Решение № 5484 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 68/2016 г.

Решение № 5484 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 68/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 638 от 29.10.2015 г., постановено по адм. д. № 675/2015 г. Административен съд - П. е отменил решение № 2153-12-26/7.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № 5105033587/22.06.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Ст. Г. е оставена в минимален размер до определянето й в действителен размер по КСО, след внасяне на дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Изпратил е преписката на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ - П., чрез пълномощника юрк. К. с оплакване, че е неправилно поради противоречие с материалния закон. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - Д. С. Г. се представлява от адв. М., който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Административен съд - П. в обжалваното решение е изложил обосновани мотиви относно правилното прилагане на релевантните за спора материалноправни норми. По делото е безспорно, че с разпореждане № 5105033587/22.06.2015 г. е отказано изменение в действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Д. С. Г. Разпореждането е потвърдено с атакуваното пред Административен съд - П. решение № 2153-12-26/7.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което пенсионният орган е приел, че заявителят е бил самоосигуряващо се лице в периода от 1.08.1994 г. до 1.01.2012 г., но са внасяни дължимите осигурителни вноски само за периода от 1.01.2000 г. до 31.12.2001 г. Въпреки изричната молба на Г. да не се включват периодите, за които не са внесени осигурителните вноски при определяне на осигурителния доход, директорът на ТП на НОИ - П. е приел, че разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО е изрична и не може да приложи и да се определи пенсията в действителен размер, докато не се внесат дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице. Съобразявайки фактите по спора административният съд обосновано е приел, че така постановеният административен акт противоречи на решение № С-103/2013 г. на Европейския съд, постановено по преюдициално запитване на Административен съд - С., съгласно което нито осигуреното лице, нито административният орган имат право да не зачетат осигурителен доход, за който са заплащани осигуровки и са представени редовни документи. И тъй като жалбоподателят е заявил, че не желае да му бъде зачетен осигурителния период, за който не са платени осигурителните вноски, административният орган неправилно е отказал да измени отпусната му пенсия в действителен размер. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО. По делото е установено, че за годините 2000 г. и 2001 г. Д. Г. е внасял дължимите осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице, но за 2002 г., 2003 г. и 2005 г. не са внасяни вноски, въпреки че са подавани годишни данъчни декларации с реализиран доход. Административният орган е приел, че дори да са погасени по давност тези вноски, лицето може доброволно да ги заплати, за да се ползва от осигурителен стаж и осигурителния доход, формиращ действителния размер на пенсията, а неплащането им в случая е санкционирано с това, че осигурителния стаж и доход за тези години не следва да бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер. В случая заявителят е предпочел да не заплаща осигурителните вноски и да не се възползва от включване на периодите от 2002 г. - 2005 г. в осигурителния стаж и доход, но административният орган е приел, че пенсията следва да се отпусне в минимален размер, поради липсата на предпоставки по чл. 70, ал. 3. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В случая визираната процедура е реализирана частично, тъй като пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсията въз основа на наличните редовни документи. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните си вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тези категории лица е поставено в зависимост от участие в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативното заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но не е съобразен с материалния закон, поради което е бил отменен, а преписката - изпратена за ново произнасяне от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П. Обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на спора, своевременно заявеното искане на ответника по касация и данните по делото, удостоверяващи заплащането на разноски, направени пред настоящата инстанция, следва ТП на НОИ - П. да бъде осъдено да заплати на Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,