Решение № 14235 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2012 г.

Решение № 14235 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Стоян Добринов Попов, с адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. "Христо Самсаров", № 39 против решение № 9876/6.07.2012 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 13320 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Попов срещу чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата).

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че Кодексът за социално осигуряване (КСО) използва понятието "годишния осигурителен доход" само за определяне на момента на изискуемост на окончателните осигурителни вноски, а не и за размера. Адвокат Попов твърди, че Наредбата излиза извън рамките на КСО, подменя неговите принципи и логика. Тя създавала нов режим на данъчно третиране на определени лица, поставяйки ги в неравнопоставено и дискриминационно положение спрямо всички други данъчни субекти. Ефектът от приложението на Наредбата е, че се увеличава данъчната тежест на лицата със свободни професии.

Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, пререшаване на делото чрез отмяна на оспорения текст от Наредбата.

Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на РБ я е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Демирев в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Твърди, че законодателят е посочил, че размерът върху който се дължи плащането е годишния осигурителен доход, а размерът на последния се определя от изречение трето на чл. 6, ал. КСО. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като оспореният текст на чл. 2, ал. 4 от Наредбата не противоречи на чл. 6, ал. 8 КСО.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В решението на ВАС - Трето отделение е прието, че оспорената Наредба представлява подзаконов нормативен акт, издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленния състав на ВАС е бил чл. 2, ал. 4, изречение трето от Наредбата, за което оспорващото лице е релевирало доводи, че е в несъответствие с чл. 6, ал. 8 КСО. По-конкретно, противоречието се изразява в обстоятелството, че в кодекса не е предвидено месечно уравнение на доходите. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, в т. ч. адвокатите, са самоосигуряващи се. Редът за осигуряването им е уреден в Наредбата.

Анализирайки нормативната уредба съдът е стигнал до изводите, че основните принципи, относими към изплащането на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица са следните:

• осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 КСО).

• окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя въз основа на данните, декларирани в справката към ГДД и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8, изр. първо КСО).

• окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход (чл. 6, ал. 8, изр. второ КСО).

• годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила РА по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл. 6, ал. 8, изр. трето КСО).

В съдебното решение е формулиран обобщаващия извод, че текстът на чл. 2, ал. 4 от Наредбата не е в нарушение на чл. 6, ал. 8 КСО.

Решението на ВАС - Трето отделение е валидно, допустимо и правилно, то не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което трябва да бъде оставено в сила.

С постановление № 332/30.12.2009 г. на МС на РБ е прието изменение на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, приета с Постановление № 30 на МС от 2000 г. (Обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.), като цитираният текст вече е със следното съдържание:

Изречение първо: Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Изречение второ: Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларациите върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Изречение трето: Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни осигурителни вноски.

В чл. 6, ал. 8 КСО (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., в ред. изм., бр. 109/08 г., в сила от 1.01.2009 г.) е прието следното:

Изречение първо: Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Изречение второ: Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчна декларация.

Изречение трето: Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Основният довод на касатора е за противоречие на израза "средномесечни", съдържащ се в чл. 2, ал. 4, изр. трето от Наредбата, с чл. 6, ал. 8 КСО. В тази връзка петчленният състав на ВАС, Първа колегия намира за основателно направеното възражение от процесуалният представител на МС на РБ, според което разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО трябва да бъде тълкувана в целостта й, съобразно вложения в нея смисъл, а не изолирано и по начина, формулиран в оспорването.

Нормата на чл. 6, ал. 8, изр. второ КСО свързва изискуемостта на окончателните осигурителни вноски с годишния осигурителен доход. В изречение трето е посочено, че годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила РА облагаем доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Текстът на чл. 2, ал. 4, изр. трето от Наредбата също използва думата "деклариран" при определяне на понятието за годишен осигурителен доход, доуточнявайки, че това е "средномесечния" деклариран доход.

Оплакването от касационната жалба, че обсъжданото уточняване излиза извън рамките на КСО, подменяйки неговите принципи, е неоснователно. Това е така, защото чл. 6, ал. 8, изр. първо КСО не конкретизира начина за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход, но разпоредбата посочва, че това се отнася за периода, през който е упражнявана трудовата дейност и въз основа на данните, декларирани в справката към ГДД. В изречение второ на чл. 6, ал. 8 КСО е предвидено, че окончателните осигурителни вноски се дължат върху годишния осигурителен доход в срока за подаване на данъчна декларация.

От горното следва изводът, че годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се отнася за целия календарен период, през който е упражнявана дейността, а не само за месеците, в които са придобити доходи от нея. Ако се възприемат доводите на касатора това ще означава доходът да не се определя въз основа на справката към ГДД по ЗДДФЛ, което е в несъответствие със съдържанието на чл. 6, ал. 8, изр. първо КСО.

Определянето на годишния осигурителен доход, по силата на чл. 6, ал. 8, изр. трето КСО, е върху разликата между общия размер на дохода по ГДД и сбора от доходи, върху които са били внасяни авансово осигурителните вноски. Изразът "средномесечния" деклариран облагаем доход от подзаконовата разпоредба не противоречи на чл. 6, ал. 8 КСО.

Решението на тричленния състав на ВАС - Трето отделение е правилно и съдът го оставя в сила.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,