Решение № 4289 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2017 г.

Решение № 4289 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Х., подадена чрез пълномощника юриск. Д. П.. Жалбата е против решение № 244 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 226/2016 г. на Административен съд Х.. С него по жалба на Ж. В. С. е отменена заповед № 03-090-РД/158 от 26.04.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Х., с която е отказано финансиране на Ж. В. С. по заявлението за подпомагане ИД № 26/06/1/0/01236 от 20.07.2016 г., и е изпратена преписката на директора на ОД на ДФЗ - Х. за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба и бъде оставена в сила заповед № 03-090-РД/158 от 26.04.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Х.. Ответникът - Ж. В. С., чрез упълномощения си представител адв. Т. К., с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник Ж. В. С. против заповед № 03-090-РД/158 от 26.04.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - Х.. С нея е отказано финансиране на Ж. В. С. по заявлението за подпомагане ИД № 26/06/1/0/01236 от 20.07.2016 г. от подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. С обжалваното решение № 244 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 226/2016 г. на Административен съд Х. е отменена оспорваната заповед и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ - Х. за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган и в изискуемата писмена форма, като съдържал и всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Заповедта била издадена и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел обаче, че оспорваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че не е налице соченото от административния орган основание за постановения отказ по чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 14). А именно, че е бил регистриран през 2010 г. като земеделски стопани (тютюнопроизводител) - повече от 18 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане. Съдът се е основал на заключението на вещото лице от назначената по делото експертиза и след анализ на всички доказателства по делото е приел, че жалбоподателят не е бил регистриран като тютюнопроизводител за 2010 г. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредба № 14 към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите за подпомагане трябва да са регистрирани за първи път като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.), а според чл. 5, ал. 4 от Наредба № 14 това условие се счита за изпълнено, когато заявлението за подпомагане е подадено не по-късно от 18 месеца преди регистрацията им като земеделски стопани и започването да стопанисват земя с цел производството на земеделска продукция. Правилно административният съд е приел, че Ж. В. С. е отговарял на това законово изискване, поради което неправилно му е отказано финансово подпомагане на това основание с процесната заповед. Единствено доказателство за такава регистрация е представена от касатора извадка от електронния регистър на Фонд "Тютюн". Тази извадка обаче не се основава на никакви други доказателства и се опровергава от останалите доказателства по делото, включително и от назначената по делото експертиза. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че извадката от електронния регистър не може да удостовери и докаже регистрацията на лицето като тютюнопроизводител. Анализът на писмените и гласни доказателства показва липса на надлежно извършена регистрация като земеделски стопани на Ж. В. С. през 2010 г. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства тази насока. Формираните изводи от фактическа и правна страна се споделят и от касационната инстанция, поради което е безпредметно те да бъдат приповтаряни. Ето защо отказът да бъде финансирано заявлението е незаконосъобразен. Съобразно изложеното административният съд правилно, в съответствие с материалния закон е отменил обжалвания пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Затова обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК от процесуалния представител на ответника, е основателно и следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 600 лв. за възнаграждение за адвокат. Същите са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна помощ и съдействие. Затова те следва да бъдат възстановени на касационния ответник. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,