Решение № 4305 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2008 г.

Решение № 4305 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по жалба от Илия Борисов Богов от с. Ново Кономлади, обл. Благоевград, като наследник на Борис Трайков Богов, бежанец от Гърция, обл. Костур, против Заповед № РД-46-878/25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните в частта и, с която е отказано обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление вх. № АО-886/2.07.2007 г. от Илия Борисов Богов като наследник на Борис Трайков Богов. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед Министърът на земеделието и храните е отказал обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ вр. чл. 19а, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с Протокол № 67/13.05.2008 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ по съображения, че към заявлението е представена сл. бележка № 94-00-2287/22.10.2007 г. от Дирекция "Централен държавен архив"при Главно управление на архивите, с която се удостоверява, че досието на Борис Трайков Богов не съдържа молба за ликвидиране на имотите. Въз основа на правилника по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българското етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българско изселване, въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27.11.1919 г. в Ньой на Сена (наричан в изложението Правилник), лицата, съответно бежанци и /или изселили се, могат да се ползват от правата по Конвенцията, като подават: Свидетелство за етническо малцинство, Декларация за изселване и Молба за ликвидиране. С молбата за ликвидиране лицата изразяват желанието си за ликвидиране чрез Смесената комисия на собствените си имоти, подробно описани по местонахождение, вид и размер. В разпоредбата на чл. 47 и чл. 48 от Правилника изчерпателно са описани документите и реда за доказване правото на собственост. Съгласно чл. 48 лицето следва да посочи в молбата си за ликвидиране един от начините, по които доказва правото си на собственост върху заявените за ликвидиране имоти, изчерпателно изброени от б. "а" до б. "з" на същия член. Следователно попълването на Молба за ликвидиране по посочения в Правилника ред предпоставя както идентифицирането на недвижимите имоти по местонахождение, вид и площ, така и доказване правото на собственост на бежанеца върху тях. При липса на Молба за ликвидиране на имотите, от която единствено може да се определи, че така описаните имоти не са оценени и ликвидирани по спогодбата"Моллов-Кафандарис", каквото е изискването на пар. 66, т. 1 от ППЗСПЗЗ, не може да се определи правото на обезщетение. В жалбата и писмената защита на пълномощника на жалбоподателя - адв. Трендафилова, се правят доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Твърди се, че съгласно пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, където е дадена легалната дефиниция на понятието "лица, неполучили облигации", това са българските граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к"Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов-Кафандарис"на ЦДА. Имотите са по опис № 12 и следователно не са били ликвидирани и за тях не е получено никакво обезщетение. В Декларацията за изселване на Борис Богов се съдържат достатъчно данни за размера и стойността на имотите, които е притежавал наследодателят на жалбоподателя. Декларацията съдържа и изричното волеизявление, че не желае сам да се разпорежда с имотите или части от тях, а възнамерява да иска ликвидация от Смесената комисия. Ответната страна - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител - юрк. Влаевска, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита процесната заповед за подробно мотивирана и съобразена със закона и практиката на ВАС. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, българските граждани или техните наследници, чиито зем. земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ. бр. 87 от 1964 г.), изселили се през периода 1913-1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от ДПФ или ОПФ. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, в заявлението за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ се посочват трите имена, адресът и ЕГН на заявителя и на собственика, както и предпочитания начин на обезщетяване и се прилагат свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на пар. 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, неполучили облигации са тези лица, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис"на Централен държавен архив и: 1. не са оценени и ликвидирани по спогодбата Моллов-Кафандарис" 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.) 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. С решение № 9175/9.11.2004 г. на Петчленен състав на ВАС, постановено по адм. д. № 1175/2004 г., образувано по жалба срещу пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с твърдения, че с него се създава необорима презумпция, с която се приема за установено, че когато имотите, за които се дължи обезщетение не се намират в опис 12 на архивен фонд 719к"Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов-Кафандарис"на ЦДА, гражданите са получили облигации и нямат право на обезщетение. Жалбата е отхвърлена като неоснователна и в мотивите на решението са проследени последователно сключените спогодби и реда и начина по които са се извършвали оценяването и ликвидирането на на недвижимите имоти на лицата, подлежащи на обезщетяване. Прието е, че когато документите на българските граждани се съдържат в опис 12 на ЦДА-неликвидирани, неоценени недвижими имоти се приема, че искането отговаря на първото и четвърто изискване на пар. 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от пар. 66 са по своя характер отрицателни материалноправни предпоставки и доказването им е в тежест на административния орган. Той трябва да установи положителния юридически факт, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по спогодбата"Моллов-Кафандарис" и че имотите са били прехвърлени от собствениците им и са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (обн. ДВ бр. 87/1964 г.) Ако не може да стори това за молителя, претендиращ право на обезщетяване, са налице всички материалноправни изисквания за да му бъде признато правото на обезщетяване. По делото са представени декларация за изселване от бежанец или изселен и свидетелство за етническо малцинство за наследодателя на жалбоподателя Борис Трайков Богов, които видно от заверката им от ЦДА се намират в досието му, съхранявано във Фонд № 719к, Опис № 12, от които се установяват наличието на първата и четвъртата предпоставка, изискуеми от пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно създадената с него презумпция. Същият е напуснал Кралство Гърция през 1923 г. и се е заселил в България. Декларацията за изселване съдържа описание на недвижимите имоти на заявителя, изоставени от него в родното му място. Така както наличието на досието в опис 1 презумира факта на обезщетяване, така и наличието на досието на наследодателя на жалбоподателя в опис № 12 на Фонд № 719к презумира липсата на такова. В производството по обезщетяване на българските граждани и техните наследници, чиито зем. земи са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (1964 г. не се установява правото на собственост на същите, а основание за изплащане на обезщетението е обстоятелството, че техните земи са послужили за погасяването на държавния дълг по цитираната спогодба, което предполага и установено право на собственост, както и обстоятелството, че собствениците не са били обезщетени. Тъй като законодателят не е регламентирал изискуемост на доказателства относно това дали имотите са послужили за погасяването на държавния дълг и съответно дали собствениците им са обезщетени или не, а тези обстоятелства се презумират с разпоредбата на пар. 66, то и за правоимащите лица не е налице задължение да доказват правото на собственост на техните наследодатели към един минал момент, отдалечен с близо 100 години и регламентирано от законодателството на различни държави, както и отрицателния факт, че не са били обезщетени. Изброяването на документите, които се прилагат към заявлението за обезщетяване в чл. 19а, ал. 2 не е кумулативно, а освен това тази разпоредба препраща към изискванията на пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен това с тях се установяват правата на собственика за обезщетение, а не правото на собственост върху имотите. Доказателствената тежест за оборване на презумпцията по пар. 66 в конкретния случай е за административния орган. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Правилника по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия по гръцко-българското изселване, въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27 ноември 1919 г. в Ньой на Сена (наричан за краткост Правилника), декларацията за изселване трябва да изразява окончателното решение на изселника да напусне родината си, за да се настани в сродната му по народност страна, тъй като тя представлява тържествен и безвъзвратен акт. Тя става такъв след изтичането на два месеца от датата на обнародването по чл. 19, ал. 4. До тази дата лицата, които са подали декларация за изселване могат да я обезсилят, като съобщят новото си желание писмено. Съгласно чл. 16 от Правилника, в случай, че до 18.12.1922 г. кандидат-емигрантът, който е подал декларация за изселване не продаде сам или чрез пълномощник всичките си недвижими имоти, непродадените до тази дата имоти ще се ликвидират служебно от Смесената комисия при условията за оценка и изплащане, предвидени в следващите членове 18, 19, 20 и 21 от Правилника. Съгласно чл. 21 от Правилника, след изплащането на стойността им, ликвидираните от Смесената комисия имоти остават на държавата, където се намират и от фондовете на която са изплатени. Стойността на ликвидираните недвижими имоти, определена от Смесената комисия, се е изплащала на правоимащите отчасти в брой, а за останалата част - чрез поименни облигации, издадени специално за това от двете правителства. Съгласно мотивите на решение № 9175/2004 г. по адм. д. № 1775/2004 г. на ВАС, делата по ликвидирането на имотите и техните оценки са били предавани от Смесената комисия на съответните правителства. В България те се съхраняват от ЦДА, в архивен фонд 719к"Гръцко-българска емиграционна комисия в България", който се състои от 30 поредни описа (с изключение на опис № 13-неизползван номер). В опис № 1 се съдържат всички преписки на изселени българи от Гърция-ликвидационните досиета с ликвидационните листове с оценка на имотите. Единствено в опис № 12 се съхраняват преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидацията на имоти-по населени места, без ликвидационните листове с оценка на имотите. Това е и първото изискване на пар. 66 - приложените към заявленията за обезщетяване документи да носят заверката чрез печат на съответния архивен фонд и опис на ЦДА. С установяването на последното се доказва изпълнението както на първата предпоставка за признаване на правото на обезщетение, така и на последната. При изпълнението на погасителния план, приет за уреждане плащанията, свързани с прилагането на одобрената Спогодба, сключена в Женева на 9.12.1927 г. между българския и гръцки министър на финансите за уреждане на задълженията между България и Гърция по Спогодбата Моллов-Кафандарис, договарящите държави не са уредили окончателно финансовите си взаимоотношения. Това е станало със сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитието на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (ДВ бр. 87/1964 г.). Тя има за предмет да уреди насрещните претенции, датиращи от преди Първата световна война и насрещните претенции, датиращи от периода на започването на Първата световна война до подписването и. В чл. 1 на пар. II, б. "в" е включено уреждането на претенциите за обезщетение на български физически и юридически лица спрямо гръцката държава, чиито имущества, права и интереси в Гърция са били: 1-засегнати пряко или косвено от мерки на секвестър, отчуждаване, ликвидация или други, с изключение на имуществата, които съгласно издадените до сключването на тази Спогодба гръцки закони са стопанисвани, владени или управлявани от собствениците, техните наследници или пълномощници и 2 - са изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. Според раздел III, имуществата, правата и интересите, уреждани от Спогодбата, съгласно цитираните ал. "в" от пар. II на чл. 1, стават собственост на държавата, на територията, на която се намират. Временното погасяване на задълженията, свързани с претенциите, посочени в чл. 1 е извършено по начините, посочени в чл. 3, като след приспадането на взаимните задължения, според б. "а" от него, правителството на НРБ е поело задължението да заплати на Кралство Гърция глобалната сума от 7 000 000 щ. д. Когато документите от арх. фонд 719 се съдържат в опис № 12 на ЦДА-неликвидирани, неоценени недвижими имоти, се приема, че искането отговаря на първото и четвърто изискване на пар. 66. Останалите две изисквания - тези в т. 1 и т. 2 от пар. 66 са по своя характер отрицателни предпоставки и доказването им е в тежест на административния орган. Той трябва да установи положителния юридически факт, че недвижимите имоти са били оценени и ликвидирани по спогодбата"Моллов-Кафандарис" и че имотите са били прехвърлени от собствениците им и са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на Спогодбата. ДВ бр. 87/1964 г. Ако не може да стори това за молителя, претендиращ право на обезщетяване, са налице всички материално-правни предпоставки за да му бъде признато правото на обезщетение. С пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се очертава кръга на лицата"български граждани или техни наследници, неполучили облигации", които имат право на обезщетение. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че на наследодателя на заявителя е било образувано досие № 5904а, предадено на Българската държава и съхранявано в опис № 12 на фонд № 719 на ЦДА. По делото са приложени Свидетелството за етническо малцинство и Декларацията за изселване на наследодателя на заявителя. Декларацията за изселване съдържа описание на имотите, изоставени от заявителя в родното му място, като заявителят е декларирал, че не иска да разполага сам с недвижимите си имоти и иска ликвидирането им от Комисията - наведнъж, за всичките имоти. С представената сл. бележка от ЦДА е удостоверено, че в съхраняването в ЦДА досие в опис № 12 на наследодателя Борис Трайков Богов - с. Кономлади, не се съдържа молба за ликвидиране на имотите. Няма данни дали същата е загубена или не е била подадена от наследодателя, но тъй като в досието му няма и писмена молба, с която да заявява промяната на намеренията си, то съгласно чл. 16 от Правилника на Смесената комисия, последната е имала правомощието да ликвидира служебно изоставените на гръцка територия недвижими имоти, които са останали собственост на гръцката държава, но същите не са били оценени и ликвидирани, тъй като се съхраняват в опис № 12. Установени са първата и четвъртата предпоставки на пар. 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а втората и третата не са доказани от административния орган. По изложените съображения обжалваната заповед следва да се отмени и делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което, ако административният орган счита, че не са налице останалите изисквания за заплащане на обезщетението-че имотите не са послужили за заплащане на държавния дълг защото са били владени или продадени от собственика им или че са били оценени и ликвидирани по Спогодбата"Моллов-Кафандарис", той следва да установи тези обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,