Решение № 13573 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2013 г.

Решение № 13573 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10193/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ненова, против Решение № 7384/30.05.2013 г. по адм. дело № 8082/2012 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Бойчиновци, чрез пълномощника му - адв. Атанасова-Георгиева, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски. От ответника - "ТБМ - 2000" ЕООД, гр. Монтана, представлявано от управителя - Михаил Петков, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - кметът на община Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна - "Омикрон" АД, гр. София, редовно призована не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, V отделение, е отменил Разрешение № 198/11.04.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което на основание чл. 53, ал. 4, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7, чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./ е дадено разрешение на "Омикрон" АД, гр. София да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, в площ "Бойчиновци", землище на гр. Бойчиновци и в с. Долно Белотинци, община - Монтана, при подробно посочени условия, като незаконосъобразно. Съдът е приел, че разрешението е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, установени в чл. 39, ал. 1, т. 3, чл. 23, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ, както и в нарушение на материалния закон - чл. 40 от ЗПБ и т. 4.1 и т. 4.2 от решение на МС по протокол № 41/11.10.2006 г., представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. На самостоятелно основание е приел, че при издаване на акта е нарушен и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени фактическите основания за издаването му, т. е. актът е без мотиви, което също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразността му. Решението е правилно, като краен резултат. При правилно изследване на фактите, относими към оспорения административен акт, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за нарушение на материалния закон. На първо място законосъобразен е изводът на съда, че оспореният акт не съдържа мотиви - фактически основания, обосноваващи издаването му, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От съдържанието на самото разрешение е видно, че същото не съдържа фактическа обосновка за издаване. Такава обосновка липсва и в съпътстващите административната преписка доказателства. В доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, също липсват мотиви за издаване на разрешението. С него се предлага на МС да одобри проекта на разрешение, поради наличие на положителни становища при съгласуването по чл. 32, ал. 1 от УП на МС и неговата администрация, както и поради спазване на останалата процедура по ЗПБ за предоставяне на такова разрешение. Не са посочени обаче конкретните факти и обстоятелства, обуславящи нуждата от издаване на оспореното разрешение. Липсата на мотиви на оспорения акт е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната му като незаконосъобразно, на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В случая, с оглед данните по делото, правилни са и другите изводи на съда, за незаконосъобразност на издаденото разрешение, поради наличието и на други, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива са непубликуване на съобщението за предстоящето предоставяне на разрешение и на интернет страницата на МИЕТ /чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ/ и непубликуване на издаденото вече разрешение за търсене и проучване на подземни богатства-строителни материали на "Омикрон" АД, гр. София и на интернет страницата на МИЕТ /чл. 53, ал. 4 ЗПБ/. Неоснователно е оплакването на касатора, че е спазен чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, с публикуване на съобщението на интернет страницата на МОСВ, който е компетентният към онзи момент орган, по силата на § 105 от ПЗР на ЗИДЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./. Разпоредбата на § 105, ал. 2 от цитираната разпоредба, изрично визира компетентността на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за довършване по досегашния ред на висящи процедури, започнали до влизане в сила на този закон. В този смисъл е и ал. 1 на същата разпоредба, вменяваща задължение на министъра на околната среда и водите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в срок до два месеца от влизане в сила на това изменение на ЗПБ, да предадат на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, всички неприключили преписки по заявления за предоставяне на такива разрешения. Следователно, както правилно е прието и от първоинстанцинония съд, компетентия орган е министъра на икономиката, енергетиката и туризма /сега министър на икономиката и енергетиката/ и негово е задължението да публикува на интернет страницата на МИЕТ тези съобщения, като част от процедурата, което не е направено. Настоящата инстанция не споделя изводите, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./. С разпоредбата на § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./ изрично се предвижда, че започналите процедури до влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Този ред не предвижда съгласуване с кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване - аргумент от чл. 26 ЗПБ в ред. на ДВ, бр. 70/2008 г. и бр. 46/2010 г., предхождащи изменението й с ДВ, бр. 100/2010 г. Правилни са изводите на съда, че издаденото разрешение не е съобразено с изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗПБ /ДВ, бр. 70/2008 г./, а именно, че преди издаване на разрешението не е преценено дали дейността по него няма да пречи за изпълнение на дейностите по издадени вече други концесии /на ответника "ТБМ - 2000" ЕООД и на "Пътстрой 99" ООД/ за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици, спрямо находище "Ерден", община - Бойчиновци и в землището на с. Долно Белотинци, община - Монтана, частично съвпадащи по площ с процесното разрешение, за което трябва да получи съгласие от тези концесионери. Това пък е довело и до нарушение на материалноправните норми на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗПБ /ДВ, бр. 23/1999 г./, първата от които забранява предоставянето на разрешения за същите подземни богатства и по отношение на площи, за които има дадена концесия за добив на такива подземни богатства, а втората - за възможността да бъдат издавани разрешения, за такива площи, по изключение, при спазване изискванията на чл. 23 от с. закон, т. е., когато няма пречене на дейностите по предоставените концесии с дейността по процесното разрешение и след получено съгласие от концесионерите. Тъй като липсват данни за такова съгласие, явно е, че процесното разрешение е издадено в нарушение на цитираните разпоредби, което го прави незаконосъобразно. В тази връзка неоснователно се възразява, че не е налице такова нарушение, предвид липсата на застъпване на площи между концесионерите, посочени по-горе, и титуляра на процесното разрешително "Омикрон" АД. Такова застъпване и частична идентичност в предоставените за добив площи в землището на гр. Бойчиновци и община - Монтана по издаденото разрешение и сключените договори за концесии е налице, видно от неоспореното заключение на съдебно-геодезичната експертиза със скица към него. С оглед на изложеното крайните изводи на съда за незаконосъобразност на издаденото разрешение се явява правилни. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Въпреки този резултат неоснователно е искането на община - Бойчиновци за присъждане на разноските пред касационната инстанция в размер на 150 лева адвокатски хонорар. Видно от договора за правна защита и съдействие, на стр. 20, адвокатският хонорар е уговорен да се плати по сметка. Липсва разписка или вносна бележка на съответна банкова институция, за извършен превод от община - Бойчиновци по с/ка на адв. Красимира Атанасова-Георгиева, която би доказала реално извършено плащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия,