Решение № 10849 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2019 г.

Решение № 10849 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) чрез главен юрисконсулт Димитров, срещу Решение № 568 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2476/2018 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен или се намали размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение. Претендира разноски по делото. Ответникът П. Васев чрез процесуалния си представител адвокат Грозданова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на П. Васев против АДФИ, гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание глоба, изразяващи се в причинени болки, страдания и дискомфорт, довели и до влошаване на здравословното му състояние, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното и изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен по съдебен ред акт, от който са произтекли сочените в исковата молба вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Размерът на дължимото се обезщетение е определил при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Въпреки че в случая първата предпоставка е доказана, то от доказателствата по делото не може да бъдат изведени останалите, изискуеми се от закона предпоставки. В производството по реда на чл. 203, ал. 1 АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. При установената по делото фактическа обстановка необоснован и при неправилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за доказаност на обстоятелствата изложени в исковата молба, на които се основават претърпени от ищеца вреди. Предявеният от Васев иск за неимуществени вреди се основава на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 500 лева по Закона за обществените поръчки. Твърдените в исковата молба обстоятелства: че се е чувствал унизен и огорчен относно оценката на дейността му като директор на Народния театър "И. Вазов"; изпитвани притеснения в работния процес с колегите си на новата длъжност която заемал – директор на Българския културен институт в Москва; тревога как това обвинение ще се отрази на творческия колектив на театъра и на самия театър като институция; притеснения на членовете на семейството му; опетняване на доброто му име и репутация в сферата на културата; отражение върху здравето му не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърдените негативни емоции не се установяват от свидетелските показания, които показания не се и основават на преки и непосредствени впечатления, с оглед обстоятелството, че в периода от издаването до отмяната на наказателното постановление ищецът е на работа извън страната. Показанията на единия свидетел се основават на твърдения на самия ищец, споделени му по телефона и по електронен път, а на другия на две лични срещи, на които ищецът седял и мълчал, като единствено се оплакал, че във връзка с със съдебни дела в България получил заболяване. Независимо от това показанията не установяват твърдяното в исковата молба, че ищецът се е чувствал унизен и огорчен относно оценката на дейността му като директор на Народния театър "И. Вазов", каквато оценка отмененият акт и не съдържа, че е изпитвал притеснения в работния процес с колегите си на новата длъжност която заемал в Москва, да е изпитвал тревога относно дейността на театъра, който е ръководил и на самия театър като институция. Ако и в показанията си свидетеля Богданов да твърди нежеланието на ищеца да стъпи в театъра, то това нежелание не се обвързва с конкретни факти. От доказателствата по делото не се установява и наказателното постановление да е довело до опетняване на доброто име и репутация в сферата на културата на ищеца, при липса на твърдения и доказателства то да е станало достояние на широк кръг лица. Обстоятелството дали на членове на семейството са причинени тревоги е ирелевантно, тъй като предмет на иска са твърдени за причинени вреди на ищеца Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Изразеното в исковата молба недоволство и нежелание да се търпят негативни емоции, произтичащи от субективно възприето от ищеца изпълнение на задълженията на администрацията, основано на конкретния, своевременно отменен акт, с който му е наложено минимално наказание, не налага извод за основателност на предявения иск, доколкото излиза извън рамките на понятието "справедливост" по смисъла на закона, съответно и не подлежи на обезщетение. Неправилно е прието в обжалваното решение за доказано и обстоятелството, че здравословното състояние на ищеца се е влошило поради издаване на незаконосъобразния акт. От представите по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото експертиза не може да се изведе извод за пряка причинна връзка между установено заболяване и незаконосъобразния акт. Видно от заключението на експертизата, причините за заболяването са комплексни, като соченото в исковата молба – предизвикан стрес е възможна, но. недоказана такава. Вещото лице е посочило, че за установяване на такава връзка са необходими специални знания, които то не притежава. Експертизата се основава на представена по делото медицинска документация, която е непълна, тъй като липсват каквито и да е доказателства за здравословното състояние на ищеца преди издаване на отменения акт. Отделно от това, твърденията в исковата молба са за изпитан стрес произтичащ от извършвана проверка от длъжностни лица на ответника, водени административен и съдебен процес и постоянен обществен фокус насочен към ищеца, останали недоказани в хода на съдебното производство.. С оглед гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявения от П. Васев против АДФИ иск за неоснователен и недоказан, а обжалваното решение за неправилно. Следва същото да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ за сумата от 12. 50 лева, дължима се и внесена държавна такса за касационно обжалване, съобразно определения в чл. 18, ал. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение