Решение № 25 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 523/2010 г.

Решение № 25 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 523/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационните жалби на адвокат Г. като процесуален представител на Р. И. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 13.II.2009 г. по в. гр. д. № 1575/2008 г. и срещу постановеното на 22.IV.2009 г. допълващо го решение. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че по делото няма доказателства семейството да е живяло до фактическата раздяла в жилищната сграда в [населено място], м. "Г. т. " №, придобита в режим на СИО, поради което тази сграда не представлява семейно жилище; установено било, че до фактическата раздяла семейството е живяло в наетия имот в м. "Т." ул. ".."№; съдът предоставил ползването на жилищната сграда, въпреки че тя не е въведена в експлоатация и не може да бъде ползвана по силата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ; при заявена с въззивната жалба претенция за ползване на част от жилищната сграда въззивният съд постановил решение "плюс петитум", като предоставил ползването на цялата сграда; според заключение на съдебно-техническа експертиза жилищната сграда може да бъде разпределена за общо ползване, тъй като общо ползване на сервизни помещения не се налага и фактора търпимост се явява ирелевантен. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Касационно обжалване на решенията само в частите им относно ползването на семейното жилище е допуснато с определение № 1137 от 2.ХI.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за понятието "семейно жилище". Ответницата по касация Г. С. Ж. от [населено място] е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба срещу решението от 13.II.2009 г., като твърди и че не е подадена касационна жалба срещу решението от 22.IV.2009 г., поради което то е влязло в сила. Претендира разноски. По твърдението на Ж. за липса на касационна жалба срещу решението на В. от 22.IV.2009 г. в определението си по допускане на касационно обжалване касационният съд вече се е произнесъл, приемайки, че именуваната "Молба", подадена от Д. в преклузивния срок /на 29.V.2009 г./, представлява касационна жалба срещу решението от 22.IV.2009 г. За да се произнесе по жалбите, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваните основно /поправено с решение № 1729/21.ХII.2009 г./ и допълнително /от 22.IV. 2009 г./ решения В. по въззивна жалба само на Г. Ж. е отменил решението на В. от 02.IV. 2008 г. по гр. д. № 6261/2007 г. в частта, с която е прогласено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената, и в частта, с която е предоставил на жената ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] м-ст "Т. " ул. №, и е оставено без уважение искането й за предоставяне ползването на жилищна сграда в [населено място], м-ст "Г. Т. " №, и вместо него е постановил друго, с което е предоставил на жената ползването на семейното жилище - жилищна сграда в м-ст "Г. Т." № и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата с децата. За да постанови решението в частта относно ползването на семейното жилище, въззивният съд е приел, че семейството е живяло временно на квартира в м-ст "Т. " ул. ".." №, докато се построи собственото им жилище в м-ст "Т." № . То е построено - едноетажна постройка със застроена площ 182.12 кв. м, напълно завършено и годно за обитаване, макар и да липсва издадено разрешение акт обр. 16. С оглед на това и по аргументи от т. 1 и т. 4 б. "б" от ППВС № 12/1971 г. е прието, че семейно жилище е то, а не квартирата, в която страните са живели под наем временно, докато собственото им жилище стане годно за обитаване. Без значение е дали те фактически са живяли в него, щом като то не би могло да бъде ползвано, докато не стане годно за обитаване. Взето е предвид, че е недопустимо да се предоставя ползването на имот, собственост на трето лице, тъй като в случая не са налице изключенията по чл. 107, ал. 3 и ал. 4 от СК (отм.), че отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца е по-подходящо да стане в жилище, собственост на родителите им, отколкото в квартира, както и липсата на търпимост в отношенията между бившите съпрузи, което е пречка за разпределение на ползването, въпреки че в жилището има достатъчно помещения за това. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Относно понятието за семейно жилище съществува трайна практика на съдилищата, основана на ППВС № 12/1971 г., имащо задължителен характер /т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.II.2010 г./. Съгласно посоченото постановление /т. I/ семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Семейно е жилището, ползвано от семейството на основание обща собственост на съпрузите или наемно правоотношение, при което ползването е само на съпрузите и децата /виж и т. II от ППВС № 12/1971 г./, до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата. Семейно, обаче, е и жилището, построено през време на фактическата раздяла със средства, добити през време на брака. Не е семейно жилището, в което съпрузите са били временно допуснати от други лица за фактическо ползване, но не и когато ползването е по договор за наем /т. IV. 3 от постановлението/. В противоречие със задължителното разрешение, дадено в т. 1, т. II и т. IV от ППВС № 12/1971 г., въззивният съд е приел, че квартирата в м-ст "Т. " ул. № няма характер на семейно жилище. Няма данни по делото тази квартира страните да са обитавали не по сключен от тях, а от трети лица, договор за наем, и тя да им е била предоставена за временно фактическо ползване на друго основание от трети лица. По аргумент за по-силно основание от т. I. 2.б. "б" от ППВС № 12/1971 г. характер на семейно жилище би имала и построената от съпрузите по време на брака им и преди фактическата им раздяла сграда в м-ст "Г. Т. " №, но само в случай, че сградата е въведена в експлоатация по предвидения за това в чл. 178, ал. 1 от ЗУТ ред. По основателността на касационната жалба: В. решение в частта относно ползването на семейното жилище е неправилно. Несъмнено установено е с представените по делото доказателства, че по време на брака и до фактическата им раздяла страните по делото и децата им са живели под наем в жилище на адрес м. "Т. " ул. № [населено място]. Ето защо и съобразно задължителното разрешение, дадено в т. 1, т. II и т. IV от ППВС № 12/1971 г., това жилище има характер на семейно такова по смисъла на чл. 107 от СК (отм.) и то следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, на която е предоставено и упражняването на родителските права върху двете деца на страните /малолетно и непълнолетно/. Както вече бе посочено в отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, вилната сграда в м. "Г. Т." № не представлява семейно жилище, тъй като тя не е въведена в експлоатация по предвидения за това ред, и ползването й по предназначение при това положение е изрично забранено с разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК атакуваното решение /поправено и допълнено/ следва да бъде отменено в частта относно ползването на семейното жилище и вместо него бъде постановено друго, с което на Г. Ж. бъде предоставено ползването след прекратяването на брака на семейното жилище, находящо се в [населено място] м. "Т. " ул. №, като бъде отхвърлена претенцията й за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] м. Г. Т. № . С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноските следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,