Решение № 13094 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2014 г.

Решение № 13094 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Вит- АС" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 9 от 30.01.2014 г., постановено по адм. д. № 807/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 110054652/13.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 361/13.08.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност и във взаимовръзка ангажираните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до необоснования извод, че спорните доставки не са реално извършени. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 110054652/13.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 361/13.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Вит- АС" ЕООД, гр. София за данъчни периоди м. 02, 04, 06 и 07 на 2009 г. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от "ВТ Трейдинг" ЕООД и три фактури от "Петър Тодоров 2008" ЕООД в общ размер от 4905, 70 лв. и са начислени следващите се лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснован е и съответства на материалния закон. Това заключение е мотивирано от следните фактически констатации: С оспорения РА органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по визираните фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Ревизиращите са приели, че спорните доставки не са реално осъществени, тъй като представените фактури, придружени с касови бонове от ЕКАФП за заплащането им и счетоводни регистри за осчетоводяването им не установяват действителното им извършване. Съобразявайки насрещните тези и възражения на страните, съдът е счел, че спорът по делото се концентрира върху реалното осъществяване на фактурираните доставки. В тази връзка той е обсъдил представените за пръв път в съдебното производство приемо - предавателен протокол и стокови разписки, които своевременно са оспорени от ответника досежно тяхното авторство. В съответствие с надлежно упражненото процесуално правомощие решаващият състав е открил производство по чл. 193 от ГПК, в рамките на което ревизираното лице не е установило автентичността на оспорените документи. С оглед на недоказаната им истинност, съдът не е кредитирал същите и независимо от събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, е преценил, че не е установено овластяването на ДЗЛ от страна на доставчиците да се разпорежда фактически със стоките като собственик. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил в съвкупност ангажираните по делото доказателства и в следствие на това е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. В съответствие с процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК вр с § 2 от ДР на ДОПК и съобразно чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК решаващият състав изрично е указал на дружеството, че носи доказателствената тежест да установи автентичността на оспорените приемо - предавателен протокол и стокови разписки, които не са част от административната преписка, а са представени от ревизираното лице за пръв път в хода на съдебното производство. В тези документи са положени подписи за доставчиците, спрямо които в случая не би могла да намери приложение презумпцията по чл. 301 от ТЗ, тъй като те не са открити на декларираните адреси и липсват данни, че те са узнали за престациите, осъществени от тяхно име без представителна власт и не са се противопоставили. Поради това, в тежест на касатора е било да установи автентичността на тези документи в посочената им част и след като той не е сторил това, съдът законосъобразно не е кредитирал същите и обосновано е приел, че предаването на стоките от доставчиците на получателя не е установено. При недоказаност на транслацията на правото на разпореждане със стоките като собственик, ангажираните гласни доказателства и заключението по проведената ССчЕ не биха могли да мотивират извод за реалното осъществяване на доставките, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че те не са действително извършени и за касатора не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд в максимално допустимия размер, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение