Решение № 2064 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14088/2016 г.

Решение № 2064 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14088/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Р., действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт М. С.- Г., против решение № 2216 от 22.11.2016 г., постановено по административно дело № 2143/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЗСПД/D-РВ-Р/1846/04.08.2016 г. на ЗА директора на ДСП - Р., и делото е изпратено като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р. за ново произнасяне по същество при спазване на указанията на съда, дадени със съдебното решение. Касаторът е навел доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументирана е и теза за законосъобразност на отменения от първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Г. С. Е. от гр. Р. в писмен отговор, подаден от повереника му адвокат Б. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноските за изплатен адвокатски хонорар в размер на 700 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК е била оспорената от Г. С. Е. заповед № ЗСПД/D-РВ-Р/1846/04.08.2016 г. на За директор на ДСП - Р. (потвърдена при оспорването й по административен ред с решение № 16-РД01-0062 от 24.08.2016 г. на директора на РДСП /Регионална дирекция за социално подпомагане/ - П.), с която е отказано на Г. С. Е. отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД (Закон за семейни помощи за деца) за малолетните му деца З. Г. Е. и Й. Г. Е.. Като мотиви за отказа е посочено "на лицето не е предоставено упражняването на родителските права - чл. 22, ал. 1, изречение първо от ППЗСПД (Правилник за прилагане на Закона за семейни помощи за деца)". За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В процесния казус не е спорно, че Г. Е. лично и с помощта родителите си отглежда децата си З. и Й., а майка им И. Г. го е напуснала семейството, не полага грижи за децата и е в неизвестност, както и, че са налице кумулативните изисквания по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, обуславящи съществуването на правото на месечна помощ за децата З. и Й.. Спорът е концентриран единствено върху въпроса има ли право бащата Г. Е. да получи помощта по тази разпоредба, при условие, че не му е присъдено упражняването на родителските права с влязло в сила съдебно решение към момента на поискването й (26.05.2016 г.), и конкретно - коя е приложимата норма от чл. 9 на ЗСПД - ал. 1 или ал. 3. Правилен е изводът на съда, че в случая са били налице условията по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за предоставяне на месечна помощ за децата на баща им. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, приложима в случая е хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗСПД. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗСПД действително предвижда, че помощите по чл. 2, ал. 3 /месечните семейни помощи/ се предоставят на майката, т. е. тя има приоритет от двамата родители, но ал. 3 на същия чл. 9 урежда изключение от това правило: при невъзможност на майката да получава помощите, те се предоставят на законния представител на детето /какъвто законен представител е бащата по отношение на своите малолетни синове, който полага грижи за тях и следва да получава помощите/. При условие, че майката е напуснала семейството и е в неизвестност, е очевидно, че хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗСПД е налице. В случая административният орган е извършил недопустимо стеснително тълкуване на приложимия материален закон, като по този начин е ограничил гарантираното от ЗСПД право на всяко дете при наличие на законоустановените предпоставки да бъде подпомагано с месечни семейни помощи. Като не е тълкувал по този начин приложимото право, административният орган е постановил материално незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона административен акт, който неправилно е бил потвърден при проверката му по административен ред. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован правен извод, съответен на надлежно събрания доказателствен материал, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, Пловдивският административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Предметното естество на оспорения пред първоинстанционния съд акт не позволява делото да бъде решено по същество, поради което правилно Административен съд - П. е постановил изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед неоснователността на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски, подкрепено от представеното доказателство за реалното им извършване, обективирано в Договор за правна защита и съдействие № 156867/13.12.2016 г. (номериран като лист 14 по настоящото дело), претенцията на ответника по касация за репариране на сторените деловодни разноски се явява основателна, поради което Дирекция "Социално подпомагане" - Р. следва на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК да бъде осъдена да заплати на Г. С. Е. сума в размер на 700 лева, равняваща се на заплатеното от Е. възнаграждение на упълномощения да го представлява пред касационната инстанция адвокат. Следва изрично да се отбележи, че касаторът не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК/ за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не може да обсъжда въпроса за редуциране на неговия размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,