Решение № 10901 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2013 г.

Решение № 10901 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Гочков, с. Конуш, общ. Хасково, против Решение № 139/3.10.2012 г., постановено по адм. д. № 74/2012 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Васил Гочков против Заповед № ДК-02-ЮЦР-90/22.03.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж "Вилна сграда", намиращ се в ПИ № 018202 по картата на възстановената собственост в землище с. Гняздово, м. "Балък ичи", Община Кърджали. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изпълненият на място обект представлява строеж, готовата сглобяема конструкция, изградена върху бетонова площадка. От събраните по делото доказателства е видно, че строежът представлява вилна сграда и е обект от пета категория. Съобразно констативния акт обектът е едноетажна, полумасивна сграда с размери 6.70 м/4.30 м/6.10 м/3.96 м/4.57 м/3.12 м/1.30 м/3.70 м/5.40 м/6.00 м, височина 2.50 м изпълнен върху бетонова площадка с височина 0.50 м. СТЕ установява, че е със застроена площ 41 кв. м., състояща се от помещение за обитаване, склад за инвентар, тоалетна и баня и навес - веранда. Процесната сграда не може да бъде отнесена към преместваемите обекти, визирани в чл. 56 ЗУТ. Издаденото Разрешение за поставяне № 12/6.12.2010 г. за стопанска постройка е неотносимо, тъй като разпоредбата урежда въпроса за преместваемите обекти, а стопанската постройка е строеж, не и преместваем обект. Същата не може да бъде преместена и да се запази нейната цялост и предназначение. Строежът е изграден през месец септември 2010 г., т.е. при действието на ЗУТ. Съгласно ЗУТ за процесната сграда е необходимо да има разрешение за строеж, а такова не е представено по делото. В тази връзка без съществено значение е обстоятелството, че за процесния терен е налице одобрен ПУП. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав