Решение № 7462 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14175/2013 г.

Решение № 7462 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14175/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Зона за обществен достъп" АД гр. Бургас против Решение № 1560/12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1176/2012 г. по описа на Административния съд Бургас, с което решение е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт /РА/ № 021101302/13.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 172/4.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, както и да се заплатят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на "Зона за обществен достъп" АД гр. Бургас против РА № 021101302/13.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 172/4.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2011 г. по фактури, издадени през м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. от "Ка ем ко груп" ЕООД, с предмет на доставката - маркетингово проучване. За да постанови това решение, съдът е приел, въз основа на събраните писмени доказателства и заключения на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставката на услуги. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е налице данъчно събитие, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършване на услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е реално извършена. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към извършване на услугата. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон е необоснованост. Според касатора съдът неправилно изследва наличието на реална доставка от предходен доставчик - "Малибу 2000" ООД, който според него няма никакво отношение към доставката, която е предмет на делото, нито са налице данни тази фирма да е свързана и ангажирана с изпълнението на същата доставка. Счита, че съдът не е следвало изобщо да изследва доказателства, които не са относими към установяване на пряката доставка. На следващо място касаторът счита, че съдът неправилно е ценил доказателствата като счита, че освен данни за надлежно осчетоводяване, са налице и данни за приемане и предаване на извършеното, които не са обсъдени от съда. Оплакванията са неоснователни. Издадените фактури от "Ка ем ко груп" ЕООД са с предмет "маркетингово проучване". За да прецени реалното извършване на услугата, за което са относими, както материалните и технически възможности за това на изпълнителя, така и предаването на извършването, съдът е обсъдил и ценил всички събрани относими писмени доказателства и доказателствени средства - две приети заключения на съдебно-счетоводна експертиза. Установено е надлежното фактуриране и осчетоводяване, както и наличието на сключен договор от 15.12.2009 г. за маркетингово проучване между РЛ като възложител и "Ка ем ко груп" ООД като изпълнител, с предмет - маркетингово проучване на възможностите за придвижване на пътници между селищата, разположени по западното крайбрежие на Черно море. Съгласно договора - чл. 3 и чл. 5 изпълнителят се отчита писмено на възложителя. Според така уговореното и общите правила на ЗЗД за изпълнение, услугата се счита извършена с приемането й. Обратното на твърдението в касационната жалба измежду доказателствата по делото не се съдържа доклад, изготвен от изпълнителя, който да съдържа изпълнение на заданието и отговор на поставените задачи. При липса на предаване и приемане на изработеното, в случая на извършено проучване съобразно предмета на договора, не може да се достигне до ползващия ревизираното лице извод, че услугата е извършена, а оттам и за настъпило данъчно събитие. На следващо място от събраните доказателства не е установена по никакъв начин материалната обезпеченост на доставчика - възможностите му да извърши услугата със свои средства и служители или чрез наети лица, или подизпълнители, т. е. останало е недоказано самото фактическо осъществяване на уговорения предмет. За изпълнителя "Ка ем ко груп" ЕООД е установено, че няма собственици работници или служители, чрез които би могъл да осъществи заданието. Представеният граждански договор за лицето Панайот Петков е неотносим, както според уговорения в него предмет на изпълнение - рекламна дейност, така и с оглед представената от същото декларация по направена насрещна проверка, в която се съдържа категорично изявление, че Петков не е имал договорни отношения с "Ка ем ко груп" ЕООД, нито е извършвал някаква дейност за тази фирма. Представените от "Ка ем ко груп" ЕООД по насрещната проверка и на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза данни за начислени разходи към фирма "Малибу 2000" ООД във връзка с изпълнение на същото задание също не са относими. Не се установява тази фирма да е подизпълнител на прекия доставчик, което категорично се опровергава и от касатора. Освен това няма данни същата фирма да има възможност да извърши заданието или да е предавала извършено такова маркетингово проучване на "Ка ем ко груп" ЕООД. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. Ответникът по касация не е представляван в касационното производството, поради което и в негова полза не се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,