внесъл в България предварително сумите, нито пък ги е платил с предоставен заем, а е било извършено прихващане между него като купувач и А. А. като продавач на част от дълг в общ размер 20 000 евро, поет от А. А. към С. А. през 2006 г. и 2007 г. като остатъкът от дължимата сума за закупените недвижими имоти е издължена в последващи периоди. Правилно е приел решаващият съд, че жалбоподателя в условията на пълно и главно доказване не е установил произхода на средствата, използвани за закупуване на недвижимо имущество. Прието е, че на 5.8.2010 г. и на 10.8.2010 г. за закупуването на описаните в НА недвижими имоти от С. А. са били заплатени напълно в брой сумите от 20 400 лв. и 62 300 лв., така както е удостоверено в нотариалните актове, поради неоспоравнето по реда на чл. 193 ГПК на верността на съдържанието на НА, както и изявленията, в които са отразени продажните цени и тяхното изплащане напълно и в брой. Представените едва в съдебното производство споразумения и разписки, които са оспорени от ответника, преценени от съда с всички събрани доказателства правилно е приел съда, че обосновават извод, че правоотношенията между подписалите ги лица не са се развили така, както се твърди от жалбоподателя. В настоящият случай от него са наведени различни доводи и посочени различни източници на тези средства, които в краен резултат водят и до взаимно изключващи се тези. Предвид гореизложеното правилно съдът е пиел, че С. А. не е доказал произходът на средствата с които е заплатил стойността по сделките по 2 бр. НА, поради което правилно органите по приходите са ги обложили по реда на чл. 48 ЗДДФЛ. Относно произходът на внесените в брой по банковата му сметка парични средства в размер на 8526, 63 евро от Р. Ибрям в хода на ревизионното и съдебното производство ревизираното лице не е успяло да докаже основание за получаване на сумите, водещо до тяхното изключване от облагаемите доходи. Твърденията му, че тези суми са върнати заеми, които в предходни периоди е предоставял на И. не са подкрепени с писмени доказателства. Предвид горното правилно съдът е преценил, че доколкото не е било установено, че получените от жалбоподателя суми са необлагаеми доходи от някой от видовете, посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ, същите правилно са приети от органите по приходите като облагаем доход от друг източник, който не е изрично посочен в закона, по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Полученият по банковата сметка на РЛ превод в размер на 8526, 63 евро от Р. Ибрям правилно е квалифициран като доход, придобит от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са посочени като необлагаеми и правилно органите по приходите са го обложили по реда на чл. 48 ЗДДФЛ. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани от ответника по делото-Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,